Рилската Агарта и Тот: скритата история на подземните школи, небесните учители и древното знание на Балканите

Преди Орфей да засвири на своята лира, преди тракийските мистерии да се разгърнат по долините на Родопите, преди египетските жреци да издигнат своите храмове към слънцето, на Балканите слезе същество, което не принадлежеше на човешкия род, нито на времето, нито на пространството. В митологията го нарекоха Полукс, но това име беше само сянка, само външна обвивка на едно по-дълбоко присъствие. Истинското му име, духовното му име, беше Тот – същият Тот, когото египтяните по-късно изобразиха с глава на ибис, същият, когото почитаха като бог на писмеността, мъдростта и космическия ред. Но Тот не произлизаше от Египет. Той дойде от друго място – от Рилската Агарта, от подземните етерни нива, които се простират под планината като невидима мрежа от светлина, знание и памет.

Рилската Агарта е най-старата школа на Земята. Тя не е просто подземен град, нито митологичен символ, а етерно пространство, което съществува паралелно с физическия свят. Там се пазят записи от епохи, които човешката история не познава. Там се съхраняват знания, които предшестват Египет, Индия, Шумер и Китай. Там се намира първичната библиотека на човечеството – не написана върху камък, а върху самата тъкан на пространството. Именно от тази школа излезе Тот, когато слезе на Земята под името Полукс, за да обучи първите посветени в изкуството на ориентацията в пространството, в изграждането на умственото тяло и в пробуждането на съзнанието.

Полукс носеше със себе си символи, които предхождаха потопа – знаци, подобни на египетските погребални атрибути, но разположени в обратна полярност. Тези символи не бяха украшения, а инструменти. Те представляваха геометрични и метални форми, които можеха да предизвикват специфични излъчвания, да поддържат тялото в състояние на мумификация, докато душата учи в другия свят. Саркофазите, които по-късно египтяните използваха като гробници, първоначално бяха нещо съвсем различно – те бяха площадки за излитане, устройства за временно отделяне на съзнанието от тялото. Но в Египет мъдростта на Тот беше изопачена. Жреците превърнаха знанието в средство за власт, а символите – в инструмент за контрол. Затова Тот обърна полярността на атрибутите, за да спре злоупотребата. Така фараоните, които се опитаха да се обявят за наместници на Озирис и Ра, бяха наказани – техните души не можеха да се върнат в телата си, а мумиите им останаха завинаги затворени в материята.

Истинската история на Тот обаче не е египетска. Тя е рилска. В етерните подземия на Рила се пазят записи за неговото слизане, за неговите ученици и за първите школи на човечеството. Първият му ученик беше Нозон – душа, която се въплъщаваше в България повече от пет пъти. На него Тот продиктува книгите, които по-късно бяха наречени „назореи“, но истинското им име е „Нозонеи“ – по името на първия посветен. Тези книги съдържаха знание за пространството, времето, величината и протяжността – четирите основни принципа, чрез които се изгражда реалността.

Рилската школа използваше езерата като екрани на акашата. Думата „езеро“ е древна, пред-древнотракийска, свързана със „зървам“, „взор“, „озирам се“. Озирис – богът на Египет – носи същия корен. Езерната школа учеше посветените да наблюдават небесните картини, които се появяваха върху повърхността на водата. Това не бяха отражения, а проекции от етерната вселена. Посветените стояха на върховете – на Мусала, на Езерния връх – и чакаха. Когато изображението се появеше в някое от езерата, те трябваше да го уловят с вътрешното си зрение. Това упражнение пробуждаше умственото тяло, защото умът се ражда от наблюдението, от вниманието, от съобразяването с реалността. Езерата бяха двуизмерни радиотелескопи, които улавяха вибрациите на етерното поле.

Тот, под името Полукс, учеше хората да се ориентират в пространството. Тогава човечеството все още виждаше с етерните си очи, но постепенно те угаснаха и се активираха физическите. Хората започнаха да търсят изгубения етерен свят чрез вътрешно съзерцание, но грубата природа ги принуждаваше да гледат навън. Затова Тот създаде методи, чрез които небесните картини да се появяват на неочаквани места – в езерата, в светлината, в отраженията. Това беше първият урок по пробуждане на ума.

Агарта не е само под Рила. Тя има клонове под Хималаите, под Алпите, под Кавказ. Но Рилската е най-старата. Хималайската е най-високата. Старостта носи мъдрост, височината – стремеж. Рилската школа е изворът, Хималайската – завършекът. От Рила е тръгнала културата на Индия, на Египет, на древните цивилизации. В Рила са складирани знанията, които по-късно се проявяват в различни епохи и народи.

Жителите на Агарта имат етерни тела. Те живеят в пространства, които не могат да бъдат видени с физическо зрение. Между Рупите и Мусала, около Седемте езера, има врати – не физически, а вибрационни. Те водят към жилищата на Агарта. Тези същества не се явяват на хората, освен ако човек не носи любов в сърцето си. Любовта е единственият ключ, който отваря вратите на подземните школи.

Тот казва, че Рилската Агарта остава водеща, но щафетата се предава към Кавказ. Там се подготвят нови души, които ще продължат делото. Българите са дали основата, но не могат да работят заедно. Това не е укор, а констатация. Делото продължава, но в нова форма. В епохата на Водолея Тот няма да се яви като един-единствен Учител, а колективно – в умовете и сърцата на мнозина. Това е новият път. Новата култура. Новото проявление на Духа.

Рилската школа остава основата на шестата и седмата раса. Без нея никой не може да проникне в новото учение. Учителят винаги стъпва върху собственото си Слово. Затова Тот предупреждава: онзи, който се обявява за новото явление на Учителя, но не поставя за основа българските беседи, не е от светлината.

Рила е най-старата школа на Земята. Там се пази паметта на човечеството. Там се пази знанието на Тот. Там е входът към Агарта. Там е началото на пътя. И когато човек се изкачи до езерата, когато застане пред водата в тишина, когато се озре навътре, той може да усети онова древно присъствие, което не говори с думи, а с вибрация. Присъствието на Тот. Присъствието на Агарта. Присъствието на знанието, което никога не е било изгубено – само скрито, докато човечеството стане готово да го приеме.