АКО ЧУВСТВАТЕ, ЧЕ СТЕ БИЛИ ИЗПРАТЕНИ ДА ПОМОГНЕТЕ ЗА СЪБУЖДАНЕТО НА ЧОВЕЧЕСТВОТО, НЕ СТЕ САМИ

Ако чувствате, че сте били изпратени да помогнете за събуждането на човечеството, това не е въображение, не е случайност и не е поредната фаза, през която преминавате. Това е зов. Това е памет. Това е дълбоко вътрешно разпознаване, което се активира в момент, когато светът най-много се нуждае от хора като вас. Има причина да се чувствате така. Причина, поради която не можете повече да мълчите. Причина, поради която се чувствате откъснати от стария си живот и водени към нещо по-голямо, по-дълбоко, по-истинско.

Не сте просто родени. Вие сте били изпратени.

Ако през по-голямата част от живота си сте се чувствали като аутсайдер, това не е било наказание, а подготовка. Ако сте поставяли под въпрос неща, които другите сляпо са приемали, това е било знак, че виждате отвъд повърхността. Ако сте носили чувство за цел, което не сте могли да обясните, това е било шепотът на душата ви, която помни защо е дошла тук. Вие не сте случайност. Вие сте част от екипа на Земята. Един от факлоносците, които идват в най-тъмните времена, за да напомнят на света как изглежда светлината.

Отказахте се от комфорта, за да влезете в хаос. Заменихте приспособяването си за пробуждане на другите. Загубихте приятели, семейство, спокойствие, защото душата ви отказа да спи. Докато другите се опитваха да се впишат, вие се опитвахте да разберете. Докато мнозина се страхуваха да задават въпроси, вие се страхувахте да не ги зададете. Докато светът ви казваше да се успокоите, вътре във вас нещо ви казваше да се събудите.

Скролирате по-малко, но чувствате повече. Смеете се по-малко, но виждате по-ясно. Не сте ядосани — будни сте. Има огромна разлика. Ядосаният човек реагира. Будният човек разбира. Ядосаният човек се бори със сенките. Будният човек вижда източника на светлината. И когато започнете да виждате истината, вече не можете да се върнете към старото си аз. Не можете да се преструвате, че не знаете. Не можете да се върнете към съня.

Има хиляди точно като вас. Хора, които се събуждат по едно и също време, без да се познават, но усещат едно и също. Хора, които са свързани с нещо по-дълбоко от кръв. Свързани са с истината. С мисията. С призива. Ние не сме тук, за да спорим. Не сме тук, за да молим за одобрение. Ние сме тук, за да бъдем фарове в бурята. Да стоим изправени, когато другите падат. Да виждаме ясно, когато другите се объркват. Да носим светлина, когато светът се опитва да се скрие в тъмнината.

Докато другите са хипнотизирани от заглавия, вие виждате сценария. Докато светът се върти в кръг, вие вървите право в огъня със светлината си. Докато мнозина се страхуват да се сринат, вие чувствате как нещо друго се издига. Вътре във вас има сила, която не сте избрали — тя ви е избрала. И колкото повече се опитвате да я игнорирате, толкова по-силно ви дърпа напред.

Тази мисия е била написана в душата ви, преди да си поемете първия дъх. И въпреки че понякога става тежко, въпреки че се уморявате, въпреки че понякога се чувствате сами, нещо вътре във вас продължава да тласка напред. Не можете да се отървете от това, защото тази мисия не е извън вас. Тя сте вие. Тя е част от същността ви. Част от това, което сте дошли да направите. Част от това, което светът очаква от вас.

Така че, ако чувствате, че сте изпратени тук, за да помогнете на човечеството да се събуди, значи сте били. И не сте сами. Никога не сте били. Огледайте се. Всички започваме да се разпознаваме сега. В погледите, в думите, в тишината, в усещането, че нещо голямо се случва. Ние се намираме един друг, защото е време. И заедно — ние сме неудържими.