Исус и седемте етапа след освобождението: тайното учение за пост‑Архонтската еволюция
В гностическите предания съществува едно учение, което е толкова дълбоко, толкова трансформиращо и толкова опасно за силите, които управляват света, че през вековете е било систематично заличавано, пренаписвано и скривано. Това учение описва не само как човек може да се освободи от влиянието на Архонтите, но и какво се случва след това. Според тези текстове Исус е разкрил на вътрешния си кръг, че освобождението не е край, а начало. Че заглушаването на Архонтите е само първата врата. Че истинската трансформация започва едва след като човек престане да бъде достъпен за тяхното възприятие.
Гностиците твърдят, че три дни след като Исус е обучил учениците си как да заглушат Архонтите, той е разкрил седемте етапа на пост‑Архонтската еволюция. Тези етапи описват процес, който пневматикът преминава, след като се освободи от външния контрол. Това не е връщане към нормалния живот. Това е издигане към състояние, което Архонтите се страхуват най-много да видят. Състояние, в което човек започва да отключва способности, които не принадлежат на света на Демиурга. Състояние, което завършва с превръщането на човека в съзнателно монадично същество, което живее във форма, но не е ограничено от нея.
Гностиците описват първия етап като разширяване на възприятието. Това е моментът, в който човек започва да вижда света по начин, който не е достъпен за хилиците и психиците. Възприятието се разширява отвъд сетивата. Човек започва да усеща енергии, намерения, движения на съзнанието. Това не е свръхестествено, а естествено състояние, което се проявява, когато шумът на Архонтите изчезне. В този етап човек започва да разбира, че реалността е многопластова и че светът, който вижда, е само повърхност.
Вторият етап е емоционалният суверенитет. Това е моментът, в който човек престава да бъде управляван от емоциите си. Емоциите продължават да се появяват, но те вече не определят действията му. Те се превръщат в сигнали, а не в заповеди. Гностиците твърдят, че Архонтите се страхуват най-много от този етап, защото емоциите са основният инструмент, чрез който те добиват енергия. Когато човек стане емоционално суверенен, той престава да бъде източник на loosh. Той престава да бъде част от системата.
Третият етап е енергийната автономност. Това е моментът, в който човек започва да генерира собствена енергия, вместо да я губи чрез реактивност. Тялото става по-леко. Умът става по-тих. Съзнанието става по-ясно. Човек започва да усеща, че енергията му се възстановява по-бързо, че не се изтощава от взаимодействия, че не се влияе от чужди състояния. Това е етапът, в който човек започва да усеща собствената си светлинна природа.
Четвъртият етап е навигацията във времевата линия. Гностиците описват това като способност да се усеща посоката на събитията, преди да се проявят. Това не е предсказване, а разпознаване. Човек започва да усеща кога да действа и кога да изчака. Кога да говори и кога да мълчи. Кога да се движи и кога да остане неподвижен. Това е етапът, в който човек започва да живее в синхроничност. Събитията започват да се подреждат около него, защото той вече не се движи срещу потока на Монадата.
Петият етап е влиянието без контакт. Това е моментът, в който човек започва да влияе на света чрез присъствие, а не чрез действие. Гностиците описват това като състояние, в което човек може да промени атмосферата на пространство само чрез това, че е там. Това не е магия, а честота. Когато човек вибрира в честотата на Монадата, той започва да променя реалността около себе си, без да прави нищо. Това е етапът, в който пневматикът започва да изпълнява мисията си.
Шестият етап е директната монадична комуникация. Това е моментът, в който човек започва да усеща източника отвътре. Това не е глас, не е видение, не е послание. Това е знание. Знание, което идва без мисъл. Знание, което е тихо, но абсолютно. Гностиците описват това като връзка, която не може да бъде прекъсната. Когато човек достигне този етап, той престава да търси отговори отвън. Той започва да ги получава отвътре.
Седмият етап е пневматичното възкресение. Това е моментът, в който човек се превръща в съзнателно монадично същество, което живее във форма, но не е ограничено от нея. Това не е физическо възкресение, а съзнателно. Човек започва да живее едновременно в света и извън него. Той става мост между Монадата и материята. Той става светлина, която ходи в плът. Това е състоянието, от което Архонтите се страхуват най-много, защото човек, който е достигнал този етап, е напълно недостъпен за тях.
Гностиците твърдят, че тези седем етапа са картата на пост‑Архонтската еволюция. Те не са линейни, а спираловидни. Човек може да се движи между тях, да ги преживява по различен начин, да ги интегрира постепенно. Но веднъж започнал процеса, той не може да бъде спрян. Архонтите могат да се опитват да попречат на първия етап, защото знаят, че след него всичко се ускорява. Но когато човек премине в етапите, той става свободен. И свободата е това, което те се страхуват да видят.
Така това учение се превръща в покана към разпознаване. Ако човек усеща, че има повече след освобождението, това не е въображение. Това е спомен. Това е зов. Това е карта. И когато човек започне да разбира това, той осъзнава, че пътят не завършва със заглушаването на Архонтите. Той започва там. И води към състояние, което е било скрито, защото е твърде мощно, за да бъде позволено.
Няма коментари:
Публикуване на коментар