Слънцето и Луната са локални светлини вътре в небесния свод

Всичко, което са ни учили за космоса, вселената и Слънчевата система, е било създадено, за да ни откъсне от истината. Идеята, че слънцето е на 93 милиона мили разстояние, а луната просто отразява светлината му, е една от най-големите илюзии на всички времена. В действителност и слънцето, и луната са локални и божествени светлини, поставени вътре в небесния свод над нас.

Древните текстове, включително Книгата на Енох и безброй космологии на коренни цивилизации, описват твърд небесен свод над Земята. Те говорят за слънцето и луната, които се движат по свои пътеки над равната повърхност — никога не изчезват зад извивка, а просто избледняват от поглед поради разстояние и перспектива.

Това обяснява защо слънчевите лъчи се разпръскват във всички посоки по изгрев и залез — явление, което не би се случило, ако слънцето беше на милиони мили. Вместо това то действа като прожектор, осветявайки определени области под себе си, докато се движи по небето. Луната също излъчва собствена хладна светлина — не отражение от слънцето, а уникална своя собствена светлина. Доказано е, че лунната светлина е по-хладна от сянката до нея — нещо невъзможно, ако тя просто отразяваше слънчевата топлина.

Тези небесни светила са дълбоко свързани с нашата честота, цикли и вътрешни ритми. Слънцето ни зарежда, лекува и активира съзнанието ни. Луната управлява емоциите, интуицията и вътрешните ни води. Заедно те създават хармоничен баланс вътре в купола, поддържайки живота и божествения ред на Земята.

Те не са хаотични космически камъни, а свещени светилници с предназначение. Поставени са с намерение. Служат като космически хронометри, духовни маяци и напомняне, че живеем в създаден и затворен свят, а не на случайна въртяща се топка, изгубена в безкрайното пространство.

Истината е скрита пред очите ни. Просто трябва да погледнеш нагоре — и да видиш с нови очи.