„Илюзиите на миналите животи: защо умът ни превръща в жрици, императори и герои“

Такова масово явление като „спомнянето“ на себе си като жрица в Древен Египет или като Клеопатра по време на регресивна хипноза е, разбира се, игра на ума. Повечето хора, които минават през регресия, виждат себе си като някой велик и важен — никой не се вижда като слуга, роб или просто обикновен човек. Разбира се, тази свръхзначимост в ума кара човека да се възприема като някой изключителен, дори и в „минал живот“.

Трябва смелост, за да видиш себе си като най‑ниското същество в някое въплъщение. Но ако слушаш всички, които са били в регресия, излиза, че всички са били жрици, владетели, императори — минимум. Това е забавно.

Но всъщност това е само опит човек да се издигне в собствените си очи чрез измислена предишна история. „Бях жрица в Древен Египет, а днес продавам домати на пазара, но това нищо не значи — просто съм забравила коя съм, но сега всичко ще е различно“, казват те.

А кой тогава е бил слуга, ако всички са били жрици? И кой ще продава домати днес?

Аз съм била в регресия два пъти и някак си не ме засегна тази „звездна болест“. Боговете ме опазиха. Видях себе си като обикновени хора. В един живот живеех в руско село — в напълно обикновен статус. В друга регресия видях себе си в Америка като мъж, който умира млад. Видях някои детайли и отговори на свои въпроси, но никакви президенти, императори или жреци не се появиха.

Въпреки че имам връзка с Египет и Индия, никога не съм се мислила за Клеопатра. Може би самооценката ми е ниска, кой знае.

Самата регресия е интересна като преживяване. Но няма реална, осезаема полза — не я смятам за ценна техника. По‑скоро е забавление, нов опит. Може да се пробва, не е опасно, но да се приема прекалено сериозно — не.

Най‑голямата важност е в това въплъщение, в това тяло, което имате сега. Тук решавайте въпросите си. Каква полза, че сте били Клеопатра или Наполеон — това няма да ви помогне днес, само ще раздуе егото ви без причина.

Днес пак ми попадна рийлс на поредната „египетска жрица“. Красиво е, забавно е. Но това са игри на ума.

Всеки иска да бъде някой. Никой не иска да бъде никой. А точно там е номерът. Колкото по‑ярък и статусен образ създаваш за себе си, толкова повече етикети носиш. А те само тежат.

Трябва да стигнеш до това да бъдеш никой. Незначителен. Най‑обикновен. Дори под обикновения. Не жрица. А и домати да продаваш — и това трябва да се заслужи. Изходът е там. През доматите.

Толкова много „жрици“ се навъдиха, честно.

Който е правил регресия, ще ме разбере.

Приказки на матрицата, разбира се.