Гранитни или сиенитни скални разкрития се открояват рязко по своите форми на фона на други скали и скали. Формите им са изгладени и има структура, подобна на зидария. Понякога дори с превръзка на „блокове“ на слоеве.

В тази публикация бих искал да обърна внимание на странната ерозия, която често присъства на такива „стени“. Те приличат на вдлъбнатини или разрези, направени от гигантска лъжица в пластмасов материал, като масло.

Тези вдлъбнатини могат да се обяснят със следната хипотеза за формирането на извънредни стойности. Представете си геотектонична катастрофа в миналото на Земята. В дълбините се срещат магмени и водни маси. Налягането в слоевете рязко нараства, образуват се пукнатини и тези маси започват да се издигат по тях. Някъде това налягане повдига горните слоеве, образуват се както отделни хълмове, така и планински вериги. Когато налягането намалее, тези маси кристализират, превръщайки се в гранит. Горните седиментни слоеве (купол) се срутват, разкривайки каменни стени и колони. Следователно много планини са купчини камъни, които са се образували, когато „куполът“ се срути. Уралските планини са почти всички такива, състоящи се от камъни.

В тези гранитни стени, когато са били течни или пластични, са се отпечатвали следи от образувалите се около тях скали.

Последните снимки показват примери от Алтай, където гранитът съдържа чужди включвания и базалтови павета. Това означава, че можем да кажем с увереност: този гранит не е магма. Иначе калдъръмът щеше да се стопи. Тези маси принадлежат към категорията на студените флуидолити.

Базалтът е по-здрав от седиментните скали, така че самият гранит е по-вероятно да се срути, отколкото паветата. Там, където паветата паднаха или крехката отпечатана седиментна скала се срути, същата „вдлъбнатина“ се образува в гранита.