АЛТЕРНАТИВНИТЕ РЕАЛНОСТИ: КАК ВСЯКА ВЕРСИЯ НА СВЕТА МОЖЕ ДА БЪДЕ РАЗЛИЧНА

КОГАТО ВСИЧКИ ВЪЗМОЖНОСТИ СЪЩЕСТВУВАТ ЕДНОВРЕМЕННО И СЪЗНАНИЕТО ПЪТУВА МЕЖДУ ТЯХ

Има една истина, която човешкият ум трудно побира, но душата винаги е знаела — че реалността не е една, че светът не е единствен, че животът, който живеем тук и сега, е само една нишка от безкрайна тъкан, в която всяка възможност, всяка мисъл, всяко решение, всяко „да“ и всяко „не“ създават нова линия, нова версия, нов свят. Всички възможности съществуват едновременно, всички избори вече са направени в някоя от безбройните времеви линии, всички версии на нас самите вече живеят своите животи, а ние сме само една от тях — една перспектива, един фокус, едно проявление на многоизмерната ни същност. И когато започнем да усещаме това, когато започнем да разбираме, че реалността е многопластова, че времето не е линейно, че съществуването е разклонено като дърво с безкрайни клони, тогава започваме да надничаме отвъд завесата, тогава започваме да чувстваме, че има светове, в които сме други, светове, в които сме повече, светове, в които сме по‑щастливи, по‑богати, по‑свободни, по‑различни.

Алтернативните реалности не са фантазия, не са измислица, не са теория — те са естественото състояние на Вселената. Всяка възможност вече е осъществена, всяка версия на нас самите вече живее живота, който бихме могли да изберем. Ние не създаваме нова реалност — ние само прехвърляме съзнанието си към версия, която вече съществува. Това е като да смениш канал на телевизор — всички канали съществуват едновременно, но ти виждаш само този, към който си настроен. Съзнанието е приемник, а реалността — честота. И когато честотата се промени, светът се променя.

В различните варианти на нашето съществуване всичко може да бъде напълно различно. В една реалност живееш в друг град, в друга — в друга държава, в трета — на друг континент, в четвърта — на друга планета. В една версия имаш брат, в друга — сестра, в трета — си единствено дете. В една реалност родителите ти са различни хора, в друга — са починали, в трета — никога не са се срещнали. В една версия си мъж, в друга — жена, в трета — нещо между двете, в четвърта — същество от светлина, в пета — елф, в шеста — магьосник, в седма — учен, в осма — артист, в девета — никой не те познава, в десета — всички те познават. В една реалност си беден, в друга — богат, в трета — изключително богат, в четвърта — живееш в дворец, в пета — в малка къща в гората. В една версия си женен за един човек, в друга — за друг, в трета — живееш сам, в четвърта — имаш сродна душа, която в тази реалност дори не си срещнал.

Има хора, които усещат тези алтернативни версии. Те изпитват дежавю — онова странно чувство, че вече са преживели даден момент, въпреки че в тази времева линия това се случва за първи път. Това е проблясък от друга реалност, в която този момент вече се е случил. Има хора, които виждат сцени от друг живот — дом, който никога не са посещавали, но познават до детайл; човек, когото никога не са срещали, но обичат дълбоко; място, което никога не са виждали, но усещат като дом. Това не е фантазия — това е памет от друга версия на тях самите. Има хора, които чувстват необяснима привързаност към дадено място, към даден човек, към дадена съдба — защото в друга реалност това място е техният дом, този човек е техният партньор, тази съдба е тяхната истина.

Понякога тези реалности се преплитат. Понякога съзнанието ни наднича в друга версия. Понякога усещаме, че живеем два живота едновременно — един тук и един там. Понякога сънуваме реалности, които не са сънища, а спомени. Понякога се будим с чувство, че сме били някъде другаде, с някого друг, в друг свят. Понякога усещаме, че сме били различни хора, различни същества, различни версии на себе си. Това е естествено — защото душата е многоизмерна, тя живее в повече от една реалност, тя не е ограничена от време и пространство.

Може ли човек да смени времевата линия? Да — но не чрез действие, а чрез съзнание. Когато променим мислите си, вибрацията си, фокуса си, ние се изравняваме с версия на себе си, която живее различен живот. Когато започнем да мислим, да чувстваме, да действаме като човекът, който искаме да бъдем, ние се прехвърляме към реалността, в която този човек вече съществува. Това не е магия — това е физика на съзнанието. Когато визуализираме, когато се настройваме, когато живеем така, сякаш вече сме там, ние ускоряваме процеса на прехвърляне. И понякога това се усеща като промяна в света — цветовете стават различни, хората се държат различно, събитията се подреждат по нов начин. Това е знак, че сме преминали в друга версия.

Алтернативните реалности не са въпрос на вяра — те са въпрос на възприятие. В един свят можеш да бъдеш богат, в друг — да живееш различна любовна история, в трети — да имаш напълно различно семейство, в четвърти — да бъдеш съвсем друг човек. Всички тези варианти вече се случват, просто в други времеви потоци. Въпросът не е дали дадена реалност съществува — въпросът е дали ще изберем да я преживеем.

И ако някога си усещал, че принадлежиш на друг свят, различен от този, в който живееш сега, ако някога си чувствал, че животът ти трябва да бъде друг, че съдбата ти е някъде другаде, че има версия на теб, която живее по‑истински, по‑щастливо, по‑свободно — знай, че това не е случайно. Това е зов. Това е спомен. Това е покана. Това е друга версия на теб, която ти изпраща сигнал — „Аз съществувам. Ела.“