БЛАГОДАРНОСТТА Е МОЛИТВА

Благодарността е най-тихата и най-мощната молитва, която човек може да отправи към Бога, защото тя не се нуждае от думи, не се нуждае от формули, не се нуждае от специални условия, а само от едно отворено сърце, което вижда даровете на живота и ги приема с любов, и когато човек благодари, той влиза в хармония с целия космос, с всички сили, които го поддържат, с всички същества, които му помагат, с всички невидими ръце, които му дават, и тогава животът му се изпълва с мир, с радост, с светлина, защото благодарността е мостът, по който душата се връща към своя източник. Благодарността е молитва, защото тя е признание, че всичко, което имаме, е дар, че нищо не е случайно, че всяка хапка хляб, всяка глътка вода, всяка усмивка, всяка среща, всяка радост и всяко изпитание са част от един велик план, който ни води към развитие, и когато човек благодари, той не само приема, но и дава, защото благодарността е движение, тя е поток, който тече от Бога към човека и от човека обратно към Бога. Учителят казваше, че когато човек получи баница, той трябва да благодари не само за самата баница, но и за житото, за земята, за дъжда, за слънцето, за онзи, който е орал, който е сял, който е жънал, който е мелил, който е месил, защото във всяко благо стои трудът на безброй същества, и когато човек благодари, той поддържа връзката с всички тях, и тази връзка е духовният живот. Светският живот е животът, в който човек приема и не благодари, в който яде и не вижда ръката на Бога, в който получава и не осъзнава, че всичко е дар, а духовният живот започва там, където човек благодари, защото благодарността е признание, че Бог участва във всичко, което ни се случва. Благодарността е сила, която преобразява човека отвътре, тя прави сърцето меко, ума светъл, душата спокойна, тя е като светлина, която прониква в най-тъмните кътчета на човека и ги изпълва с мир, и когато човек благодари, той става по-силен, по-спокоен, по-уравновесен, защото благодарността е състояние на душата, която е в хармония с Бога. Доволството и благодарността не значат примирение, защото човек може да е болен и пак да благодари, може да има трудности и пак да благодари, може да преживява скръб и пак да благодари, защото благодарността не отрича болката, тя я преобразява, тя казва: „Господи, вярвам, че това, което ми даваш, е за добро“, и когато човек каже това, той вече е над страданието, той вече го е превърнал в сила.

 Когато човек благодари за малкото, голямото идва, когато благодари за малката радост, тя расте, когато благодари за малкото благо, то се умножава, защото благодарността е като слънце, което кара семената да покълнат, и ако човек получи малко и не благодари, това малко изчезва, а ако получи много и не благодари, и голямото се стопява, но ако получи малко и благодари, то се превръща в много, защото благодарността е сила, която умножава благата. Недоволството е обратното, то затваря вратата на благата, то е като мъгла, която покрива очите, то пречи на човека да види даровете, които вече има, и когато човек не вижда даровете, той не може да ги използва, и затова недоволството е коренът на страданието, а благодарността е коренът на радостта. Когато човек стане сутрин и благодари за живота, който му е даден, за въздуха, който диша, за светлината, която го огрява, за водата, която го освежава, за хляба, който го храни, за хората, които среща, за мислите, които идват, за чувствата, които го движат, той влиза в хармония с целия свят, защото благодарността е като настройване на инструмента, без нея човек е разстроен, а с нея всичко в него звучи правилно. Когато човек благодари за любовта, която получава, той я умножава, когато благодари за вниманието, което му е дадено, той го предава нататък, защото благодарността е движение, тя не е само приемане, тя е и даване, и когато човек благодари, той връща част от това, което е получил, и така благото се движи, разширява се, расте. Когато човек благодари за страданието, то се преобразява, когато благодари за радостта, тя се усилва, когато благодари за малкото, то става голямо, когато благодари за голямото, то става още по-голямо, защото благодарността е ключът, който отваря всички врати, тя е молитвата, която винаги се чува, тя е езикът, който всички светове разбират. Благодарността е молитва, защото когато човек каже „Благодаря“, той вече се моли, той вече е в общение с Бога, той вече е в светлината, благодарността е най-кратката, най-тихата и най-мощната молитва, тя е сърцето на молитвата, тя е дъхът на душата, тя е пътят към Бога, и когато човек живее с благодарност, той живее в благодат, тогава животът му се изпълва с мир, с радост, с светлина, тогава всяко утро е дар, тогава всяка среща е урок, тогава всяка трудност е възможност, тогава всяка радост е благословение, тогава всяко „Благодаря“ е молитва, която отваря небето, защото благодарността е състояние, в което човек вижда Бога във всичко и всичко в Бога.