Липсата на кухни и тоалетни в тартарските сгради

Липсата на кухни и тоалетни в тартарските сгради не е малък архитектурен пропуск, а детайл, който насочва вниманието към напълно различен модел на човешко съществуване. Тези постройки, разпръснати в различни региони и често приписвани на цивилизация, за която днес знаем твърде малко, разкриват начин на живот, който не се вписва в съвременните представи за ежедневие, биология и нужди. Според алтернативни интерпретации, широко разпространени сред изследователи на Тартария, много от хората, живели в тази култура, са били бретарианци — същества, които са черпели жизнена енергия директно от слънцето и атмосферата, без да разчитат на физическа храна в познатия ни днес смисъл. Ако това е вярно, то липсата на кухни, комини, огнища, складови помещения и канализационни системи не е странност, а логично следствие от един напълно различен начин на живот.

Архитектурата на тези сгради сама по себе си подсказва подобна възможност. Те са доминирани от огромни прозорци, които пропускат максимално количество светлина, от просторни интериори, които позволяват свободно движение на въздуха, и от извисяващи се форми, които сякаш са създадени да улавят и насочват енергия. Куполите, които се появяват многократно, не изглеждат като просто декоративни елементи, а като функционални структури, предназначени за взаимодействие със светлина, звук или други форми на енергия. Нищо в тези пространства не подсказва зависимост от традиционните процеси на готвене, съхранение на храна или обработка на отпадъци. Вместо това те изглеждат проектирани за хора, които са живели в хармония с природните сили, а не в постоянна нужда от материални ресурси.

Според тези интерпретации слънчевата светлина е била основният източник на хранене. Алтернативни изследвания описват слънцето от онези времена като много по-мощно, по-интензивно и по-качествено от днешното. Ако атмосферата е съдържала по-високи нива на кислород, а светлината е била по-наситена, това би могло да поддържа форма на човешки живот, която функционира директно от енергия, а не от физическа материя. В този контекст меланинът придобива ключово значение. Той не е просто пигмент, а според някои теории — биологичен механизъм, способен да абсорбира и преобразува светлината в енергия, която тялото може да използва. По-високите нива на меланин биха увеличили тази способност, което би обяснило защо някои хора са били по-подходящи за бретариански начин на живот.

Ако тялото не е приемало физическа храна в големи количества, то не би произвеждало отпадъци по начина, по който го прави днес. Това би обяснило липсата на тоалетни, канализационни системи и водопровод в тези сгради. Тези елементи просто не са били необходими, защото биологичните процеси, които ги изискват, не са били част от ежедневието на тази цивилизация. Вместо това хората са живели в среда, в която тялото е функционирало по различен начин — по-леко, по-чисто, по-енергийно.

Според тази гледна точка този начин на живот не е изчезнал естествено. Той е бил умишлено премахнат от човешкото разбиране и заменен с модел на наложена зависимост. Хората постепенно са били научени да вярват, че храненето три пъти на ден е жизненоважно, че тялото не може да функционира без постоянен прием на калории, че слънцето е опасно, а не жизнено необходимо. В същото време се твърди, че самото слънце е било „приглушено“, намалявайки енергията, която достига до Земята. Така човечеството е било насочено към модел на постоянна консумация, труд и зависимост от външни ресурси.

В тези интерпретации се говори и за „паразитни сили“, които са играли роля във формирането на възприятията и средата. Те са държали човечеството откъснато от първоначалните му способности, заключено в система, която изисква непрекъснато потребление. Резултатът е свят, който функционира в пряк контраст с начина, по който хората някога са можели да живеят — свят, в който светлината е заменена от електричество, въздухът от климатични системи, а вътрешната сила от външни източници на енергия.

Въпреки всичко това, според тези идеи способността не е изчезнала напълно. И днес има хора, които твърдят, че живеят в съответствие с бретарианските принципи, поддържайки се чрез светлина, енергия и контрол на дишането, а не чрез физическа храна. Техните истории, независимо дали се приемат буквално или символично, показват, че човешкият потенциал може да е много по-широк, отколкото обикновено се смята. Тези практики може да са отзвук от много по-стара традиция, която някога е била широко разпространена и е оформяла цели цивилизации.

Авторът Гай Андерсън разглежда тези идеи в книгата си „Тесла и децата от зелевата поляна“, която представлява дълбоко потапяне в Тартария и в по-широката реалност на цивилизация, живяла по начин, напълно различен от този, който днес се приема за нормален. Той описва свят, в който хората са били по-свързани с природата, по-малко зависими от материални ресурси и по-отворени към възможности, които днес изглеждат невероятни.

За тези, които желаят да научат повече за работата му, да прочетат блоговете му или да закупят подписани копия от книгите му, авторът насочва към своя уебсайт. Всички заглавия са налични и в Amazon, включително във формат Kindle и Audible.