ВИЕ ФИНАНСИРАТЕ ЛЪЖИТЕ, ОТРОВАТА И ВОЙНАТА СРЕЩУ СЕБЕ СИ

Нека това заглавие се усети. Не като лозунг, не като преувеличение, а като огледало, което обществото избягва да погледне. Най-неудобната истина не е тази, която някой крие. Най-неудобната истина е тази, която хората сами отказват да признаят: че системите, които често работят срещу тях, съществуват благодарение на тяхното участие, тяхното финансиране и тяхното мълчаливо съгласие. Всяка структура на власт, всяка институция, всяка програма, всяка информационна мрежа се поддържа от труда на хората, от техните данъци, техните покупки, техните такси, техните навици. И докато мнозина вярват, че са просто наблюдатели на процеси, които не могат да контролират, реалността е далеч по-болезнена: те са основният източник на енергия, който поддържа механизмите, които често не им служат.

Всеки бюджет, всяка заплата в публичния сектор, всяка държавна поръчка, всяка програма, всяка агенция — всичко това се финансира от хората. Не чрез тайни схеми, а чрез ежедневието. Чрез всяка удръжка от заплатата. Чрез всеки данък върху покупка. Чрез всяка такса, лиценз, акциз, сметка. Чрез всяко действие, което изглежда дребно, но в мащаб се превръща в поток от ресурси. Това е парадоксът на модерните общества: хората финансират структури, които често не им дават стойността, която обещават. Финансират бюрокрации, които се разрастват, но не се подобряват. Финансират информационни системи, които произвеждат шум, но не и яснота. Финансират индустрии, които предлагат удобство, но създават зависимост. Финансират политики, които обещават сигурност, но често водят до нови рискове.

Данъците сами по себе си не са проблем. Те са необходим инструмент за функционирането на всяка държава. Проблемът е в непрозрачността на тяхното разпределение. Хората рядко знаят къде отиват парите им. Рядко виждат отчетност. Рядко получават ясна картина за ефективността на публичните разходи. Когато липсва прозрачност, се ражда недоверие. А недоверието е първият знак, че системата не работи така, както трябва. Институциите, създадени да защитават обществения интерес, с времето често се превръщат в самоподдържащи се структури, които работят за собственото си оцеляване. Това не е теория, а закономерност, наблюдавана във всяка бюрокрация. Когато липсва външен натиск, конкуренция или независим контрол, институциите започват да се затварят в себе си, да се отдалечават от хората и да се превръщат в механизми, които трудно се реформират.

Информационната среда е друг пример за система, финансирана от хората, но не винаги работеща в техен интерес. Медиите, социалните платформи, рекламните мрежи — всички те се издържат от вниманието на хората. От кликове, гледания, абонаменти, покупки. Когато вниманието се превърне в стока, истината става второстепенна. На първо място излиза това, което задържа погледа, а не това, което изгражда разбиране. Така се ражда среда, в която шумът заглушава смисъла, а емоцията измества анализа. Хората финансират съдържание, което ги разсейва, вместо да ги информира. Финансират алгоритми, които ги манипулират, вместо да им помагат. Финансират структури, които оформят възприятията им, без те да го осъзнават.

Икономическите модели също създават невидими зависимости. Хората финансират индустрии, които произвеждат храна, но често с ниско качество. Финансират технологии, които улесняват живота, но събират данни. Финансират компании, които обещават здраве, но създават зависимости. Финансират системи, които обещават сигурност, но често водят до нови конфликти. Всичко това не е резултат от злонамерен план, а от комбинация от интереси, инерция, липса на прозрачност и липса на критично мислене.

Най-голямата ирония е, че хората вярват, че са безсилни. Но истината е обратната: системите са безсилни без тях. Без техните пари, техните избори, тяхното участие, тяхното внимание. Това е най-голямата възможност, но и най-голямата отговорност. Пробуждането не е революция. Пробуждането е отказ. Отказ от сляпо доверие. Отказ от автоматично подчинение. Отказ от навици, които поддържат структури, които не работят за вас.

Промяната започва с малки действия. Да изисквате прозрачност. Да подкрепяте местни производители. Да избирате качествена храна. Да ограничавате токсичната информация. Да мислите критично. Да задавате въпроси. Да не приемате нищо за даденост. Силата е в съзнанието, не в системата. Системите се крепят на предположението, че хората няма да мислят, няма да питат, няма да се интересуват, няма да се организират, няма да променят навиците си. Но когато това предположение се разпадне, се разпада и самата структура.

Истинската власт никога не е била в институциите. Тя винаги е била в хората, които ги поддържат. Хората често финансират собствените си проблеми, без да го осъзнават. Но това не е присъда. Това е покана. Покана да видите ясно. Да изберете съзнателно. Да спрете да поддържате онова, което ви вреди. Да започнете да изграждате онова, което ви служи. Системата не се нуждае от вашето подчинение, за да съществува. Тя се нуждае от вашето невежество. Когато това свърши, всичко се променя.