ПРЕЗ 1908 Г. НИКОЛА ТЕСЛА СПАСИЛ ПЛАНЕТАТА ОТ КОСМИЧЕСКИ АГРЕСОР

Нов поглед върху Тунгуската катастрофа

Статията е на базата на филма „Тунгуското нашествие. 100 години тайни”

За Тунгуския метеорит са снимани филми, изписани са тонове статии и книги.

През пролетта на 1908 г. в езотеричните общества в Европа и Русия не стихват разговорите за наближаваща глобална катастрофа. От март в природата се появяват странни явления: необикновени светлини в небето, светещи нажежени кълба, дъги, при липсата на дъжд, ярки цветни зари, невероятни бели нощи. Учените са озадачени: от април над Европа бързо започва да се руши озоновият слой. Всичко приключва, след взрива над Тунгуската тайга на 30 юни 1908 г.

Какво се случва в това ранно утро?

Вече един век учените от различни страни търсят истината за т.нар. Тунгуски метеорит. Експедиции търсят осколки от него, следи от уникално оръжие, остатъци от извънземен кораб. Хипотезите за тунгуския взрив днес са повече от 100.

Нито една от тях обаче не обяснява всички загадки от взрива. Учените са принудени да признаят, че механизмът на тунгуския взрив им е неизвестен. Появява се една нова хипотеза, която звучи доста невероятно – Тунгуската катастрофа е дело на човешки ръце.

Оригиналните идеи на Никола Тесла, до които той стига с лекота, зашеметяват съвременниците му. Известни са думите му: „Не са мои тези идеи.”

Дикторският текст на филма

„Бог безусловно съществува. Той може по различен начин да бъде представен и да се усети. Най-точно и просто е да си го представим като някакъв ВСЕЛЕНСКИ РАЗУМ. Той съществува навсякъде и винаги, във всяка точка на пространството и времето. За Бога не съществува понятието „минало”, „бъдеще”, „настояще”. Всичко, което съществува около нас, е негово чудесно творение. Всичко е живо, слънцето, планетата, тревичките, пеперудите, дърветата, вятърът, камъкът... Всичко това е Бог... За Бога миналото и бъдещето са нищо не значещи субстанции. И за нашата жива мислеща Планета, като за част от Вселената, а тя и самата като част от Твореца, част от безкрайното информационно поле, понятията за миналото и бъдещето са условни.

Но има неща, които са неподвластни на Планетата. Например едно огромно космическо тяло се носи в пространството; то трябва да пресече орбитата на Земята и да се сблъска с нея.Планетата, за която не съществува минало и бъдеще, знае за това; тя знае, че това ще се случи; знае точно деня, часа, секундата и дори мястото на катастрофата. Ако това се случи според очаквания сценарий, всичко живо на планетата може да загине; Планетата е живо, мислещо същество. Тя започва да се защитава, както може, в малък ограничен мащаб. Планетата няма право да наруши глобалните закони на Вселената, за да се защити.

Какво предприема тогава Планетата?

В определено време, на определено място се ражда някакъв човек, който има съвършено определена планетарна задача. Той може нищо да не знае за своето предназначение, а може и да се досеща и дори да знае. В живота му се случва някаква верига от събития, която води до настъпването на друго събитие, което вероятно няма човешки мащаб. Той помага с човешките си възможности планетата да се защити от астероида.

Никола Тесла се е родил, когато е било нужно. В живота му се случили онези събития и на пътя му се оказват онези спонсори, които го водят до строежа на две специални съоръжения, които след няколко месеца ще са нужни на Планетата за защита на всичко живо от нежелания астероид.

За да осъществи този грандиозен проект, са му нужни, засега недостъпни на човечеството, знания, и Тесла ги получава. Тези знания съществуват и се намират в някаква енерго-информационна банка, до която достъп имат само избрани, вероятно заради несъвършенството на земляните и недоверието към тях.

Тесла има нужните нравствени качества и отнася в гроба всичко, което знае и разбира. Човечеството е слабо и безнравствено и не бива да му се дават великите знания, от които то ще се възползва във вреда на всичко живо.

И така, Тесла е в курс с очакваната глобална катастрофа. Той прилага всички получени знания и дадените му от съдбата възможности, за да направи нужното за спасяване на Планетата и всичко живо на нея. Филмът се състои от пет части, от които най-любопитните са четвърта и пета.

Първа част: светът през 1908 г. очаква глобална катастрофа. В Англия за нея говори членът на тайното общество „Златна заря” и прочут писател Артър Конан Дойл.

Три месеца преди взрива – от 26 март, на небето се появяват необичайни светлини; наблюдават ги над Северна Америка и Атлантика, Европа и Русия; виждат се огромни призрачни фигури и северни сияния на места, където никога не ги е имало.

Един месец преди взрива – светът усеща наближаването на нещо ужасно. В Европа се появяват бродещи проповедници, които пророкуват близкия край на света; сред сектантите се увеличава броят на самоубийците и ритуалните човешки жертви.

Всичко това приключва след взрива в Сибирската тайга.

Взривът

Слънчевото утро на 30 юни 1908 г. На огромната и почти безлюдна територия между реките Енисей и Лена местното население, което са основно евенки, или „тунгуси”, работи обичайната си работа – риболов, миене на злато, работа в личните стопанства.

Изведнъж някъде отгоре, от небето, се чува странно шиптене. През небето се понася нещо огромно и светещо, следва ослепителен взрив и няколко тласъка. Мощността на взрива е колосална... Земята потреперва; на стотици километра излитат стъклата на прозорците, конете и кравите падат на земята, кучетата вият, птиците летят тревожно, хората са обхванати от необясним ужас. Много от тях смятат, че е дошъл краят на света. Няма съобщения за жертви; бедата минава и скоро светът забравя за събитието.

Едва през 1927 г. специалистът по метеоритите Кулик открива в тайгата северно от река Подкаменна Тунгуска следи от гигантската катастрофа – целият район е пълен с паднали изгорели дървета.

Очевидци разказват: „Взривът беше мощен и част от могъщите дървета беше сломена като тръстика...”

Изгарянията върху оцелелите дървета сочат чудовищен взрив.

Няма съмнение, че многотонният метеорит е паднал точно там и скоро ще бъде открит. Метеоритната хипотеза се развива с бързи темпове.

Ражда се и хипотезата за комета. Изследователите разпитват повече от 700 свидетели на тунгуското събитие. В показанията им има пълен разнобой. Очевидците сочат различни траектории – източна, западна, южна, югоизточна. Описват космическото тяло като нажежено кълбо, колкото слънце, горяща главня, сноп, метла, опашата звезда; някои разказват за черен обект, от който излизат искри и огнени стрели.

Атмосферните аномалии в отдалечените от Тунгуска райони се появяват три месеца преди взрива, но в деня на катастрофата се проявяват особено ярко. Учените се опитват да обяснят аномалиите с кометното вещество, което навлязло в атмосферата на Земята. Аномалиите изчезват след три дни.

Взривът е чудовищен, равен на две хиляди бомби, хвърлени над Хирошима. С една дума, странен метеорит, който лети странно, по странен начин се взривява, няма нито катер, нито осколки, а загадъчни светлини...

Част втора: според геофизика Андрей Олховатов събитието през 1908 г. не е свързано с падането на астероид или комета, а е някакво сложно, неизучено до край геофизично явление, което има земна природа.

Сибир е уникална територия; преди 250 милиона години той е най-горещата точка на планетата, със силна вулканична активност; разтопената магма стигнала много близо до повърхността и буквално я изгорила. По-късно там се образували мощни разломи, които и досега се проявяват със подземен шум, тласъци и земетресения. Тук се намира най-силната геомагнитна и гравитационна аномалия. Тази територия привлича метеоритите; често се появяват неидентифицирани летящи обекти, което означава, че това е особена Зона. Военни от Далечния изток твърдят, че плазмоидите и техногенните апарати се движат край зоната на разлома...

През 2005 г. е снимано НЛО, което дълго се движи паралелно с един кораб, който плува по Енисей; по тази река минава един от най-мощните разломи. Епицентърът на Тунгуския взрив абсолютно съвпада с центъра на древен вулкан. Над епицентъра, над древния вулкан, очевидците наблюдавали загадъчно зрелище – гигантски огнен стълб, който се издигал в облачната вис, в йоносферата. Един след друг избухнали няколко огнени стълба. Веднага след огнените стълбове избухнал пламък. Изпод земята бликнали фонтани вода, появили се нови извори, на мястото на борова гора се появило блато, а една планина потънала в земята.

Според Андрей Олховатов това явление има земна природа, то е геофизическо; вероятно това са взаимодействия между тектоничните и атмосферните процеси, които са малко изучени. С една дума, причината за Тунгуския метеорит може да бъде изхвърлянето на подземна енергия в атмосферата, както се случва при земетресения.

Според учени разломът, особено активният, е вероятно някакъв плосък вълновод – плоскост, по която се движат вертикални енергопотоци, по които в атмосферата може да бъдат изхвърлени хелий, водород, живак, и то в големи количества. Изхвърлянията на енергия могат да приличат на тънък лъч, вертикална дъга, цветни полоси, огнени стълбове; това могат да бъдат светещи болиди, и тъмни и дори черни тела, с неопределена форма. Става ясно защо жителите на Тунгуска разказват за различни траектории и форми на метеорита. Не е изключено да не са видели метеорит, а плазмоиди, които са нахлули в атмосферата от глъбините на Земята. Взривовете на плазмоиди могат да предизвикат изкореняване на гори, които изчезват под земята. Кратерите на древните вулкани са идеалният проводник за изхвърлянето на подземна енергия.

В Сибир знаят за такива явления; старците разказват за огнени смерчове, които излитат изпод земята, или за железни стълбове, които се издигат над кратерите, на върха им се раждат огромни огнени кълба.

Геофизичната хипотеза обяснява много странности на тунгуския взрив – и липсата на метеоритно вещество в епицентъра, и различните траектории и форми на болидите, и подземния шум, и земетресенията, които започват половин час преди взрива и страшният грохот, който при чисто небе се носи над Ангара пет часа след взрива.

Хипотезата, че тунгуската катастрофа е дело на един човек

Част трета. Тесла – геният на резонанса. Правителството на САЩ привлича големия сръбски учен в свръхсекретни военни разработки и той участва в тях до края на живота си. Със своята кула в Уордънклиф на остров Лонг Айлънд близо до Ню Йорк Тесла успява да освети небето над Атлантика...

Точно така свети небето над Европа след пет години, по времето на тунгуските събития. Тогава възникват подозренията за участието на Тесла в катастрофата в Сибир.

Тесла смята, че светът се състои от вълни и най-главното са вибрациите и резонансите.

12 години преди тунгуските събития Тесла показва силата на резонанса. Без да излиза от лабораторията си, той предизвиква в Ню Йорк невиждано земетресение. Причината за него бил малък вибратор прикрепен за метална опора. Сградите в района трещели по шевовете; Тесла разбил уреда си с чук и спасил Щатите от още по-големи разрушения.

Резонансът на Тесла според учени е сложен, обемен и многофакторен; с негова помощ той възбуждал колосални пространства и получавал енергия оттам. При Тесла съществува едно странно електричество, което днешните инженери не разбират. Токът в линиите на Тесла може да върви в една част на проводника надясно, в друга – наляво, в трета – да е равен на нула.

Тесла е убеден, че влизайки в резонанс със силно разредените слоеве на атмосферата, може да предава енергията без проводници на огромни разстояния. Той получил патента на такова предаващо устройство не само в САЩ, но и в Русия.

През 1915 г. Тесла съобщил, че неговото устройство може да предизвиква разрушения на разстояние, че може да изпраща електрическа енергия във всякакви количества на всякакви разстояния.

Можел ли е Тесла да изпраща енергия на конкретно място?

Учените смятат, че това е реално. Ако има две кули,те могат абсолютно точно да фиксират, първо, всеки обект на земята, второ – да предадат енергията много точно. Кулата на Тесла в Уордънклиф му дава възможност да изпълни двете задачи: да възбуди горните слоеве на атмосферата и да предаде енергията чрез Земята.

Според Сергей Годин, учен от РАН, вероятно съществуват някакви канали в Земята, по които енергията може да се разпространява на много големи разстояния. Вероятно Тесла е открил тези канали и ги използвал в следващите си разработки. Не е изключено тези канали да са свързани със силовите линии на нашата планета. Местата, където се пресичат тези линии, зоните са с особени свойства; там енергията на Земята стига до високи концентрации.

Тесла построил две експериментални кули, и то точно на такива силни, или както ги наричат индианците „свещени места”. Една от тях е на остров Лонг Айлънд. Под кулата се разполага цяла система от подземни канали, заляти с минерално масло. В тези канали според идеята на Тесла се разполагат механични вибратори, които възбуждат специални акустични вибрации в земната повърхност и служат вероятно за някакъв пусков механизъм. От остров Лонг Айлънд Тесла е могъл да изпрати енергията в Тунгуска, едновременно по два канала. Високочестотна – по токовете в горните слоеве на атмосферата, и нискочестотна – по Земята през Северния полюс. Точката на пресичане на тези два потока е точно в епицентъра на тунгуската катастрофа. Възбудените земни недра започват да изхвърлят излишък от енергия към мястото на разтоварването – в района на древния вулкан. От кратера на вулкана в небето в йоносферата излита светещ стълб, който е мощен електрически заряд. Чудовищната лавина от енергия от заредената от Тесла йоносфера и яркият взрив са апогей на това грандиозно събитие. Няколко месеца преди тунгуската катастрофа Тесла нееднократно поръчва от библиотеката на Конгреса в САЩ подробни карти на Централен Сибир.

Участието на Тесла разрешава много загадки, пред които са безсилни другите версии – и силното намаляване на озонния слой, и аномалните оптични явления няколко месеца преди взрива, и защо те се наблюдават край линията Ню Йорк – Централна Европа – Сибир. Всичко това е може би резултат от методичното резонансно зареждане на йоносферата чрез кулата на Тесла.

Разрешава се още една главоблъсканица от 27 юни, т.е. три дни преди тунгуската катастрофа в Германия професор Вебер отбелязва странни скокове в магнитното поле; те се повтарят през всеки три минути.

Част четвърта: имало е космическо тяло

Учените сгрешили, като търсели осколки от метеорита само на мястото на падането му. След десетилетия се намерили ентусиасти, които решили да проверят архивните данни. Въоръжени с прибори изследователи подновили пърсенето на фрагменти от метеорита, не в епицентъра, а западно, в районите, откъдето идват навремето съобщенията за падането на камъни. Сензацията от последните години – открито е космическо вещество. Изводът на учените – комета се е разпаднала на парчета около Енисей. Осколките са открити на стотици километра от епицентъра, което означава, че тялото се е взривило във въздуха; според обясненията – то е било взривено.

Вероятно планената е активизирала своя последен рубеж на отбрана. Планетата изхвърля срещу агресора своя главен резерв – вътрешната енергия. Осъществява се една операция, която е предадена в ръцете на един човек, с една частица „Вселенска мъдрост”, със специални знания от Вселенската информационна база данни. Самият Тесла казва: „Аз нищо не измислям, аз съм само проводник...”

Не е изключено ученият точно да е знаел за опасността от катастрофа.

И да е започнал да действа. С помощта на своята установка в Лонг Айлънд от края на март той започва методично да зарежда йоносферата с допълнителна електроенергия. Това е причината за аномалните оптични явления над Северното полукълбо. Няколко дни преди нахлуването на тунгуското тяло Тесла включва в работа подземната част на кулата в Уордънклиф. Целта е с ритмични вибрации да активзира дълбоките разломи и палеовулкани в Централен Сибир. Вероятно работата по подземната част на кулата предизвиква тези скокове в магнитното поле, които с недоумение фиксират немските учени. Спусков механизъм може да бъде самият космически агресор. Така се и случва.

Тялото се движело в атмосферата и натрупвало електростатичен заряд. Трябвало да се случи разреждане и то се случва на онова място, единственото в района, където имало вулкан... Електрическата пробойна между възбудената от Тесла йоносфера и кратера на вулкана изглеждала като светещ стълб – десет километра в диаметър и 80 метра висок. Половината от електричеството буквално взривила агресора на части, като не му позволила да се вреже в Земята.

С една дума космическият пришълец е унищожен от Никола Тесла! Но как е научил за космическото тяло; вероятно от сибирските шамани.

Учени разказват как още през май на таен съвет на старейшините на родовите племена върховният шаман предупредил, че в района на Тунгуска ще слезе богът на огъня Агди; шаманите минавали от село в село и предупреждавали хората за предстоящото събитие. Опасното място обезлюдяло. Зверовете, птиците и рибите също напуснали този район от тайгата. Както е известно, учените с прибори откриват момента, в който шаманите преминават в особено състояние на съзнанието, при което в мозъка им се активизират определени зони, появява се т.нар. ос на свръхсъзнанието; активизират се предните области на дясното полукълбо понякога и задните на лявото полукълбо. На земята има места, където свръхспособностите на човека се активзират. Има определени точки на силата, които се отнасят към пресичващите се зони на разлома. Езическите светилища се намират в тези пресечни точки на разломите. На тези места шаманите могат да общуват в определени периоди с някакви космически сили, с духове. Там обикновено провеждали своите обреди, оставяли амулети, зареждали ги с тази небесна енергия. В тези точки се извършва прозрението, става приемането на информация – реално, без мистика, от космоса.

Остров Лонг Айлънд, където издигнал кулата си Тесла, е такова силно място. Индианците от племето манто го смятали за свещено повече от три хиляди години.

Промененото състояние на съзнанието е сложен и загадъчен процес. Тесла можел да влиза в това състояние с помощта на съзнателен акт. Той съчетавал в себе си гения на инженера и свръхчувствителността; не е изключено по-рано от сибирските шамани и европейските езотерици да е научил времето и мястото на бъдещата катастрофа.

Това е може би първият случай, когато на майката Земя помогнал нейният син – човекът.

Изминаха повече от 100 години от тунгуската катастрофа. В статията е представен нов поглед върху събитията; той е основан на факти и обяснява много неща, които не могат да обяснят другите версии. И въпреки всичко това е само хипотеза. Вероятно разгадаването на тунгуския феномен ще промени нашия поглед върху света, но засега тайната не е разкрита и въпросите остават. Дали Земята сама се е защитила от космическата агресия, помогнал ли й е човешкият гений или други разумни сили, имат ли отношение към тунгуската катастрофа намерените западно от епицентъра осколки от необикновени метални сплави? Тунгуска е сложен и тайнствен феномен, а историята неохотно разкрива тайните си.

Ясно е само едно: избягвайки глобалната катастрофа, човечеството получава още един шанс – шанса да оцелее.