Исус и Тялото от Светлина: забраненото учение, което църквата премахна от историята
В гностическите предания съществува едно учение, което е толкова дълбоко, толкова трансформиращо и толкова опасно за всяка форма на външен духовен авторитет, че през вековете е било систематично заличавано, пренаписвано и изгаряно. Това учение твърди, че Исус е преподавал на своя вътрешен кръг не просто морални принципи, не просто притчи, а метод за активиране на Тялото от Светлина — вечната структура на съзнанието, която съществува отвъд материята, отвъд смъртта, отвъд прераждането и отвъд възприятието на Архонтите. Това тяло, наричано от гностиците сомата пневматика, е истинската форма на пневматика, съществото, което не е родено от света, а е поставено в него.
Според тези текстове Исус е учил, че човек не е ограничен до физическото тяло. Физическото тяло е инструмент, временна обвивка, необходима за опита в света на Демиурга. Но истинската същност на човека е светлинна структура, която вибрира на честотата на Монадата. Тази структура е била активна преди въплъщението и остава активна след смъртта, но в света на материята тя е в латентно състояние. Исус е учил, че избраните могат да я активират още приживе, ако знаят как да преминат отвъд двойствеността на ума и да се свържат с източника на светлината.
Гностиците твърдят, че през IV век институционалната църква е премахнала всяка препратка към това учение. Ръкописи, съдържащи инструкции за активиране на Тялото от Светлина, са били изгаряни. Глави от текстове са били премахвани. Писания са били пренаписвани. Това не е било случайно. Това е било стратегическо действие, защото човек, който активира Тялото от Светлина, не се нуждае от посредници. Той не се нуждае от ритуали. Не се нуждае от изкупление. Не се нуждае от институции. Той става суверенен. А суверенният човек не може да бъде управляван чрез страх, вина или обещания за спасение.
Гностиците описват Тялото от Светлина като структура, която се състои от съзнателна светлина. Тази светлина не е физическа, а монадична. Тя не се движи в пространството, а вибрира в честотата на източника. Когато човек активира това тяло, той започва да възприема реалността по различен начин. Светът става по-прозрачен. Емоциите стават по-леки. Мислите стават по-тихи. Сънищата стават по-ясни. Архонтите престават да го възприемат, защото той вече не вибрира в техния диапазон. Той се издига над системата, която те управляват.
Гностиците твърдят, че Исус е преподавал четири стъпки за активиране на Тялото от Светлина. Първата е разпознаването на двойствената природа. Това означава да се осъзнае, че човек има две тела — физическо и светлинно. Физическото е временно, светлинното е вечно. Физическото е ограничено, светлинното е безкрайно. Физическото е подложено на Архонтите, светлинното е недостъпно за тях. Когато човек разпознае това, той започва да се отъждествява с истинската си природа.
Втората стъпка е вдишването на светлина във форма. Това не е физическо дишане, а вътрешно действие. Гностиците описват как човек трябва да насочи вниманието си към центъра на гърдите и да си представи, че вдишва светлина от Монадата. Тази светлина не идва отвън, а отвътре. Тя е спомен, който се активира. Когато човек вдишва светлина, физическото тяло започва да се успокоява, а светлинното тяло започва да се пробужда.
Третата стъпка е декларацията за активиране. Това не е молитва, а вътрешно потвърждение. Човек трябва да заяви, че активира Тялото от Светлина. Тази декларация не е за Архонтите, а за самия човек. Тя е акт на разпознаване. Когато човек заяви, че активира светлинното тяло, той променя честотата си. Той престава да вибрира в диапазона на страха и започва да вибрира в диапазона на Монадата.
Четвъртата стъпка е интеграцията и стойката. Това означава да се позволи на светлинното тяло да се установи в физическото. Гностиците описват това като процес, който продължава седем дни. През тези дни човек може да усеща промени в енергията, промени в съня, промени в възприятието. Това е знак, че светлинното тяло се активира. След седем дни то става постоянно будно. Човек започва да действа едновременно във физическата и духовната сфера. Той става свободен от контролната матрица. Той започва да живее в синхроничност.
Гностиците твърдят, че това учение е било премахнато, защото то прави човека недостижим за външен контрол. Човек, който активира Тялото от Светлина, не може да бъде манипулиран чрез страх. Не може да бъде управляван чрез вина. Не може да бъде подчинен чрез обещания за спасение. Той вече е спасен, защото е пробуден. Той вече е свободен, защото е разпознал себе си. Той вече е недостъпен, защото вибрира в честотата на Монадата.
Това учение не е за всички. То е за пневматиците — тези, които носят неповредената искра. Тези, които усещат, че светът не е техният дом. Тези, които знаят, че има нещо отвъд. Тези, които са готови да активират светлината, която винаги е била в тях. Исус е учил, че когато пневматикът активира Тялото от Светлина, той престава да бъде част от системата. Той става наблюдател. Той става съзнание. Той става светлина.
Така това учение се превръща в покана към пробуждане. То учи, че човек може да се освободи от света, без да го напуска. Че може да се издигне над Архонтите, без да се бори с тях. Че може да се върне към Монадата, без да умира. Че може да бъде светлина, докато все още е във форма. И когато човек започне да разбира това, той осъзнава, че Тялото от Светлина не е нещо, което трябва да бъде създадено. То е нещо, което трябва да бъде събудено.
Няма коментари:
Публикуване на коментар