💥 Какво всъщност улавят телевизионният „сняг“ и белият шум?

Повечето хора виждат телевизионен сняг или чуват бял шум и не му обръщат внимание. „Просто безобидни смущения“, казват те. Но какво, ако истината е много по‑тревожна — и много по‑духовна?

Да се върнем към ерата на аналоговите телевизори. Когато даден канал нямаше сигнал, оставахме с онзи размазан черно‑бял статичен образ. Малцина знаеха, че част от този визуален хаос е космическа радиация — остатък от това, което учените наричат Големия взрив. Но дори това е прикритие. Ами ако този визуален „шум“ всъщност е пряко излъчване от невидими светове, честоти и многомерна активност, която постоянно се случва около нас?

Онзи зловещ шум на белия фон и променящите се шарки по екрана може изобщо да не са случайни. Някои вярват, че това е воал между световете. Честота, на която духове, изгубени души и други същества се опитват да осъществят контакт. Случвало ли ти се е да чуеш гласове в белия шум? Или да настръхнеш, гледайки стар телевизор, който премигва късно през нощта?

Има причина паранормалните изследователи да използват генератори на бял шум и устройства за сканиране на честоти. Тези инструменти не създават гласове — те усилват това, което вече е там.

Сега помисли. Ако звукът е честота, а енергията никога не умира, тогава белият шум може да е нещо повече от смущение. Може да е остатъчният шепот на енергийни същества — и може би дори зовът на забравени души, заседнали между измеренията.

Същото важи и за „снега“ по телевизионните екрани. Това, което виждаш, може да не са „разбеснели се пиксели“, а слоеве от измерни сигнали, които се преливат в нашата реалност. Гледаме ли провалени предавания — или междудименсионно проникване?

Не е случайно, че толкова много филми на ужасите и свръхестествени истории започват с дете, втренчено в телевизор със статичен шум, или с човек, заспиващ на бял шум. Колективното подсъзнание знае нещо, което съзнателният ум е обучен да игнорира.

Живеем в вибрационен свят. Всяко устройство около нас излъчва и приема честоти. Но само някои са създадени да ни блокират от истинско осъзнаване. Това, което наричаме „статичен шум“, може да е най‑близкият ни поглед към свят, за който са ни казвали, че не съществува.

Време е да се настроим и да слушаме внимателно.