ЗАЩО ШАМАНИТЕ ЗАБРАНИЛИ НА ЕВЕНКИТЕ ДА ПОСЕЩАВАТ МЯСТОТО, КЪДЕТО ПАДНАЛ ТУНГУСКИЯТ МЕТЕОРИТ

Т. нар. Тунгуски метеорит „паднал“ 30 юни 1908 г., което изплашило евенките, чергаруващи в село Ванавара, Евенкски район в Красноярския край. След катастрофата шаманите обявили мястото, където паднал метеоритът, за забранено за посещения.

Гневът на бог Огди

Светлинните, звуковите и други ефекти, които съпровождали Тунгуския феномен, произвели огромно впечатление на евенките, които живеели край горното течение на река Подкаменна Тунгуска. Много от тях помислили, че е дошъл краят на света. Взривът нанесъл огромни материални щети на коренното население – някои семейства загубили стадата си елени. Народът, който запазил анималистичните си представи, създал собствено сакрално обяснение на  „огнения камък“.

Евенките разказвали: „Там бог Огди дървета събаряше и огън палеше…“

Според разпространената версия Огди, или Агди, е евенският бог на гърма, „роднина“ на Зевс и на славянския Перун. Събитието от юни 1908 г. създало легенда, според която бог Огди се разгневил на хората и слязъл на Земята, стреляйки с огнени стрели.

Изследователите Иля Евгениев и Любов Кузнецова в своята книга „Зад огнения камък“ отбелязват, че подобни сказания били създадени навсякъде, във всички ъгълчета на Земята, където падали метеорити.

Евенките обаче имали разширен вариант на легендата, според който ятото от хиляди железни птици на бог Огди насочил към Земята шаманът Маганкан от рода Ялагир, като отмъщение за някаква обида.

За това пише и етнографът Инокентий Суслов.

Маганкан бил известна личност в тундрата. За „чудесата“ на шамана местните жители вдъхновено разказвали. Веднъж, измъчен от духове от долния свят, заседнали в тялото му, Маганкан помолил присъстващите да стрелят с оръжие в него и останал невредим. Друг път шаманът се ударил с нож в гърдите и пак останал невредим.

За евенките за такъв човек не било трудно да призове от небето птиците със светещи очи огнени клюнове. На събранието на избирателите туземци нашествието на ятото птици описал старецът Василий: според разказа му, те „гърмели, шумели и произвеждали силни удари“.

Смъртоносното място

Шаманите забранили на евенките  да посещават „проклетото“ място, което те нарекли „страната на бог Огди“.

Темата за Тунгуския феномен била табу, поради което на членовете на експедициите през 20-те години било много трудно да измъкнат информация за това събитие от евенките.

Като посредници между хората и боговете, шаманите не можели да допуснат, че обикновени смъртни могат да се доближат до мястото, където „слязъл Огди“. Възможно е те действително да са се страхували да не си  навлекат гнева му. Според вярванията на евенките споменаването на думата  „смърт“ в разговор можело да предизвика беда, да не говорим за мястото, където масово загинали елени и вероятно и хора.

Шаманът Чапчю казвал: „Който отиде там, може да умре.“

Особено неприкосновен бил „Огненият поток Чургим“, който се образувал в момента на взрива. Според поверията на шаманите, онзи, който пие вода от него, ще умре от „огън в гърдите“.

Много евенки обаче нарушавали забраната и посещавали мястото на катастрофата и всички останали живи.

Един от ловците, който посетил „страната на мъртвата гора“, починал няколко дни след като разказал за това на шамана.

Евенките, като видели предсмъртните мъки на човека, били убедени, че шаманът му дал „бобкоуна“ – отрова. Авторитетът на шаманите бил толкова голям, че дори името на загиналия ловец местните жители се страхували да изговарят на глас.

Освен религиозна причина за табуто, имало и икономическа причина.

Астрономът Виталий Бронштейн, автор на книгата „Тунгуският метеорит. История на изследването“, твърди, че забраната за посещаване на сакралното място умело използвал, а вероятно и инспирирал, богатият търговец Карп Суздальов. Като собственик  на „магазини в цялата Евенкия“ забранил на чергаруващите евенки край село Ванавара да говорят с когото и да било за събитията през лятото на 1908 г. Търговецът заплашил аборигените, че руските експедиции ще „изплашат зверовете“ в тайгата и животът ще стане по-труден. Според Бронштейн, Суздальов пазел бизнеса си от конкуренти.

В съветското време евенките се убедили в благополучния изход на експедицията на Кулик, разочаровали се от предписанията на своите шамани и започнали да сътрудничат на учените.