Фалшивият PCR тест и програмата за събиране на ДНК

PCR тестът никога не е бил създаден като инструмент за диагностика на заболявания. Неговият създател Кари Мълис многократно е подчертавал, че методът е предназначен за лабораторни изследвания и за откриване на определени генетични последователности, но не и за поставяне на медицински диагнози. Въпреки това, по време на глобалната кампания около COVID-19, PCR тестът беше превърнат в централен елемент на стратегията за контрол и страх. Той беше представен като „златен стандарт“ за откриване на вируса, но реалната му роля беше съвсем различна.

Процедурата, която милиони хора по света бяха принудени да преминат, включваше дълбоко проникване със стерилен тампон в носната кухина. Това не беше просто техническа необходимост. Зоната, до която се достига при този процес, е богата на ДНК и съдържа ценна биологична информация. Вместо да служи за точна диагностика, тестът се превърна в средство за извличане на генетични данни. Хората, без да осъзнават, предаваха най-личния си биологичен подпис – своята ДНК – в ръцете на правителства, корпорации и лаборатории.

Събраните проби не бяха просто анализирани и унищожавани. Те бяха съхранявани, каталогизирани и изпращани в централизирани бази данни. Така постепенно се изграждаха огромни генетични архиви, които могат да бъдат използвани за различни цели – от биометрично наблюдение и контрол до експерименти и клониране. Технологиите за клониране и генетична манипулация са далеч по-напреднали, отколкото обществото предполага. Веднъж щом притежават ДНК, властимащите могат да създават биометрични профили, да манипулират генни последователности и дори да репликират физически идентичности.

Когато тези възможности се комбинират с лицево разпознаване, изкуствен интелект и глобални системи за наблюдение, става ясно, че PCR тестът е бил врата към нова ера на контрол. Някои вярват, че събраната ДНК може да бъде използвана за създаване на програмируеми клонинги или дигитални двойници, които да извършват действия от името на хората. Други смятат, че става дума за каталогизиране на души, за разделяне на пробудените от заспалите. Но във всички случаи целта не е била здравето.

Кампанията на страха убеди милиони да се наредят на опашка и да предадат своя генетичен чертеж под прикритието на обществена безопасност. Въпросите, които възникват, са очевидни: защо беше необходимо да се използва толкова дълъг тампон, когато вирусът може да бъде засечен чрез дъх или слюнка? Защо пробите се съхраняваха и проследяваха? Защо бяха изпращани в централизирани лаборатории? Отговорът е ясен – защото това никога не е било тест. Това е било капан.

Капан, който отвори врата към свят, в който генетичната информация се превръща в новата валута. Свят, в който идентичността може да бъде копирана и манипулирана. Свят, в който свободата е заменена със система за наблюдение. Свят, в който човешката същност се превръща в ресурс. Всичко това беше представено като грижа за здравето, но всъщност беше стратегия за подчинение.

Днес, когато базите данни вече са изградени, когато технологиите са готови, когато алгоритмите са обучени, става ясно, че PCR тестът е бил само началото. Началото на нова ера, в която контролът се осъществява чрез самата същност на човека – чрез неговата ДНК, чрез неговата биология, чрез неговата идентичност. Този процес вече е започнал. Той не е мит, не е теория. Той е реалност, която се разгръща пред очите ни.

Истинският въпрос вече не е дали PCR тестът е бил капан. Истинският въпрос е какво ще се случи с информацията, която беше събрана. Как тя ще бъде използвана. Как тя ще бъде приложена. И дали обществото ще осъзнае навреме, че е предало най-ценното си притежание под прикритието на медицинска процедура. Защото истината е проста: това никога не е било тест. Това винаги е било капан.