Правната система е частна корпорация

Правната система е представяна като стълб на справедливостта, като механизъм, който защитава правата на хората и поддържа обществения ред. Но когато човек се сблъска с нейните структури, ритуали и процеси, усещането често е различно. Вместо човешко отношение той среща формализъм. Вместо разбиране – процедури. Вместо прозрачност – език, който изглежда създаден да държи обикновения човек настрана. И така постепенно се оформя впечатлението, че правната система не е пространство, в което гражданите са равноправни участници, а сложна конструкция, която функционира по свои собствени правила, често недостъпни за тези, които трябва да обслужва.

Съдебните институции са изградени така, че да поддържат определен ред. Този ред е важен за стабилността на обществото, но понякога се превръща в бариера между хората и справедливостта. Когато човек влезе в съдебна зала, той се сблъсква с ритуали, които изглеждат по-скоро символични, отколкото практични. Изправянето пред съдията, строгият тон, формалният език, изискването да се говори чрез посредник – всичко това създава усещане за дистанция. Тази дистанция не е случайна. Тя е част от култура, която поставя институцията над човека, процедурата над съдържанието, формата над смисъла.

Правната система е изградена върху огромен набор от правила, кодекси и процеси, които са трудни за разбиране без специализирано обучение. Това създава зависимост от посредници – адвокати, юристи, експерти. Тяхната роля е важна, но тя също така подчертава колко далеч е системата от обикновения човек. Когато гражданинът не може да се ориентира сам в собствените си права, когато не може да разбере езика, на който се говори за неговата съдба, той неизбежно се чувства като наблюдател, а не като участник. Това поражда усещането, че правната система е затворена структура, която функционира по логика, различна от тази на ежедневния живот.

Адвокатите са част от тази структура. Те са обучени да работят в рамките на системата, да познават нейните механизми и да навигират в нейните лабиринти. Но това понякога създава впечатление, че те са по-близо до институцията, отколкото до човека, който представляват. Когато адвокатът говори на език, който клиентът не разбира, когато решенията се вземат зад затворени врати, когато процесът изглежда предварително определен, гражданинът започва да усеща, че системата не е създадена за него, а за самата себе си. Това не означава, че адвокатите са недобросъвестни. Означава, че системата е толкова сложна, че дори добрите намерения трудно пробиват през нейната структура.

Съдебните ритуали също играят роля в това усещане. Черните тоги, издигнатите платформи, строгият ред в залата – всичко това създава атмосфера на власт и дистанция. Тези символи имат исторически корени, но в съвременния свят те често се възприемат като бариера, която отделя институцията от хората. Когато гражданинът влезе в съдебна зала, той не се чувства като равноправен участник, а като човек, който трябва да се подчинява на правила, които не разбира. Това поражда усещането, че правната система е по-близо до корпоративна структура, отколкото до обществена услуга.

Правната система функционира чрез съгласие. Хората приемат нейната власт, защото вярват, че тя е необходима за обществения ред. Но когато това съгласие се основава на страх, объркване или липса на информация, то се превръща в механично подчинение. Когато гражданите не разбират правата си, когато не знаят как да ги защитят, когато се чувстват безсилни пред институциите, съгласието губи своята стойност. То се превръща в формалност, която поддържа система, която не винаги работи в интерес на хората.

Правната система често наказва действия, които не причиняват вреда, но нарушават административни правила. Това създава усещане, че фокусът е върху спазването на формата, а не върху справедливостта. Когато човек бъде санкциониран за дребно нарушение, докато по-сериозни проблеми остават нерешени, той започва да се пита дали системата наистина служи на обществото или просто поддържа собствената си структура. Това усещане се засилва, когато процесите са непрозрачни, когато решенията изглеждат произволни, когато гражданите не получават ясно обяснение за това как и защо се вземат определени решения.

Много хора вярват, че правната система е създадена да защитава слабите, но често тя изглежда по-достъпна за тези, които имат ресурси. Сложността на процесите, високите разходи за правна помощ, дългите срокове – всичко това създава бариери, които обикновеният човек трудно преодолява. Така се оформя впечатлението, че системата е по-благосклонна към тези, които могат да си позволят да я използват. Това не е резултат от заговор, а от структурни проблеми, които се натрупват с времето и създават усещане за несправедливост.

Пробуждането започва, когато хората осъзнаят, че правната система не е непоклатима. Тя е човешка конструкция, която може да бъде променяна, подобрявана и реформирана. Когато гражданите започнат да изискват прозрачност, достъпност и човечност, системата постепенно се адаптира. Истинската промяна идва не от конфронтация, а от информираност. Когато хората разбират правата си, когато знаят как да ги защитят, когато участват активно в процесите, правната система започва да служи по-добре на обществото.

Правната система не е частна корпорация, но често се усеща като такава, защото функционира чрез структури, които са сложни, формални и дистанцирани. Промяната започва, когато тази дистанция бъде намалена. Когато институциите започнат да говорят на език, който хората разбират. Когато процесите станат прозрачни. Когато справедливостта бъде поставена над формалността. Тогава правната система може да бъде това, което обществото очаква от нея: инструмент за защита, а не механизъм за подчинение.