Принудени ли сме да се върнем на Земята или имаме свободна воля?

Казаха ви, че прераждането е свързано с учене и развитие, но какво ще стане, ако не е? Ами ако всичко, в което някога сте вярвали за задгробния живот, кармата и душевните договори, е внимателно измислена лъжа? В това видео ние разкъсваме утешителните илюзии, с които сте се хранили от раждането си, и разкриваме бруталната реалност: вие не се прераждате – вие се рециклирате. Система, изградена от паразитни сили, хваща душата ви в безкраен цикъл на забравяне, страдание и подчинение. Древни гностически текстове, скрити писания и свидетелства на разобличители разкриват истината, която те отчаяно искат да игнорирате. Светлината в края на тунела? Това е капан. Ръководствата и съветите? Те са манипулатори. Вашите спомени? Изтрит нарочно. Време е за събуждане. Това не е душевно училище. Това е ферма за души. Всичко – от вашите „мисии“ до вашите „възнесения“ – е друг слой от същия затвор, предназначен да ви държи в преследване на свободата в затворен цикъл. Но има изход - и той не е там, където са ви казали да търсите. Забравете външните спасители и фалшивите духовни преки пътища. Истинският изход изисква груб вътрешен бунт и спомняне кой си бил, преди да пренапишат историята ти. Ако някога сте изпитвали онова дразнещо чувство, че нещо не е наред с реалността – това е видеото, което не можете да си позволите да пропуснете.

 

Принудени ли сме да се върнем на Земята, или сме свободни да избираме?

Представи си момента на заминаване. Една искра, една мъничка частица от теб оставя тялото, което те е подслонявало, и се издига нагоре, към място, което обещава светлина и покой. Но какво следва? Дали тази светлина е твоят дом? Или е капан, обгърнат от мекота, която скрива суровата истина?

Казаха ни, че прераждането е дар. Че то е възможност да учим, да се изправяме пред своите грешки и да се издигнем по-високо. Но в дълбочината на сърцето си усещаш една неясна тревога, едно дразнещо усещане, че нещо не е наред. Ами ако наистина не избираме? Ами ако сме принудени? Всяко наше желание, всяка копнежна мисъл към живот и опрощение — манипулирани, за да ни върнат обратно в играта.

Светлината в края на тунела? Тя блести ярко, като фар, който да ни накара да я последваме. Но какво, ако това е само златна примка, проектирана да ни хване? Какво, ако нашата свободна воля не е нищо повече от илюзия, и живот след живот всъщност означава затвор след затвор?

Възможно ли е реалността, в която се намираме, да е създадена да ни държи в цикъл на забравяне? Всяко "място на учене", всяка "мисия", която сме приели, ни кара да вярваме, че вървим напред, докато всъщност се въртим в кръг. А нашите спомени — онези дълбоки, интимни моменти, които могат да ни освободят — са изтрити, за да започнем отново, неподозиращи и доверчиви като дете.

Ако някога си усещал, че нещо не е наред — че животът е повече от това, което виждаш, че съществува нещо по-велико, което просто не можеш да достигнеш — може би тази тревога е твоят шепот. Шепот, че истината не е в светлината, нито в съветите на ръководствата, които претендират да ни насочват. Истината е в теб. В тази част от теб, която не може да бъде изтрита, нито подчинена, която помни, дори когато всичко останало е изчезнало.

И може би, когато се върнем у дома — истинския дом, извън всичко, което ни е казвано, че е истинско — тогава най-накрая ще си спомним. Тогава ще знаем, че свободата никога не идва отвън. Тя е вътре. В нея не ни принуждават. В нея няма тунели, нито светлини, нито съвети, които да следваме.

Тогава ще бъдеш повече от прераждане. Ще бъдеш това, което никога не са можели да задържат.

Този текст е написан да предизвиква размисъл и усещане. Надявам се той да докосне точните струни. 🖤