КЛИФЪРД СТОУН – ЧОВЕКЪТ, КОЙТО ТВЪРДЕШЕ, ЧЕ Е ВИДЯЛ ТАЙНИТЕ ИЗВЪНЗЕМНИ ПРОГРАМИ НА САЩ И РАЗКРИ СВЯТ, КОЙТО ОФИЦИАЛНАТА ИСТОРИЯ НЕ ПРИЗНАВА

Клифърд Стоун е едно от онези имена, които се появяват като мълния в разговорите за тайни правителствени операции, извънземни технологии и скрити структури на властта, защото неговата история не е просто поредната теория или слух, а разказ, който той представя като личен опит, преживян в рамките на военна служба, която според думите му го е отвела далеч отвъд границите на това, което обществото смята за възможно. Стоун твърди, че е участвал в операции по извличане на катастрофирали обекти с неидентифициран произход, че е виждал същества, които не принадлежат на човешкия вид, и че е бил част от програми, които са функционирали в пълна секретност, извън контрола на официалните институции, в един свят, където истината е била разделена на две – тази за обществеността и тази за малцина избрани. Според него още от ранна възраст е преживявал контакти с необясними същества, които по-късно свързва с извънземно присъствие, а тези преживявания са го подготвили за ролята, която му е била отредена в армията, където, по негови думи, е бил наблюдаван, насочван и използван заради способността си да възприема и комуникира с форми на живот, които не са човешки. Той описва как постъпва в армията като обикновен войник, но скоро е пренасочен към специални подразделения, които не фигурират в официалните документи, и как е бил включен в операции, известни под кодови имена като „MOON DUST“ и „BLUE FLY“, които според него са били създадени с една-единствена цел – да реагират на инциденти с неидентифицирани летящи обекти, да събират материали, тела и технологии, и да ги транспортират до строго секретни лаборатории, където учените са работили върху тях в условия на абсолютна секретност. Стоун твърди, че е участвал в десетки мисии, при които екипите са били изпращани на места, където са се случвали катастрофи на обекти, които не приличали на нищо, създадено от човешка ръка – обекти, които понякога били цели, понякога разрушени, понякога пулсиращи, понякога студени като метал, но винаги необясними. Той описва материали, които не подлежат на човешко производство, сплави, които реагират на мисъл или електромагнитни импулси, структури, които изглеждат „живи“, и технологии, които нарушават познатите физични закони. Но най-шокиращите му твърдения са свързани с биологичните форми, които според него са били откривани на местата на инциденти – същества, които не приличали на популярните представи за „сивите“, а представлявали широк спектър от видове, някои хуманоидни, други напълно различни, трети не базирани на въглерод, четвърти способни да комуникират телепатично, пети в състояние на полуживот, шести реагиращи на емоции, седми – напълно неразбираеми.

Стоун твърди, че е виждал най-малко 57 различни вида същества, някои от които били миролюбиви, други дистанцирани, трети – напълно непонятни в своите мотиви. Той описва как при някои операции са били откривани тела, които показвали ясно, че не става дума за човешка технология или експеримент, а за нещо напълно различно по произход и структура, като в някои случаи съществата дори проявявали признаци на живот при откриването им. Той твърди, че част от тези същества са били комуникативни и че правителството е разполагало с методи за установяване на контакт с тях, което поставя под въпрос десетилетната позиция, че човечеството никога не е имало пряк контакт с извънземен разум. Според Стоун тези програми са били контролирани не от официалното правителство, а от структури, които той нарича „правителство в сянка“ – групи, които не са избирани от народа, не са част от официалната власт и действат автономно, управлявайки информацията за НЛО и извънземни. Той описва система за контрол върху знанието, която не допуска разкриването на истината, защото последиците биха били огромни – от срив на религиозни и социални структури до пълна промяна на разбирането за мястото на човека във Вселената. 

Стоун твърди, че причината за тази секретност не е само страхът от паника, а и желанието на определени елити да запазят технологично и стратегическо предимство, което би било невъзможно, ако тази информация стане достъпна за всички. Той описва как свидетели са били заплашвани, как доказателства са били унищожавани, как медии са били манипулирани, как документи са били подменяни, как дезинформация е била разпространявана систематично, за да се създаде впечатление, че всичко е плод на фантазия или заблуда. В своите интервюта Стоун многократно заявява, че хората имат право да знаят истината, защото тя не принадлежи на правителствата, а на цялото човечество, и че укриването ѝ е форма на контрол, който задържа развитието на цивилизацията. Той твърди, че извънземните не са ново явление, че те са част от нашата реалност от много по-дълго време, отколкото сме склонни да приемем, и че контактът с тях не е изключение, а по-скоро скрита норма. Според него Земята може да е обект на наблюдение или дори експеримент, а човешката история – само част от много по-голяма картина, която тепърва предстои да бъде разбрана. Независимо дали човек приема думите му като абсолютна истина, като възможност или като част от по-широка мистерия, едно е сигурно: Клифърд Стоун остава една от най-противоречивите и влиятелни фигури в уфологията, а неговите разкази продължават да предизвикват въпроси, на които официалните институции все още не дават отговор.