Мистицизъм в пионерски лагер: История за три деца, дневник на ритуали и мистериозно куче

Много легенди и истории са свързани с пионерските лагери. Някои са известни предимно защото са публикувани във вестници и са излъчвани по телевизията и радиото. Много истории се научават и при посещения от първа ръка в определен район. Местните жители често споделят истории от личен опит, спомняйки си събития, случили се с тях през ученическите им години. Всъщност така научих за тази история и я споделям с вас.

Лагерът се е казвал „Солнишко“ (Слънце). Той е функционирал десетилетия и с него са свързани както обикновени ежедневни истории, така и мистични. Три 12-годишни момчета измислили план да отидат сами в близката гора. Не обичали да ходят в група, особено под нечий надзор. Искали да бъдат сами, докато изследват околността. Намирайки пролука в оградата, те се промъкнали и се отдалечили. Основното било да не се изгубят и да намерят пътя си обратно.

В резултат на това Коля, Миша и Вася се озоваха въвлечени в мистични събития. Първото им излизане остана незабелязано. Но не продължи дълго. Но момчетата имаха възможност за по-нататъшни действия. И те го направиха. По време на една такава екскурзия трима ученици се впуснаха в околните гори в посока, която се смяташе за забранена. Знаете принципа: колкото повече забраняваш нещо, толкова повече искаш да го опиташ. Така беше и тук.

Самият район беше незабележителен. Множество гори. Дори пътеките бяха добре утъпкани, макар и обрасли, но очевидно хора някога са ходили оттам. Вървяха около 30 минути и видяха стара колиба. Момчетата бяха любопитни за къщата, особено след като входната врата беше широко отворена. Крадешком, внимателно, оглеждайки се, пионерите се изкачиха вътре. Въпреки че дневната светлина влизаше в стаята от вратата и прозорците, все още беше тъмно.

Старата къща стоеше насред гората.

Момчетата не бяха взели фенерче, така че при сегашните обстоятелства трябваше да разчитат единствено на зрението си. На масата нямаше нищо, а пейката беше счупена. Печката също беше разделена на две от голяма пукнатина. Изглеждаше сякаш никой не е живял там от дълго време. Миша се приближи до импровизиран шкаф, направен от дъски, и забеляза книга вътре. Всъщност по-скоро като дневник. Приятелите бяха много изненадани от находката.

Те пристъпиха към светлината и бързо прелистиха страниците. Имаше някои написани бележки и нарисувани на ръка картинки. Беше интересно, но нямаше време да изучават надписите. Затова взеха дневника със себе си и хукнаха обратно към лагера. Приключиха сравнително бързо и, много доволни от късмета си, се престориха, че нищо не се е случило.

Междувременно Миша, без знанието на съветниците и всички останали, започна да чете записите. Той разбираше малко, но изглеждаше, че бележките са написани от някой с някаква магическа сила. Описваха ритуали или нещо подобно. На следващия ден момчетата се събраха отново, за да обсъдят находката си. Успяха да разчетат повечето думи, макар че някои останаха загадка. Имаше и фрази, които звучаха по-скоро като безсмислици и глупости. Миша предположи, че може би са заклинания или нещо подобно.

Тримата започнаха да разглеждат дневника, предимно снимките. Една страница изобразяваше нещо, наподобяващо завръщане към живот. Вася започна да чете текста, който следваше, но Миша го спря. Коля внезапно предложи да отидат на гроба на Шарик и да го прочетат.

Шарик беше куче пазач, много обичано от тези, които идваха в Солнишко. Дружелюбно, игриво животно, то винаги махаше с опашка, опитвайки се да привлече внимание. Беше привързано, позволяваше си да бъде галено и беше пълноправен участник в активни игри с топка.

Когато почина, някои от децата дори се разплакаха, а гледачът и възпитателите организираха цяла церемония, защото кучето беше техен истински приятел. Отивайки на гроба на Шарик, трите момчета прочетоха текста от дневника и зачакаха реакция. Нищо не се случи. Те решиха, че или са направили нещо нередно, или всичко това са глупости и не е могло да проработи. Беше жалко, те с удоволствие биха играли отново с Шарик.

На сутринта в лагера настана суматоха.

На следващата сутрин в лагера настана суматоха. Пазачът информирал вожда, че някой е изкопал гроба на Шарик. Всички се събрали на платформата пред главната сграда, където възрастните помолили който и да е направил това, да се яви. Някой от тълпата извикал, че е видял Миша, Вася и Коля да се приближават към мястото на погребението. Момчетата трябвало да лъжат, твърдейки, че просто са отишли ​​да говорят с него, тъй като кучето е техен приятел. В крайна сметка лагерниците избегнали наказание, тъй като никой не могъл да докаже участие в оскверняването.

На следващия ден се случил първият инцидент. Неизвестно куче нападнало вожда. Те го описали като грозно, черно и покрито с рани. Някак си успели да се преборят с него. Последвал друг подобен инцидент. Изпратен бил полицейски отряд в подкрепа на охраната. Но тези мерки не били достатъчни. Децата трябвало да бъдат заключени в лагера и да не бъдат пускани, докато животното не бъде заловено.

Момчетата подозирали, че това не е просто бездомно куче, а злото, което са пуснали на гроба на Шарик. Никой не се е опитал да го изкопае; това бил просто Шарик, изпълзващ от гроба си. Момчетата се страхували да си признаят. Скоро станало известно, че не са успели да хванат животното. Децата били върнати на родителите им. Миша успял да скрие дневника някъде.

Как са се справили с тази ситуация, не е известно. Пазачът по-късно разказвал различни истории. Че животното е дошло в лагера, че са го ловували и дори са стреляли по него, а на него не му пукало. Но тези истории били третирани като просто пионерски разкази. До следващия сезон всички били забравили за инцидента и ужасяващото животно никога не се върнало.