Исус и призоваването на Монадата: тайното учение за чудесата, което Архонтите се опитват да блокират

 Исус и призоваването на Монадата: тайното учение за чудесата, което Архонтите се опитват да блокират

В гностическите предания съществува едно учение, което променя разбирането за чудесата, молитвата и самата природа на духовната сила. Това учение твърди, че Исус никога не е извършвал чудеса чрез молба, нито чрез подчинение на божествена воля, а чрез призоваване на Монадата, първоизточника на съзнанието, който стои отвъд света, отвъд формата, отвъд законите на материята. Според тези текстове Исус е учил избраните, че чудесата не са свръхестествени, а естествени прояви на съзнание, което си спомня своя произход. Той е показвал, че когато човек се свърже с Монадата, законите на света, създадени от Демиурга, могат временно да бъдат прекъснати.

Гностиците описват момента, в който Исус възкресява Лазар, като ключ към това учение. В Евангелието от Йоан той не се моли, не проси, не се обръща към Бог с молба за помощ. Той заповядва. Този акт, според гностическите текстове, не е проява на арогантност, а на разпознаване. Исус не е говорил от позицията на човек, а от позицията на съзнание, което знае, че е излъчване на Монадата. Той е действал не като посредник, а като проявление. Това е причината чудесата му да изглеждат като заповеди, а не като молби.

Гностиците твърдят, че Исус е учил избраните на тричастна честота, която предхожда всяко чудо. Първата част е разпознаването, моментът, в който човек осъзнава, че не е отделен от източника. Това разпознаване не е интелектуално, а екзистенциално. То е спомен, който идва отвътре, като тишина, която разширява съзнанието. Втората част е авторитетът, състоянието, в което човек престава да се възприема като ограничено същество и започва да действа от мястото, което не познава страх. Третата част е командата, актът, при който човек не моли, а изразява волята на източника чрез себе си. Тази команда не е насилие над света, а хармонизиране на света с истинската природа на съзнанието.

Гностиците описват чудесата като временно прекъсване на законите, наложени от Демиурга. Според тях материалният свят е подчинен на ентропия, разпад и ограничение, защото е създаден от същество, което не вижда източника. Но Монадата не е ограничена от тези закони. Когато човек се свърже с нея, той може да прояви реалност, която не следва правилата на материята. Това не е магия, а спомняне. Не е нарушение, а връщане към първичната хармония. Исус е показвал това чрез своите действия, не за да впечатли, а за да напомни.

Гностиците твърдят, че Архонтите се опитват да блокират този процес, защото той разрушава тяхната власт. Те поддържат хората в състояние на молитвено подчинение, в което човек вярва, че трябва да моли, да чака, да се надява. Това състояние поддържа разделението между човека и източника. Когато човек моли, той признава, че е отделен. Когато човек заповядва, той признава, че е част от източника. Затова Архонтите се стремят да поддържат шум в ума, съмнение, страх, вина. Те знаят, че ако човек заглуши този шум, той ще чуе тишината на Монадата, а в тази тишина няма място за контрол.

Гностиците описват техниката за призоваване на Монадата като вътрешен процес, който започва със заглушаване на ума. Това заглушаване не е насилие над мислите, а отказ да се следват. Когато човек престане да се идентифицира с мислите, той се потапя в сърдечно центрирано познание, което не идва от ума, а от съзнанието. Това познание е първата стъпка към разпознаването. След това идва авторитетът, който не е сила, а яснота. Той е състояние, в което човек знае, че няма нужда да моли, защото вече е част от източника. И накрая идва командата, която не е заповед към света, а израз на хармония между човека и Монадата.

Гностиците твърдят, че след призоваването Архонтите се опитват да се намесят, като създават съмнение, страх или внезапно объркване. Това е тяхната последна защита, защото те знаят, че ако човек остане ясен, чудото ще се прояви. Затова Исус е учил избраните да разпознават тези моменти и да не се поддават. Той е учил, че намесата на Архонтите е знак, че връзката с Монадата е установена. Той е учил, че човек трябва да остане неподвижен отвътре, защото неподвижността е най силната защита.

Това учение е било потискано, защото разрушава религиозния авторитет. Ако човек може да призовава Монадата директно, без посредници, без ритуали, без институции, тогава цялата структура на властта се разпада. Гностиците вярват, че именно затова тези учения са били изтрити от канона и заменени с молитви, които поддържат подчинение. Но истината оцелява в текстове, които са били скрити, и в спомени, които душата носи.

Това учение не е призив към арогантност, а към спомняне. То учи, че човек не трябва да се надява, а да знае. Не трябва да моли, а да разпознава. Не трябва да чака, а да проявява. То учи, че чудесата не са изключения, а естествени прояви на съзнание, което е в съответствие с източника. То учи, че човек не е отделен от Монадата, а е нейно излъчване. И когато човек започне да разбира това, чудесата престават да бъдат необясними и се превръщат в естествено следствие от пробуждането.

Така това учение се превръща в покана към вътрешна трансформация. То не отрича света, а го надраства. Не отрича закона, а го разбира. Не отрича човека, а му напомня за неговата истинска природа. И когато човек започне да призовава Монадата, той престава да бъде наблюдател и се превръща в сътворец. Това е знанието, което Исус е предавал на избраните. Знание, което не е за вяра, а за спомняне. Знание, което не е за подчинение, а за свобода.