„Голям брой инсталации и оборудване.“ Полярните изследователи отворили врата в скалата и слезли в огромна камера.

Счита се, че Антарктида няма никаква инфраструктура, с изключение на базите, построени през последните 150 години. Полярните изследователи обаче често съобщават за странни открития. Едно такова откритие ще бъде разгледано тук. Нивото на проучване на Антарктида е скромно. Докато в крайбрежните райони има значителна концентрация на изследователски станции и бази, тя е минимална в централния регион. Следователно, там са изпратени много малко експедиции.

Едно от тях е извършено от съветски полярни изследователи по време на Студената война. Група, водена от А. Г. Морозов, се отправя към планински район на Антарктида, разположен практически в центъра ѝ. Изследователите се опитват да проверят хипотезата за пирамидите на Южния полюс. Някои високопоставени служители и учени сериозно обмислят теорията за съществуването на неизвестна протоцивилизация в Антарктида.

Експедицията на Морозов откри нещо странно.

Първоначално те планирали да популяризират експедицията, но след това решили да изчакат. Не искали американците да знаят за присъствието на съветски специалисти в района. По-късно, когато Морозов и неговите другари се завърнали, не се говорело за публикуване на резултатите от експедицията. Това, което открили, надминало всички очаквания.

Изследователите първо забелязали, че планините около обекта всъщност изглеждат сякаш са били издълбани или дори построени. Неслучайно са били наречени пирамиди. За съжаление, видими са били само върховете им. Тоест, ако е имало вход, той е бил запечатан от лед и сняг. Друг е въпросът, че наблизо другарят В. Е. Смирнов е открил размразена скала с метална врата в центъра ѝ.

Връщайки се в съветската база, А.Г. Морозов описва откритието си и необходимостта от специализирано оборудване за отваряне на вратата. Молбата му е изпълнена бързо. Под прикритието на метеорологично изследователско оборудване всичко необходимо е транспортирано до Антарктида. Проходът е разчистен от препятствието и при втория опит изследователите, водени от А.Г. Морозов, се качват вътре. Монолитно каменно стълбище води надолу. Изглежда сякаш бункерът не е бил построен, а по-скоро издълбан в скалата.

Първата стая е дълъг тъмен коридор.

Първата стая се състоеше от дълъг коридор с разпръснати по пода жици. Те свързваха различни компоненти. Очевидно човешки крак не беше стъпвал тук от много дълго време. Конструкцията беше добре построена; въпреки че стените бяха пострадали от времето, стаята като цяло все още изглеждаше функционираща. Коридорът отведе групата на Морозов в просторна зала. Тук бяха разположени голям брой инсталации, инструменти и устройства. Всички те бяха свързани в една единствена гигантска система.

Светлините в стаята премигнаха. Необичайни лампи бяха вградени в тавана и мигновено цялата стая се освети. Изследователите се взираха в екрани, контролни табла и надписи – всичко това беше много подобно на човешката дейност. Използваме едни и същи методи за съхраняване на информация. Символите, които видяха тук, обаче бяха напълно различни от който и да е известен език.

Снимките им били изпратени на континента, където специалисти, подобно на полярните изследователи, не успели да ги дешифрират. Нито европейските, нито азиатските, нито африканските езици съвпадали с изобразените символи. Или някой е използвал много сложен шифър, или създателите на този комплекс са общували на непознат език.

След като минаха покрай дългата инженерна зала (както я наричаше А. Г. Морозов), мъжете се озоваха пред друго каменно стълбище. То водеше надолу в неизвестното. Въпреки опасенията си, полярните изследователи слязоха. Монументалният тунел, висок колкото многоетажна сграда, остави невероятно впечатление.

Имаше зала, пълна с разнообразна техника.

Там имаше вертикални тръби, направени от сребрист метал без нито един шев. Те се простираха в пода и тавана, сякаш пронизваха цялото пространство. Нещо вътре в тях звънтеше и бучеше. Според Морозов звукът бил като от самолетна турбина. Престоят там беше сериозно изпитание заради шума.

Полярните изследователи стигнали до заключението, че са открили масивна структура, може би цял автономен град, заровен под земята в континенталната плоча на Антарктида. Не могли да продължат по-нататък. Шумът само се увеличавал с напредването им и в един момент мъжете просто не издържали. Звукът бил толкова силен, че изглеждало сякаш ще ги смаже.

Напрежението беше невероятно. Когато обаче изследователите се върнаха по стълбите от този тунел, шумът утихна. Те се опитаха да минат отново, но шумът отново започна да се увеличава. Без съмнение система, предназначена да предотврати любопитни посетители. Заключението беше ясно: някаква цивилизация е изградила, или по-скоро е издълбала, инфраструктура с невероятни размери дълбоко в антарктическия континент.

Невъзможно е да се знае кога и кой би могъл да е направил това. Също така е невъзможно да се знае дали са били провеждани други експедиции до този регион. Със сигурност са били. Резултатите от тях обаче са неизвестни.