СИЛАТА НА МОЛИТВАТА

Молитвата е вътрешният дъх на човешката душа, онзи тих и невидим мост, който свързва земното съзнание с по-висшите светове, в които живеят сили, разум и хармония, недостъпни за сетивата, но близки за онзи, който умее да се обръща навътре. Във всеки човек има една тиха струна, която трепти, когато мисълта му се издигне към Бога, и тази струна е способна да привлича енергии, които не могат да се получат по друг начин. Молитвата не е само думи, не е само изричане на формули, тя е вътрешно движение на съзнанието, което отваря врати към един свят, от който човекът е част, но често забравя. Когато човек се моли, той всъщност съобщава на невидимия свят как е, какво преживява, какво го боли, какво го радва, какво търси. Молитвата е като писмо, което душата изпраща към онези същества, които живеят в светлина и които имат силата да преобразяват човешките мисли и чувства. Тя е работа, постоянство, усилие, както човек поддържа връзка с близък приятел, така трябва да поддържа връзка и с Бога. Ако човек не пише, ако не говори, ако не се обръща, връзката отслабва, а когато връзката отслабне, човек остава сам в своите трудности. Молитвата е език, който трябва да се учи, защото невидимият свят разбира само онова, което е изречено с чистота, с искреност, с любов. Както един чужденец няма да разбере думите ти, ако не говориш на неговия език, така и небето не може да отговори на молитва, която е произнесена без внимание, без чувство, без вътрешна светлина.

Молитвата е постоянен процес, а не еднократен акт. Болният трябва да се моли непрестанно, защото молитвата е като дишането за душата. Тя поддържа връзката с онези сили, които могат да внесат живот, здраве, мир и обновление. Три пъти не стигат, пет пъти не стигат, молитвата трябва да бъде като пулс, като ритъм, който не прекъсва. Когато човек се моли дълго, когато мисълта му се съсредоточи, когато сърцето му се отвори, тогава се образува една тънка нишка, която го свързва с Божествения свят. И щом тази нишка се образува, тогава започват да стават неща, които иначе са невъзможни. Молитвата е сила, която може да променя събития, да лекува, да отваря пътища, да просветлява ума, да укрепва волята, да преобразява характера. Ако човек отдели само един час на ден, за да мисли за доброто, за великото, за Бога, този час ще остави следа в бъдещия му живот. Той ще създаде условия за гениалност, за вдъхновение, за вътрешна мощ. Дори най-малкото същество, ако отдели малко време за Бога, получава отгоре енергии, които не могат да се придобият по друг начин. Молитвата е като радио, което човек трябва да настрои. Ако умът, сърцето и душата са отворени, ако човек насочи вътрешната си антена към небето, той ще чуе отговори, ще получи напътствия, ще усети присъствието на разумни същества, които работят за доброто на света. Христос се чуди, казва Учителя, че хората не се сещат да отправят своето радио към невидимия свят, а вместо това се обезсърчават, отчайват се, мислят, че няма кой да ги разбере. А всъщност небето е пълно със същества, които чакат човек да се обърне към тях. Молитвата никога не остава без отговор. Може да се забави, може да дойде по начин, който човек не очаква, но тя винаги достига до онези, които могат да я чуят. Ангелите приемат човешките молитви, преработват ги, пречистват ги и ги изпращат към Бога. Дори несъвършената молитва, дори обърканата, дори слабата, ако е искрена, се приема и се преобразява.

Човек трябва да се моли така, както може, защото невидимият свят ще довърши останалото. Молитвата се слуша, когато човек посвети ума си, сърцето си и волята си на Бога. Когато тези три свята в него се просветят, тогава молитвата му става силна, ясна, действена. Когато сто души се съберат и се молят с една мисъл, те могат да постигнат неща, които поотделно са невъзможни. Молитвата е метод за постижение, за преобразяване, за създаване на нови условия. Когато човек се моли за друг, той става проводник на Божествената сила. Бог може да прати някого да помогне на молещия се, но може да прати и самия него да помогне на друг. Така се създава една мрежа от взаимна подкрепа, която поддържа хармонията в света. Молитвата е и проверка на любовта. Ако човек люби Бога, молитвите му се чуват. Любовта е ключът, който отваря всички врати. Когато човек търси Царството Божие, когато иска да се прослави името Божие, когато желае да изпълнява волята Божия, тогава молитвата му става мощна. Това са трите неща, които човек трябва да иска, ако пред него застане ангел. Всичко друго е второстепенно. Молитвата е път към един нов свят, в който човек не е сам, не е изоставен, не е безсилен. Тя е начинът да се върне към своя източник, към своята сила, към своята вътрешна светлина. И когато човек започне да живее с молитва, той постепенно усеща, че животът му се променя, че мислите му се проясняват, че сърцето му се разширява, че волята му се укрепва. Молитвата е най-естественото състояние на душата, защото тя е връзката с онова, което е вечно, разумно и любящо. И когато човек се научи да се моли, той вече никога не е сам.

Молитвата е много силна, когато се апелира към Божията милост. В Писанието е казано, че когато човек призове Бога в Неговата милост, помощта идва. И когато човек се намира в безизходно положение, когато всички врати са затворени, когато няма откъде да дойде подкрепа, тогава най-силните думи, които може да произнесе, са призивът към Божията милост. В този момент душата се смирява, сърцето се отваря, човешката воля отстъпва и тогава Божествената сила може да се прояви. Когато човек каже от дълбините на съществото си: призовавам Те, Господи, в Твоята милост, тогава невидимият свят се раздвижва. Или когато каже: Господи, благодаря Ти за великата милост, която имаш към мен, тогава благодарността отваря още по-широко вратата към Божественото присъствие. Молитвата е училище, в което човек се учи не чрез думи, а чрез вътрешно преживяване. При молитва Бог учи човека, защото тогава душата се отваря, става възприемчива, акордира се с Божествения свят и започва да приема мисли, идеи, сили, които иначе не могат да проникнат в съзнанието. През време на молитва човек влиза в състояние, в което небето може да му говори. И след това през целия ден в съзнанието му идват нови подтици, нови светли мисли, нови решения, които не са плод на човешкото усилие, а на онова, което е приел отгоре.

Молитвата е общение на любовта. Когато човек се моли, той говори на Онзи, когото обича, и слуша Онзи, който го обича. Истинската молитва не е страх, не е молба от безизходица, а изливане на любов. Човек отваря душата си и излива своята любов към Бога, а Бог излива Своята любов към човека. Някои четат молитви механично, изговарят формули и мислят, че в това е силата. Но силата е в благодарността, в любовта, в искреността, в живото чувство, което съпровожда думите. Молитвата трябва да бъде непрекъснат контакт с Бога, на всяко време и на всяко място, както човек диша без да мисли, така и душата трябва да се обръща към Бога естествено, тихо, постоянно. Не всяка молитва се изпълнява, защото се изпълнява само тази, която е по Божията воля. И това е благословение, защото ако всичко ставаше по човешката воля, човек би се превърнал в най-големия нещастник. Всички несполучливи работи в живота са плод на човешката воля, а всички добри работи са плод на Божията воля. Затова човек трябва да се учи да пита Бога, да се обръща към Него за съвет. Колко пъти на ден човек се обръща към Бога, за да попита какво да прави? Много малко. Обикновено щом намисли нещо, веднага пристъпва към действие, без да се вглъби, без да се запита дали това е по Божията воля. А когато нещо е човешко, в него има колебание, съмнение, неспокойствие. Тогава човек трябва да спре. Когато е по Божията воля, идва мир, яснота, вътрешна светлина. Човек често вика към всички други сили, преди да се обърне към Бога. Както детето, което първо вика брат си, после майка си, после баща си, и чак накрая казва: Боже. И когато каже Боже, всичко престава. Така е и с човека. Когато най-после се обърне към Бога, тогава идва помощта. В края на всяка молитва човек трябва да казва: Господи, всичко това да бъде за Твоята слава и за благото на моята душа. Това е ключът, който поставя молитвата в хармония с Божията воля.

Единственото място, където ученикът има истински резултат, е молитвата. Там се добиват силите, там се добива светлината, там се добива вътрешното богатство. Някой казва, че няма да се моли, сякаш невидимият свят има нужда от неговата молитва. Но молитвата е за човека. Когато човек се обленява да стане да се помоли, когато стаята е студена, когато тялото е уморено, когато моментът е неудобен, тогава той губи благото, което е било предназначено за него. Ако не се помоли, друг ще го направи и ще вземе благословението. Молитвата не е за Бога, тя е за човека. Тя го пази от страдания, от нещастия, от заблуждения. Ако човек в дадения момент може да вярва, че съществува едно висше Съзнание, което прониква през умовете на хората, и отправи мисълта си към това Съзнание, тогава мъчнотиите му започват да се разтопяват, както слънцето разтопява снега. Не изведнъж, но постепенно. Мислите на света изпълват въздуха и ако човек не е буден, те навлизат в него и го завличат. Светът е вълна, която може да отнесе човека, ако той няма будно съзнание. А будността идва чрез молитвата. Молитвата е стражът на човека. Когато тя отслабне, човек трябва да я засили. Има сили, които искат да скъсат връзката на човека с Бога, да го мъчат, да му причинят нещастие. Затова човек трябва да бъде буден и да държи връзката си с Бога, за да могат добрите сили да му помагат. Както човек в гората се огражда с електрическа мрежа, за да го пази от зверове, така и молитвата е мрежата, която пази човека от невидими опасности. Съдбата дебне човека всеки момент и затова той трябва непрестанно да се моли. Без молитва да не сяда да яде, без молитва да не започва работа. Молитвата е щит. Когато човек не се моли, челото му започва да пада назад, волята отслабва, характерът се разклаща. Докато човек не предаде всичко в Божиите ръце, той няма да се освободи. Докато не се моли, няма да намери мир. И когато човек започне да живее с молитва, тогава животът му се изпълва със светлина. Пожелавам ви всичко хубаво и светло, и нека това слово да се предаде на всички братя и сестри, за да се укрепи връзката между душите и да се усили светлината в света.

Няма защо човек да се моли много дълго време, защото когато молитвата е искрена, когато идва от дълбините на сърцето, тя достига там, където трябва, и тогава човек трябва да замълчи и да чака отговор. Молитвата не е в многото думи, а в силата на вътрешното чувство. Когато сърцето се отвори, когато душата се издигне, когато човек произнесе една проста, чиста, искрена молитва, тя е по-силна от хиляди думи, изречени без вътрешно участие. Молитвата е акт на сърцето, а не на ума. Тя принадлежи към особен свят, в който умът не може да проникне със своите логически форми. Затова учените, които живеят в света на анализа, на доказателствата, на формулите, трябва да правят превод, за да разберат какво представлява истинската молитва. За тях молитвата изглежда като искане, като молба, като занимаване на Бога с човешките нужди. Но това е само външната страна. Истинската молитва е естествено, непринудено състояние на душата, която влиза в хармония с Божествения свят. Богатият човек не се моли на фурнаджията за хляб, защото има средства да си го купи. Но бедният се моли, защото няма. Така и в духовния свят: когато човек е беден в знание, беден в светлина, беден в сила, той се моли, защото молитвата е неговият път към богатството на Бога. Молитвата е естествено състояние на душата, която е осъзнала своята зависимост от Божественото. Когато човек дойде до това състояние, той трябва да се моли, защото молитвата е дишането на душата.

Понякога човек не трябва да се моли, защото има моменти, в които Божественото Съзнание е заето с други велики процеси, или защото човек иска неща, които утре ще му донесат разочарование. Тогава Бог не обръща внимание на никакви сълзи, на никакви викове, защото любовта Му е по-мъдра от човешките желания. Има молитви, които не трябва да бъдат чути, защото биха донесли страдание. Затова човек трябва да се учи да различава кога да се моли и кога да мълчи. Ако иска по-скоро да получи отговор, молитвата трябва да бъде кратка, ясна, интензивна, като светкавица, която разцепва тъмнината и отваря път към светлината.

Мнозина мислят, че учените хора не се молят, но това не е вярно. Христос, който беше най-великият Учител, се молеше. Той отиваше на планината, за да се моли. Ако молитвата беше ненужна за великия, защо Той би се молил? Всички велики хора се молят, защото молитвата е връзката с източника на силата, с източника на светлината, с източника на живота. Молитвата има и друга положителна страна — тя е правилното предаване на мислите, желанията и чувствата. Когато човек се моли по този начин, той разбира вътрешната връзка между всички души. Мислите, които минават през ума му, не са само негови. Те са част от един общ поток, който преминава през всички хора. Молитвата е начинът човек да се настрои към този поток, да разбере откъде идват мислите, които го посещават, и накъде отиват мислите, които той изпраща. Понякога през ума на човека минават велики мисли, изпратени от разумни същества от невидимия свят. Човек може да не съзнава това, но то е факт. Молитвата е наука, която човек трябва да опита, за да я разбере.

Молитвата не е механическо произнасяне на думи. Ако човек е като тръба, през която водата минава, без да остави следа, тази тръба ще се изтрие. Така е и с човека. В съзнанието му трябва да остава нещо от всяка молитва — една светла мисъл, едно чисто чувство, един подтик към добро. Истинската молитва е тази, която оставя следа. Казано е, че от истинската молитва косите на стария почерняват, а на младия побеляват. Това е символ, че молитвата преобразява човека. Тя може да върне младостта на стария и да даде мъдрост на младия. Ако молитвата не оставя промяна, тя не е истинска.

Истинската молитва трябва да остави в ума поне една положителна мисъл, в сърцето — едно положително чувство, в душата — един подтик към благородно действие. Когато тези три неща се съединят, молитвата е завършена. За духовния човек молитвата е необходим акт. Докато човек се срамува да се моли, той не познава смисъла на молитвата. Да се пита защо трябва да се моли е като да се пита защо трябва да се пие вода. Молитвата е будност на съзнанието. Тя е първият момент на истинския живот. След молитвата идва мисълта, след мисълта — чувството, след чувството — действието. Молитвата е личен акт. Никой не може да се моли вместо друг. Само същество с будно съзнание може да се моли. Няма нищо по-красиво от молитвата на човек, чието съзнание се е пробудило. Този човек има правилна мисъл, правилни чувства, правилни действия. Мъдростта се проявява в мисълта, любовта — в чувствата, истината — в действията. Когато човек разбере дълбокия смисъл на молитвата, той знае, че Бог мисли, чувства и действа чрез него. Това е вдъхновение. Човек трябва да се моли, за да може Божиите мисли, Божиите чувства и Божиите действия да се проявят чрез него. Ако душата му иска да се моли, той трябва да я послуша. Молитвата е контакт, допирна точка с Бога, с разумните и възвишени същества. Без молитва човек не може да има никакъв контакт с тях.

Без молитва нищо не се постига, защото молитвата е дишането на душата, връзката с онзи свят, от който идват силите, които поддържат човека. Някои питат защо трябва да се молят, но щом човек яде, той трябва да се моли, защото молитвата е плащането за благата, които получава. Който не иска да плаща, не трябва да яде, а който не яде, умира и излиза от живота на задълженията. Но този живот, в който няма нито радост, нито страдание, е живот на пълна самотия, на пълно отделяне от всичко живо. Това е най-страшното състояние, защото човек се движи, но няма смисъл, няма връзка, няма светлина. Когато човек казва, че иска да умре, за да се освободи от страданията, той не разбира, че смъртта има смисъл само ако води към живот. Ако води към още по-голямо мъчение, тя е безпредметна. И когато човек попадне в този живот на самотията, дори великият адепт едва издържа един ден. Самотията е най-голямото мъчение, защото човек е същество, създадено за връзка, за общение, за любов. И когато тази връзка се прекъсне, душата страда повече, отколкото при всяка друга болка. Затова молитвата е необходима — тя поддържа връзката с Бога и с всички разумни същества, които пазят човека.

Не е нужно човек да се моли по цели дни. Ако искаш нещо от разумен човек, достатъчно е да му се помолиш един път. Ако трябва да ти го даде, той ще го даде веднага. Ако не трябва, и сто пъти да се молиш, няма да го получиш. Така е и с Бога. Ако нещо е по Божията воля, една искрена молитва е достатъчна. Ако не е по Божията воля, колкото и да се молиш, гласът ти ще остане глас в пустиня. Молитвата не е в многото думи, а в силата на вътрешното чувство. Когато човек повтаря механично „да се молим, да се молим“, той заспива, защото това е еднообразие. Молитвата трябва да се съедини с мисъл, с чувство, с вътрешно движение. Тя е език, който има свои правила, свои закони, своя музика. Както детето, което за първи път свири на цигулка, прави само упражнения, така и човек, който тепърва се учи да се моли, прави първи стъпки. Но истинската молитва е изкуство, което се усвоява с време, с опит, с вътрешна работа.

Молитвата има за цел да ни избави от неблагоприятните условия на живота. Тя е връзката между нас и възвишените същества, които идват да ни учат. Човек трябва да се моли, ако иска да учи, защото молитвата отваря ума за нови идеи, сърцето за нови чувства, душата за нови сили. Болестите са нисши същества, които влизат в човека и се хранят с неговата жизнена енергия. Христос казва, че този род не излиза освен с пост и молитва. Постът лишава тези същества от храна, а молитвата свързва човека с Първичната Причина, която може да ги изгони. Молитвата е сила, която променя вътрешната атмосфера на човека, прави я непоносима за нисшите същества и привлекателна за възвишените.

Заблуждение е да се делят хората на праведни и грешни според това колко пъти се молят. Външното молене не определя човека. Молитвата е вътрешно състояние, а не външен ритуал. Няма нищо по-велико от възможността човек да мисли право и да се моли. Молитвата е вътрешно общение с Бога. За да отива молитвата направо до Бога, човек не трябва да поставя препятствия между себе си и Него. Когато човек се оплаква, когато мърмори, когато проси подаяния, той сам затваря пътя на молитвата. Бог е дал на човека здраве, сила, ум, способности. Трябва ли след всичко това човек да проси? Само онзи има право да хлопа на вратата на Бога, който работи, учи, развива дарбите си и въпреки това не получава резултат. Но това е почти невъзможно — който работи, винаги получава.

От духовна гледна точка човек трябва да се моли така: Господи, дай ми знание и мъдрост на ума; нека Твоята Любов и Твоят Живот да се вселят в сърцето ми, а Свободата и Истината — в моята душа. Силата и доброто да пребъдват в душата ми, а вечното право и благото на Живота — в моята воля. Молитвата е най-приятното нещо, което човек може да направи. Няма нищо по-красиво от разговора с Бога. Но човек трябва да знае, че Бог отговаря само един път. Ако не чуеш отговора, това е защото не си бил буден. Мъдрецът се моли, като забравя себе си. Истинската молитва е тази, в която човек забравя себе си и окръжаващото. Молитвата оформя челото, брадата, устните, характера, волята. Тя преобразява човека отвътре и отвън. Молитвата е непрекъснат процес — тя трябва да бъде като дишането. Човек трябва да се моли, когато спи, когато става, когато работи, когато почива. Целият живот трябва да бъде молитва.

Хората не успяват, защото не са научени да се молят. Когато искат да постигнат нещо, трябва да кажат: Господи, научи ме как да постъпя, как да изпълня Твоята воля. Сам човек не може да се изправи. Хората отвън не могат да го изправят. Но когато Бог влезе в него, Той го изправя отвътре. Когато човек застава на молитва, трябва да бъде искрен, буден, готов. Молитвата е дълг, учението е необходимост. Молитвата не прави човека учен, но му дава сила да учи. Молитвата не е за Бога, тя е за човека. Болен ли си, помоли се — след 24 часа състоянието ти ще се промени. Гонят ли те неприятели, помоли се — помощта ще дойде. Молитвата е нужна, за да раздаваш от благата, които носиш. Молитвата е разговор с Бога вътре в душата. Докато си свързан с Бога, всичко можеш да направиш. Ако си болен, ще оздравееш. Ако си обезсърчен, ще се насърчиш. Ако си беден, помощта ще дойде.

Мнозина говорят за молитвата и очакват да бъдат научени как да се молят, но ако човек бъде научен насила, ако бъде заставен да се моли без вътрешно разположение, той ще съжалява, защото молитвата не е външно действие, а вътрешно състояние. Всички страдания на хората се дължат на нежеланието им да се молят. Когато човек не иска доброволно да се обърне към Бога, животът го поставя в условия, в които той е принуден да се моли. И тогава бедността идва, болестите идват, гладът идва, богатството се стопява, близките се разпръсват, човек остава сам и нещастен, и тогава започва да се моли на този и на онзи, да търси помощ, да вика, да плаче. Но това е молитва при тоягата, молитва, която идва от страх, а не от любов. Човек трябва да се научи да се моли преди да го удари горният праг, преди да бъде принуден от страданието. По-добре е да има вътрешно разположение на духа, отколкото да чака ударите на съдбата, за да се обърне към Бога.

Вярата има смисъл само в разумния свят. В свят, лишен от разумност, вярата е безполезна. Ако молитвата ви не получава отговор, това означава, че се намирате в неразумния свят, в света на човешките желания, които не са в хармония с Божията воля. И когато човек не получава отговор, той се усъмнява в Бога, но не разбира, че иска неща, които не са му нужни. Иска да бъде учен, когато още не е готов; иска да бъде писател, когато светът не се нуждае от писатели; иска да бъде поет, когато времето е за работа, а не за поезия. Сегашният свят се нуждае от работници, от копачи, от орачи, от хора, които да вършат тежката работа на живота. И когато човек иска нещо, което не е за него, молитвата му остава без отговор.

Всичко, което е определено за човека днес, вече му е дадено. Днешният билет е изваден. Определено е колко въздух ще диша, какво ще яде, какво ще преживее. Затова молитвата трябва да бъде за днешния ден, за това, което днес може да се постигне. Човек трябва да бъде доволен и от най-малкото, което днес може да получи. Денят ще се погрижи за себе си. Но хората искат неща, които не са за тяхна полза, искат неща, които ще им причинят зло. И когато Бог не отговаря, те се сърдят, но не разбират, че Бог ги пази.

Когато човек се моли за нещо, което вече му е дадено, молитвата му остава без отговор. Искаш да станеш учен — дадени са ти способности, учи. Искаш да станеш философ — учи. Искаш да станеш професор — учи. Знанието не се придобива само с молитва. Молитвата може да отвори пътя, но човек трябва да върви по него. Някой казва, че се е молил и му се паднал въпросът, който знаел. Това е случайност. Утре ще му се падне въпрос, който не знае, и тогава молитвата няма да помогне. Молитвата е велико нещо, но тя трябва да бъде съединена с песен, с музика, с учене, с работа. Молитвата в широк смисъл е работа. Когато учиш, ти се молиш. Когато работиш, ти се молиш. Когато твориш, ти се молиш.

Някой получава нещо и казва, че Бог е чул молитвата му. Но често това не е отговор от Бога, а благодарност от човек, на когото си направил добро. Много хора си представят Бога като някой, който стои горе и слуша молитвите им. Това е заблуждение. Молитвата за пари, за дрехи, за обувки е невежество. Бог не е касиер, не е търговец, не е банкер. Молитвата трябва да бъде за светлина, за сила, за любов, за мъдрост, за истина.

Молитвата не дава резултат, когато не е искрена. Когато човек се моли, а вътре в него нещо кряска, нещо го разкъсва, нещо го смущава, молитвата не може да се предаде. Докато вътрешният шум не утихне, молитвата не може да достигне. И когато хората казват, че се молят за България, но нищо не става, те не разбират, че молитвата не е търговия. Аз се моля за онези, които обичат Бога с цялото си сърце, с цялата си душа, с целия си ум и с цялата си сила. За тях се моля, защото те са проводници на Божията воля. Народът, който не приема светлината, сам затваря пътя си.

Когато се говори за молитвата, често възникват спорове. Всички казват, че се молят, но какво е допринесла молитвата им? Молитвата не е за осигуряване на бъдещия живот. Доброто е това, което отваря пътя към другия свят. Някой казва, че ще се хване за крака на праведния и така ще влезе в другия свят. Краката са символ на доброто. Който се хване за доброто, ще влезе. Важно е да се задържи за доброто, да не го изпусне. Молитвата е път към доброто, към светлината, към истината. И когато човек се научи да се моли, той вече не е сам, не е слаб, не е изгубен. Той е свързан с Бога, а когато човек е свързан с Бога, всичко може да направи.

Молитвата е най-силният акт в човешкия живот, защото в нея се събират мисълта, чувството и волята в едно. Когато тези три сили се обединят, човек става мощен, става цялостен, става проводник на една по-висша енергия, която може да върши чудеса. Молитвата е древна като самото човечество. От хилядолетия тя е била мостът, по който душата се е издигала към светлината. И днес, въпреки че светът е станал шумен, забързан, разсеян, молитвата остава същият тих, дълбок, неизменен път към вътрешния мир.

Съвременните изследователи започват да откриват това, което древните са знаели интуитивно. Молитвата влияе на човека не само духовно, но и физически. Тя укрепва тялото, успокоява ума, хармонизира сърцето. Хората, които се молят, имат по-ниско кръвно налягане, по-силна имунна система, по-добра устойчивост на стрес. Те са по-оптимистични, по-спокойни, по-уравновесени. Но най-интересното е, че съдържанието на молитвата има значение. Молитва, изпълнена с благодарност, с възхвала, с желание за приближаване към Бога, има силно положително въздействие. А молитва, която е само искане, само настояване, само молба за получаване, не носи същата светлина. Затова молитвата трябва да бъде преди всичко благодарност — благодарност за живота, за уроците, за силата, за хората, за чудесата, които са ни се случвали, дори когато не сме ги очаквали.

Благодарността е врата, която отваря душата. Тя намалява стреса, подобрява съня, укрепва сърцето, засилва имунитета, прави човека по-спокоен, по-щастлив, по-светъл. Благодарността е молитва, която не иска, а дава. И когато човек дава благодарност, той получава още повече. Вярата, която стои зад молитвата, също има огромна сила. Тя е основата на плацебо ефекта, който е доказан в множество клинични изследвания. Вярата може да повлияе на тревожност, депресия, автоимунни заболявания, сърдечни проблеми. Вярата е сила, която движи вътрешните процеси на човека.

Молитвата ни прави по-добри. Когато човек се моли за друг, в него намаляват гневът, раздразнението, негативните емоции. Молитвата смекчава сърцето, прави го по-прощаващо, по-разбиращо, по-състрадателно. Когато се молим за близките си, ние започваме да ги виждаме с други очи — с очите на любовта. Молитвата подобрява взаимоотношенията, защото тя създава чувство на взаимност, на доверие, на вътрешна близост. Дори между партньори молитвата има по-силен ефект от разговорите за приятни неща. Тя свързва душите на по-дълбоко ниво.

Молитвата усилва волята. Тя дава вътрешна сила, която помага на човека да се справя с трудни задачи, да преодолява импулсивността, да се концентрира. Изследователите откриват, че молитвата действа като социално взаимодействие с Бога. А социалните взаимодействия укрепват когнитивните способности. Когато човек се моли, той не е сам — той влиза в общение, което му дава сила.

Молитвата е и медитация. Тя успокоява ума, забавя сърдечния ритъм, регулира хормоните, намалява тревожността, укрепва имунитета. Духовната медитация, която включва молитва, има още по-силен ефект от обикновената релаксация. Тя променя човека отвътре.

Как да се молим? Най-напред с благодарност. Да благодарим за всичко — за даровете, за уроците, за хората, за силата, за чудесата. Да благодарим за това, което имаме, и за това, което предстои. Да благодарим за светлината, която ни е водила, и за светлината, която ще ни води. Изследванията показват, че 15 минути благодарствена молитва на ден в продължение на осем седмици променят човека осезаемо. Това е малко усилие, но голям резултат.

Молитвата е най-хубавото упражнение в живота на човека. Тя избистря ума, тонизира сърцето, храни душата. Молитвата е велико състояние, в което човек се изпълва с тиха радост и вътрешна светлина. Отговорът на молитвата идва по тази светлина. Понякога идва веднага, понякога след дни, седмици, месеци, а понякога след години. Това зависи от интензивността на молитвата, от чистотата на сърцето, от силата на вярата.

Молитвата е път, който никога не подвежда. Тя е мост между човека и Бога, между земята и небето, между временното и вечното. И когато човек се научи да се моли, той вече не ходи в тъмнина. Той носи светлина в себе си.