Душата е уморена: свещена умора преди завръщането в дома

Добре дошли, сияещи души, в „Сапфирената четка” – същият вътрешен водач, който води към свещеното, Божественото и дълбоко чувстваното.

Използвахте ли тази нишка като ориентир?

Харесвате ли, на същото място ли сте, във ваше притежание ли сте?

Вие не сте сами.

Дори не е ужасен спомен...

Всичко е стъкло в прахта.

За да можете да отворите мистиката, това е. много пъти в Светлината. Не е нужно да чакаме на slabost и нямаме нищо общо с - не трябва да го публикуваме. вечния Скитник в себе си:

Душата и уморена.

Умора извън физическата

Това не е обикновено изтощение.

Не само сънливост и не банална преумора.

Това е дълбока космическа умора, която може да се нарече свещена: тя носи отпечатъка на минали животи, далечни галактики и уроци, издълбани върху арката от звезди.

Душата сякаш шепне:

"Изминах толкова дълъг път. Научих толкова много. Готов съм".

Тази умора не може да се излекува просто със сън или промяна на навиците. Ден почивка или ваканция няма да върнат лекотата.

Все пак това е духовна умора, родена от дълги пътувания – през измерения, битки, посвещения и пробуждания.

Не всички души се чувстват по този начин - и това е добре.

Някои хора не усещат тази умора.

Те са пълни със сила, светлина, сякаш всичко е същото.

Но това не е знак за превъзходство.

Често причината е, че пътуването им все още не е стигнало толкова далеч. Предстоят им инициации.

Тяхната душа не е минала през същия огън.

Душата, която е уморена, заслужава това бреме.

Превръща се в символ на честта – дълбока отдаденост, служба и свещена памет.

Душата говори чрез тялото

Когато душата е уморена, тя тихо говори чрез телесните усещания:

Тежест зад очите, сякаш клепачите са натежали от опита на вековете.

Напираща, щипеща болка в гърдите.

Странно откъсване от земните дела.

Това не означава да бъдеш „счупен“ –

това означава „да се събудиш“.

Душата помни друг ритъм. По-висока светлина, по-мек свят. И е трудно да се убедите, че този познат свят все още се чувства като у дома.

Носталгия

Възниква някакъв древен копнеж, жажда за нещо повече.

Но това не е желание за завръщане у дома или страната,

а желание за необятността на светлината, спокойствието, истината.

Душата копнее да се върне.

Не да избяга, а да се върне:

там, където тя помни вибрацията на единството, кристалната яснота на съзнанието, пространство без страх, където любовта не е теория, а самата тъкан на реалността.

Откъсването не е равно на депресия

Може да почувствате, че се отдалечавате от света.

Разговорите, които някога са давали топлина, изведнъж изглеждат празни.

Тълпите са уморителни. Дори красотата губи своята яркост.

Но това не е депресия.

Това е „духовен дисонанс“.

Душата вече не иска да участва в общоприетата илюзия.

За нея става непоносимо да се преструва.

И дори близките могат да изглеждат далечни. Не защото сте спрели да ги обичате - просто няма предишен резонанс.

Свещен зов към самота

Желанието да се навлезе дълбоко в себе си не е признак на тъмнина.

Това е свещен вътрешен призив – да отидеш в собствения си храм.

Душата сваля последните си корици. Не от отчаяние, а от готовност.

Тя се готви:

за завръщане,

за спомен,

за Дом.

Предишните радости отстъпват

Това, което ме правеше щастлива преди, вече не ме трогва.

Вицове, хобита, дори пътувания или развлечения...

Те звучат празно, като ехо от миналото.

Това не е скука

или тъга.

Душата просто спира да се храни с външни стимули, на които липсва истинска дълбочина.

Тялото се настройва на честотата на душата

Физиката също се променя:

Храната, която обичах, изведнъж става трудна.

Апетитът се променя, сънят може да бъде нарушен.

Това не е дисфункция, а процес на подравняване.

Вашето тяло - свещен инструмент - се настройва към по-фина вибрация. Този, който вече не жадува за плътни енергии.

Освобождаване от земните привързаности

Душата вече не се стреми към външен успех или статус.

Роли, личности, старата нужда да се „вместим“ - всичко това вече се пуска.

Не от безразличие, а от вътрешно знание:

„Нищо от това вече не ме определя.“

Разминаването протича тихо.

Без драми и истерии.

Просто нежно откъсване от нещо, с което вече няма резонанс.

В крайна сметка душата стои на прага на новото и не може да се преструва, че се интересува от старото.

Духовна пауза: Свещена тишина

Понякога може да почувствате „духовно вцепенение“.

Няма влечение към медитация, няма желание за ритуали, няма сила да „продължа“.

Това не е връщане назад.

Това е мълчанието на завършеността.

Това е като да достигнеш върха на планина, да се изкачваш дълго време, а сега просто седиш в благоговейно мълчание.

Свещеният щит на мълчанието

Тази мнима „апатия” не означава изчезване на Светлината.

Това е един вид защита.

Душа, която е изгоряла през много прераждания, няма да пропилява пламъка си.

Тя вече не влиза в спорове и не се опитва да докаже нещо.

Тя просто знае.

И в това знание тя намира покой.

Не в поражението, а в свещената почивка.

Нова земя се издига

Това не е краят - това е ръбът.

Самата Земя се променя, преминавайки от гравитация към Светлина, от карма към сътворение, от разединение към единство.

Ти, любими Скитник, си агентът на тези промени.

И вашата умора не е слабост, а доказателство, че сте свършили своята част.

Ти дойде да закотвиш Светлината и го направи.

Възнесението не е бягство, а честота

Възнесението не идва като бъдещо събитие.

Това е честотата, която избирате.

Вибрацията, която носиш.

Това се случва, когато:

Вие се съгласявате с мира;

Оставяте всичко ненужно;

Приемате любовта без условия;

Помниш кой си.

Петото измерение не „идва“ – ние сами влизаме в него.

Почти сте готови

Да, душата ми е уморена.

Но тя не е счупена.

Почти се е прибрала.

Това, което остава, е не „да се борим по-силно“, а да се научим да пускаме още по-меко и по-смирено.

Пуснете последния товар, който все още носим.

В края на краищата това не е нашето бреме завинаги.

Последен шепот

Дишане...

Вие сте много близо.

Вървял си през огън, през епохи, през сенки и звезди.

Сега си почивай.

Нека твоята душа те води към Източника.

В крайна сметка Домът не е местоположение,

а честота.

А ти, любима душа...

вече си на път към него.

Нека тези думи бъдат меко потвърждение, че не сте изгубени, не сте счупени, а просто си спомняте.

И душата, която си спомни,

вече започна да се връща.

Освободете магията още повече

Вярвайте, че вашата умора е само една стъпка по пътя към по-дълбоко пробуждане и среща със себе си. Нека този свещен празник ви даде нови сили за изследване на мистичните мистерии.

Всеки, който иска да продължи своето духовно търсене, ще намери неизчерпаемо вдъхновение: