Това се случва, когато мислите за вашия пламък близнак.

Дълго време си мислех за енергийните потоци и как те свързват всички аспекти на живота - от работата до срещите с груби хора и, разбира се, до Пламъците близнаци. Един ден стоях на работа, пробвах едни очила и изведнъж се хванах, че във всеки момент вниманието ми е насочено нанякъде. И там тече енергията ми. Все едно да държиш магически фенер в ръцете си: където насоча лъча на вниманието, там е насочена част от моята сила.

Силата на вниманието и енергийното изчерпване Представете си, че вътре в нас има нещо като „батерия“ със скала за зареждане. Ако някой е бил груб с мен и след това е изчезнал от погледа ми, мога да продължа да мисля за думите му, да бъда обиден, ядосан - и в този момент енергията ми тече към този човек. Сякаш невидимо раздавам частици от силата си там, където вече не се очакват или оценяват. С течение на времето осъзнавате колко уморително става безкрайното хранене с образи от миналото или безплодни преживявания: това е като да хвърляте златни монети по път, по който вие самите вече не вървите.

Когато се замислих, разбрах, че всичко, върху което се забиваме психически, получава част от нашия заряд. И ако постоянно въртите негативизъм в главата си – възмущение, негодувание или тревога – в края на деня оставате празни. Но най-интригуващото в тази история е, че този, който някога е проявил грубост, отдавна си е отишъл, но аз самият продължавам да храня спомена за него с вниманието си.

За Twin Flame С идеята за Twin Flames всичко работи много подобно, само на дълбоко духовно ниво. Смята се, че това е една душа в две тела, понякога настигащи и бягащи едно от друго, сякаш в танц на огледала. И в този танц има скрит закон: колкото повече се фокусирам върху другия, толкова повече той се изплъзва. Сякаш намерението ми да дръпна само натиска още повече.

Всеки път, когато започна упорито да си мисля: "Къде е другата ми половина? Защо всичко е толкова сложно? Усещам, че в главата ми е включен прожектор, който свети в тъмнината. Но вместо да се съберат отново, телата се разпръскват, защото самият акт на "мислене и улавяне" е парадоксално отблъскващ. Силата на присъствието и връщането към целостта С течение на времето забелязах, че когато престана да преследвам образа на Пламъка близнак в мислите си и просто си позволявам да бъда – спокоен, вкоренен, тук и сега – случва се тихо чудо, започвам да усещам тази цялост, където няма разделение на „аз“ и „някой друг“. Душата, като мъдър магнит, привлича две части заедно. И моята роля е да не хабя енергия за празни очаквания, визуализации и образи. Все едно внезапно реших да се примиря с отражението си в езеро: колкото повече бия водата и се опитвам да уловя отразения силует, толкова повече вълнички и изкривявания има. Но когато се отпусна от вътрешния смут, повърхността на водата се успокоява и всичко се събира. Спомням си как в началото на моето пътуване изпробвах всякакви практики – медитирах върху „нашата бъдеща среща“, създавах образи, в които вече се държахме за ръце, и всеки път се оказваше обратното: колкото повече се опитвах, толкова по-далеч отиваше желаната цел. вече сме едно.

Осъзнаване във всеки момент Да присъстваш в момента е истинският ключ. Когато седя в шумно кафене и вместо да превъртам в съзнанието си вчерашна обида или образи на някой, който се е отнесъл грубо с мен, аз се вслушвам в шума на чиниите, в разговорите около мен, в шумоленето на собствените си мисли, но не се вкопчвам в тях. В този момент спирам изтичането на мощност. Нишките на силата се връщат към мен като потоци, които преди това бях пренасочил към сухата пустош.

Имам навика да се питам от време на време: „За какво изразходвам енергията си в момента?“ И ако разбера, че невидимо подхранвам илюзия или спомен, веднага и нежно освобождавам този поток. Такава редовна практика дава не само усещане за освобождение, но и странно усещане, че светът наоколо става малко по-чувствителен: хората се променят, ситуациите се разрешават и Пламъкът близнак вече не изглежда като неуловим призрак.

Тайно заключение Ако все още мислите за своя Пламък Близнак през цялото време, тогава, по същество, вие му давате силата си. Ето защо всяка повтаряща се мисъл е допълнителна „порция” енергия и забавя обединението. Тайната не е в преследването или в забравата, а в мекото присъствие, където позволявам на живота да се прояви. Самата душа обединява това, което първоначално е неразделно.

И всички тези открития са дошли не чрез внезапно прозрение, а чрез наблюдение и многократни срещи със собствените грешки. Разбрах, че живеем в невероятна реалност: сякаш аз контролирам всичко, но всъщност основното е да се върна назад във времето и да дам място за чудо.

Да спра ума си, да се отърва от изгарящото желание, да се свържа отново с вътрешния мир – в това намерих своята малка магия, моята възможност да чуя тихия глас на душата.