Снимка от въглищна мина от 1918 г.

Ясно се вижда, че от горния свод е паднал вкаменен пън. Това според геологията доказва, че каменните и кафявите въглища са произлезли от натрупвания на вековни дървета. Дървото не изгни, а само се коксува. Но нека помислим логично и да зададем следните въпроси.

Защо дървото не изгни? По това време не е имало гъби, които се хранят с органични вещества? Въглищата съдържат много сяра, която не се намира в дървото. Такива пънове, стволове и клони във въглищата трябва да виждаме навсякъде. Но ги няма. Това е единичен случай. Освен това, съдейки по снимката, стволът на дървото е бил по-висок от въглищния пласт. Слоевете въглища не са назъбени и имат ясна дебелина. Докато трябва да има хаотично натрупване на стволове. И слоевете трябва да са по-дебели на места и по-тънки на други.

Ако помислим за това от гледна точка на абиогенния произход на въглищата, може да се случи следното. Освобождаването на нефт от дълбините с примеси наводни някаква низина и в тази маса изплуваха останките от дърво, пън. Масите бързо се вкамениха и тъй като показът на нефт и кал (както при аварии на сондажни платформи) отне много време, отгоре се образува слой от отпадъци. Над него може да има друг слой въглища (друг хоризонт, както казват миньорите). И има десетки такива редувания с различна дебелина.

Въглища се намират на дълбочина 4 км. Ако над него има седиментни слоеве, тогава възрастта на такива въглищни находища трябва да е милиарди години.