Сънят, който доказа, че баща ми продължава да живее

Миналата година баща ми почина на деветдесет и девет години, на 16 ноември 2024. Липсва ми дълбоко всеки един ден. Но миналата нощ ми беше даден сън толкова силен и толкова истински, че се събудих с абсолютната увереност, че смъртта не е краят.

В съня баща ми отново беше в болницата. Изглеждаше изключително слаб, а после видях как го вкараха по спешност. Един лекар излезе и ми каза думите, които никога не исках да чуя. Каза ми, че баща ми е починал. Тежестта на тези думи ме пречупи и аз излязох от болницата със сълзи.

Качих се в колата и потеглих, но тогава се случи нещо невероятно. На около сто метра напред видях мъж, който стоеше на ъгъла на улицата. Дори от това разстояние веднага знаех, че е баща ми. Сърцето ми подскочи, защото това, което виждах, изглеждаше невъзможно.

Натиснах рязко спирачките, изскочих от колата и се затичах към него с всичка сила. Когато стигнах до него, не можех да спра да го прегръщам и целувам. Повтарях: „Боже мой, изглеждаш невероятно, какво се е случило с теб?“

Той не беше слабият човек, когото видях в болницата. Беше много по-млад, по-силен и по-здрав, отколкото някога съм го виждал през целия си живот. Тялото му беше стегнато и мощно — не масивно, а здраво и изпълнено с живот. Беше облечен с дълга риза, прибрана в панталоните, стоеше изправен с топло изражение на лицето. В този момент знаех със сигурност, че е напълно обновен.

Разбрах истината точно тогава. Когато в болницата ми казаха, че баща ми е починал, той всъщност не беше. Той беше трансформиран, възстановен и изцелен. Чувствах сякаш е бил поставен в лечебно легло и обновен до най-силната и сияйна версия на себе си.

Там свърши сънят, но значението му продължава да живее в мен. Смъртта не е истинска по начина, по който са ни учили. Това, което си отива, е само външната обвивка, но душата продължава — ярка и жива. Баща ми ми показа онази нощ, че не е изчезнал. Той е по-жив сега от всякога.

Такива сънища не са фантазия. Те са послания от по-висшите измерения, предназначени да ни напомнят какво ни очаква. Нашите близки не са изгубени — те са възстановени, и когато моментът е правилен, отново ще ги прегърнем.