Истории за самодиви и духове витаят във видинското село Шишенци

Село Шишенци е едно малко селце във Видинска област. В своята прегръдка, сред старите къщурки, то пази интересна легенда. Тя може да е много далеч от реалността, но във всяка история се частица истина. 

В село Шишенци живеят приблизително 120 души, по-голямата част от които са синеоки. Този факт обаче изобщо не е най-интересният, свързан с това място.

Селцето е разположено едва на 5-6 км. от българо-сръбската граница. Носи му се славата като едно от най-страшните места в България. Местните са повече от сигурни, че в местността има самодиви. Някои от по- възрастните жители са категорични, че именно Шишевци е домът на самодивите.

Никой няма смелостта да излезе вечер след като се стъмни. Почти всички залостват своите врати, а нощта остава само на пустите селски пътища. Според легендата причината за това е, че всяка вечер по улиците на селото се чуват викове на мъже, жени и деца и биене на тъпани. Има много скептици, но местните споделят, че хората настръхват и ги побиват тръпки и нямат смелостта да излизат, защото не знаят какво ги очаква навън.

Според по- възрастните жители, когато са били по-млади са имали куража да надникнат през прозорците си. Тогава са ставали свидетели как високи жени с бели роби танцуват край селцето в кръг с вдигнати към небето ръце.

Легендата гласи, че ехтящите гласове на жени, деца и мъже са на жестоко убити хора. Преди много, много време сватбари се запътили от съседното село, за да дават булка в Шишенци. Момичето обаче било желано от друг, който я искал за себе си. По пътя към селото на сватбарите им била устроена засада и всички били убити. От този ден нататък те бродят в околността – като призраци или като самодиви. Така и до днес мистериозната история се разказва от уста на уста в селото, а и извън него.

Шишенци е малко селце във Видинско. Това обаче е едно от най-страховитите места в България, за което се носят ужасяващи легенди за "кървава сватба". Не се чудете, ако отидете по късна доба и видите улиците празни, а вятърът само подухва нападалите листа. Дори светлините на къщите наоколо няма да светят. Не мислете, че Шишенци е изоставено селце и в него няма живот. Напротив. Въпреки страховитата си слава все още много хора не са напуснали родните си къщи. Те обаче се страхуват от ужасяващата легенда, която е погубила не един и два живота...

Жителите на селцето разказват, че всяка вечер след залез по улиците се носят призрачни гласове на мъже, жени и деца. Никой в селото не смее да излезе, щом слънцето залезе. Легендата гласи, че преди години сватбари от съседното село тръгнали да искат мома от Шишенци. По пътя обаче ги пресрещнали татари, които избили всички. Кървави реки се лели по улиците. Жителите на Шишенци разказват, че звуците, които чуват нощем, са неизпятите сватбарски песни, както и ридания на жени, които плачат над телата на загиналите. Най-страшни са воплите на младоженците. Момчето било лудо влюбено в девойката от Шишенци. Видяло я само веднъж отдалече на един събор, но било запленено от красотата й. Тя също копнеела да се омъжи за него и чакала с нетърпение деня на сватбата си. След кървавата разправа на татарите обаче душите на двамата влюбени не могат да намерят покой и непрекъснато обикалят по улиците на Шишенци. 

Хората, които не вярват в духове, обаче са категорични, че мистериозните звуци идват от горски животни. Шишенчани убедени, че това не са звуци на животни. Възрастните хора заключват вратите, дърпат пердетата на прозорците и не смеят да излязат по тъмно.

Около Шишенци се носи и друга страшна легенда. Жителите разказват, че селската чешма е сборище на самодиви. Те се хващали за ръце и танцували в кръг самодивско хоро. Затова край чешмата понякога се вижда пожълтяла и отъпкана трева във формата на кръг.

През последните години петима мъже изчезват безследно, а други двама се завръщат с напълно изтрити спомени. Местните твърдят, че съселяните им са станали жертва на самодиви, а учените се опитват да намерят по-достоверно обяснение на мистерията.

"Двама от тях ги намepиxa, но не помнеха изобщо нищо. Нито къде са били, нито какво са правили от изчезването до връщането си. После започнаха да разказват странни неща за красиви жени. Мислехме ги за луди, но май нещо наистина се случва в нашето село”, разказва 80-годишният дядо Иван. Възрастният човек е със сини очи, както и почти всички негови съселяни, което е още един от многото любопитни факти за видинското село.

Бай Иван с неохота разказва, че много от комшиите му са виждали красиви девойки в бели дрехи да танцуват по поляните край селото. Той не вярва на подобни бабини деветини, но други в Шишенци са убедени, че ако погледнеш призрачните същества в очите, моментално ще ослепееш. Страховете им са подхранвани от често разказвана история по тези земи.

През 70-те години на миналия век мъж от село в Еленския Балкан започнал да губи зрението си. Болният отишъл на посещение при пророчицата Ванга на Рупите и тя от вратата го попитала кога е видял самодивите. Възрастният човек признал, че наистина видял жена, облечена в бяло, докато прибирал стадото си. Ванга го попарила с думите, че нищо не може да направи срещу толкова силна магия и нещастникът ще изгуби зрението си.

Хорските суеверия не спират дотук и малцината останали да живеят в Шишенци продължават да добавят нови и нови щрихи към злокобната картинка. Селяните твърдят, че не смеят да си покажат носа навън след залез слънце, когато по улиците започват да се чуват смразяващи кръвта писъци.

Някои твърдят, че са чакали. Ама никой не ги е срещал тези чакали. Когато настане пълен мрак, започва страшен вой. Заключвам се и пускам всички лампи. А навън се чуват вайкания, писъци и плач на мъже, жени и деца. Вярваме, че това са душите на сватбари, избити преди векове от татари. И понеже не са били погребани, още не могат да намерят покой”, разказват местните.

Според легендата празнуващите отивали към Шишенци от близкото село Гюренци, когато по пътя били нападнати от разбойници и избити до крак. Според друга версия сватбарите се скрили в пещера, но никой не излязъл повече от нея. Руски екстрасенс преди време посетил селото, за да изследва среднощния феномен. Искал да запише тайнствените гласове с касетофон, но не се получило. „Тях запис не ги лови”, клати мрачно глава свидетел на неуспешния опит за изследване на свръхестественото.

Кървавата сватба е причина за съществуването и на други страховити легенди за хора, конто са срещали призрачната трупа.

Генчо бил чобанин на селото и една вечер прибрал овцете, хапнал и излязъл по тъмно да посвири с кавала си. Излегнал се на една поляна и изведнъж чул викове, празнични подсвирквания и глъчка. Станал и видял, че към него приближават сватбари. Най-отпред вървял кумът а след него младоженците, хванати за ръка и следвани от гостите.

Най-отзад били музикантите, които свирели в движение. Генчо се учудил каква тази сватба посред нощ, но като наближили, поздравил младоженците. Кумът обаче му подал бъклица с вино, украсена със здравец, да пие за тяхно здраве. 

Като погледнал в очите му, Генчо видял, че били огненочервени, а като огледал сватбарите, видял, че лицата им били на мъртъвци. Сърцето му се свило, а те всички му викали да пие от бъклицата. Той се прекръстил според обичая и пил. На другия ден сестра му го намерила покатерил се между клоните на стара върба да пее и да стиска конска глава”, разказва баба Мария.

Тя обяснява, че според поверията конят е вярно и предано животно, което не може да бъде докоснато от злите сили. Историите за свръхестествените сили в Шишенци нямат край.

Преди години в една от къщите върлувал полтъргайст. Семейството намерило скрити златни монети, когато от изсечено  дърво в имота си и оттогава започнали бедите.

 „Вилици, лъжици и ножове летяха насам-натам. Даже кметът тогава отиде да види какво се случва и щом влезе през вратата, зад гърба му се забила брадва. Без никакъв огън, огнището се разпалвало”, разказва очевидец на странните случки.