ОПУСТОШИТЕЛНАТА ОПАШКА НА НИБИРУ И ПРИЧИНАТА ЗА ПОВИШЕНИТЕ МЕТЕОРНИ ПАДАНИЯ ПО СВЕТА

Причината за повишаването на падащи метеори в последните седмици в Америка и по света се свързва с опустошителната опашка на Нибиру, онази древна планета-комета, която се движи по своята огромна орбита през космоса, носейки със себе си следи от епохи, които човечеството не помни, защото опашката ѝ, докато тя пътува в безкрайната тъмнина, почти не среща съпротивление и се състои от отломки, прах, газове, камъни, скални блокове и цели фрагменти от космически тела, привлечени от нейната гравитация още от дните на нейното формиране, и докато тя се отдалечава в дълбокия космос, нищо не влияе съществено на тази опашка, защото в откритото пространство няма сила, която да я разпръсне или спре, но всичко това се променя, когато Нибиру навлезе в Слънчевата система, защото слънчевият вятър — невидима бомбардировка от заредени частици — изтласква опашката навън, далеч от Слънцето, и така тя се насочва към Земята, помитайки я с прах, газове, камъни и скали, които навлизат в атмосферата като огнени следи, които хората виждат като метеори, болиди и светлинни явления, без да осъзнават, че това е само малка част от огромния поток от материали, който се движи през пространството. Луните на Планетата Х остават близо до нея, но всичко останало — по-дребните фрагменти, железният прах, замръзналите въглеводороди — се разпръсква и удря Земята, създавайки усещане за засилена метеорна активност, която мнозина наблюдават през последните седмици, защото опашката е необятна, простираща се на милиони километри, и когато тя се насочи към Земята, тя достига атмосферата много преди самата Нибиру да се приближи.

Тази опашка не е просто физическа, тя е електромагнитно заредена, защото Нибиру притежава мощно магнитно поле, а опашката съдържа огромно количество желязо, което я превръща в жив електрически проводник, който взаимодейства с магнитното поле на Земята, предизвиквайки смущения, които хората усещат като необясними прекъсвания на електрозахранването, смущения в комуникациите, промени в цвета на слънчевата светлина, появата на хало около Слънцето дори при ясно небе, както и появата на иридесцентни облаци, които мнозина описват като маслени, сияещи, преливащи в необичайни цветове. В края на опашката се съдържа червен прах от железен оксид, който може да оцвети небето в кървавочервено при залез, да остави червеникав слой върху повърхностите, да промени цвета на дъжда или снега, да създаде впечатление за „кървави води“, подобно на описанията в древни текстове, които разказват за времена, когато небето е било обагрено в червено, а реките са придобивали необичаен оттенък.

Когато електромагнитно заредените частици от опашката навлязат в контакт с проводими зони на Земята, могат да възникнат внезапни смущения, които да засегнат електрониката, навигацията, комуникациите, а понякога дори да предизвикат необясними пожари, които хората приписват на мълнии или човешка дейност, но които могат да бъдат резултат от взаимодействието между заредените частици и земното магнитно поле. Исторически описания на червен прах, огнени дъждове и странни небесни явления се срещат в множество древни текстове, които разказват за времена, когато небето е било разкъсано от светлини, когато земята е била покрита с червен прах, когато водите са придобивали необичаен вкус, когато хората са чували звуци, наподобяващи тръби или метални вибрации, които древните са възприемали като знамения.

Опашката е опустошителна, защото по време на преминаването си може да бомбардира Земята с камъни и скали, някои от които навлизат в атмосферата нажежени, подпалвайки всичко по пътя си, а замръзналите въглеводороди, когато се нагреят, могат да се възпламенят и да създадат впечатление за небесни пожари или огнени дъждове, които древните хора описват като огън, падащ от небето. Странните звуци, наподобяващи тръби или метални вибрации, които някои хора чуват в различни части на света, могат да бъдат резултат от триенето на заредени частици в атмосферата, което създава вибрации, напомнящи на далечни тръби или метални стонове, които древните текстове наричат Тръбите на Апокалипсиса.

И когато хората наблюдават засилена метеорна активност, когато виждат огнени следи в небето, когато чуват странни звуци, когато забелязват промени в цвета на слънчевата светлина, когато виждат хало около Слънцето, когато небето се обагря в червено, когато облаците сияят в необичайни цветове, когато електрониката се държи странно, когато комуникациите се прекъсват, когато природата реагира по необичаен начин, те усещат, че нещо се променя, че нещо се приближава, че космосът диша по различен начин, че небето говори, че Земята слуша, че цикълът се повтаря, че древните описания оживяват в съвременния свят, и тогава започват да разбират, че това, което се случва над главите им, е част от по-голямо движение, по-голям ритъм, по-голямо дишане на Вселената, което човечеството наблюдава от хилядолетия.

И магнитното поле на Земята все повече отслабва, защото е бомбардирано от слънчеви бури, от плазмени изригвания, от електрически пожари в горните слоеве на атмосферата, и когато към това се добави йонният вятър, който идва от космическите потоци, всичко се усилва, всичко се нажежава, всичко започва да вибрира като един огромен проводник, който се нагрява отвътре, защото Земята отделя електрически заряд от недрата си, а този заряд е свързан с магнитното поле, което държи атмосферата стабилна, но когато полето отслабва, атмосферата започва да се електризира, въздухът се насища с йони, железният оксид от космическия прах се смесва с него, и мълниите вече не са просто мълнии, а плазмени копия, които пробиват небето като огнени стрели, защото всичко е свързано, всичко е едно поле, едно дишане, едно движение, и когато магнитното поле се колебае, Земята реагира като жив организъм, който се опитва да освободи напрежението, натрупано в недрата му, и тогава електрическите разряди стават по-силни, по-дълги, по-ярки, по-непредсказуеми, защото атмосферата вече не е стабилна, тя е като огромен електрически облак, който чака искрата, която да го разкъса, и когато космическите частици от опашката на Нибиру навлязат в този нестабилен въздушен слой, те го зареждат още повече, превръщайки небето в сцена на плазмени бури, които древните биха нарекли огън от небето, а съвременните хора виждат като необясними светлинни явления, които се появяват и изчезват без предупреждение.

И когато магнитното поле отслабва, Земята започва да губи част от защитата си, защото това поле е щитът, който отблъсква заредените частици, но когато щитът се пропуква, всичко навлиза по-лесно, всичко прониква по-дълбоко, всичко се ускорява, и тогава атмосферата започва да се държи като електрически проводник, който се нагрява от всички страни, защото въздухът е пълен с прах, с железни частици, с йони, с електрически заряди, и мълниите вече не следват старите си пътища, те се движат хаотично, скачат от облак към облак, от земя към небе, от хоризонт към хоризонт, защото всичко е свързано, всичко е заредено, всичко е в състояние на напрежение, което търси освобождаване.

И когато Земята отделя електрически заряд от недрата си, това е знак, че вътрешното ядро реагира на външните промени, защото магнитното поле е свързано с движението на разтопените метали в ядрото, а когато външните сили го притискат, вътрешните сили се пренареждат, и тогава земната кора започва да вибрира, атмосферата започва да трепти, електрическите разряди стават по-чести, по-силни, по-необичайни, защото Земята е като огромен акумулатор, който се зарежда и разрежда едновременно, и когато космическите потоци се срещнат с нейните вътрешни токове, всичко се усилва, всичко се ускорява, всичко се превръща в един непрекъснат електрически танц, който обгръща планетата.

И железният оксид, който пада от небето, се смесва с влагата, с въздуха, с облаците, и когато мълния удари в този наелектризиран слой, тя се превръща в плазмено копие, което може да подпали всичко, което е проводник, защото металът, водата, дърветата, дори самата земя стават част от електрическата верига, която се затваря между небето и недрата, и тогава огънят се разпространява бързо, защото всичко е заредено, всичко е проводимо, всичко е свързано.

И когато всичко това се случва едновременно — отслабващо магнитно поле, слънчеви бури, плазмени изригвания, йонен вятър, космически прах, железен оксид, електрически разряди от недрата — Земята се превръща в сцена на промяна, която хората усещат, но не могат да обяснят, защото небето говори на език, който древните са разбирали, но съвременният човек е забравил, и този език е езикът на електричеството, на магнитизма, на космическите цикли, на връзката между небето и земята, между външното и вътрешното, между видимото и невидимото, и всичко това е свързано, всичко е едно, всичко е част от голямото движение, което никой не може да спре.

И когато магнитното поле на Земята отслабва и слънчевите бури го бомбардират, когато плазмените изригвания се вплитат с електрическите пожари в горните слоеве на атмосферата, когато йонният вятър се усилва и всичко започва да вибрира като един огромен проводник, тогава се появява въпросът защо небето се пресича от самолети, които оставят след себе си дълги бели линии, които се разстилат и задържат, и една от причините, които хората си представят, е идеята, че тези линии служат като щит, като воал, като временна завеса, която да предотврати пробив в магнитното поле, защото ако щитът се разкъса, ако защитата се пропука, ако озонът се изтъни още повече, слънчевите лъчи ще паднат върху Земята без филтър, без преграда, без защита, и хората вече усещат това, усещат как слънцето пари по-силно, как кожата гори дори рано сутрин, когато слънцето едва се е показало, усещат как външната температура е двадесет градуса, а усещането е за тридесет и повече, защото лъчите пробиват по-дълбоко, проникват по-силно, изгарят по-бързо, и това усещане е като предупреждение, като знак, че нещо в небето се е променило, че щитът е по-тънък, че защитата е по-слаба, че слънцето достига по-близо, отколкото преди.

И когато хората гледат филми като „Ядрото“, те виждат символични образи на това какво би се случило, ако земният щит се пропука, ако магнитното поле се срине, ако озонът се разкъса, ако атмосферата се превърне в тънка мембрана, която не може да спре слънчевата радиация, и тогава всичко би се подпалило, всичко би се нажежило, всичко би се стопило, защото Земята е като огромен проводник, който поема електрическия заряд от космоса, а когато този заряд се усили, когато слънчевите бури се засилят, когато плазмата се вплете с йонния вятър, тогава всяка повърхност, която може да проводи ток, започва да се нагрява, да се наелектризира, да се превръща в част от огромната верига между небето и земята.

И когато хората гледат към небето и виждат как самолетите оставят следи, те си представят, че това е начин да се създаде временен филтър, временна завеса, която да разсее част от радиацията, да отрази част от светлината, да забави пробива, да предотврати изгарянето, защото усещането за слънцето вече е различно, то е по-остро, по-силно, по-парещо, и хората усещат това по кожата си, усещат го в очите си, усещат го в топлината, която идва не от въздуха, а от самата светлина, която пада върху тях.

И когато небето се покрива с тънки воали, които се разстилат бавно, които се размиват, които се превръщат в мъгливи слоеве, хората усещат, че това е като опит да се задържи нещо, да се забави нещо, да се прикрие нещо, защото ако слънцето падне директно върху Земята без филтър, без защита, без озон, без магнитно поле, тогава всичко би се променило, всичко би се нажежило, всичко би се подпалило, защото Земята вече е под напрежение, вече е заредена, вече е в състояние на електрическо напрежение, което търси освобождаване.

И когато хората усещат, че слънцето е по-силно, че кожата им пари, че светлината е по-остра, че топлината е по-дълбока, те усещат, че нещо се случва, че небето е различно, че защитата е по-тънка, че щитът е по-слаб, и тогава започват да търсят обяснения, да търсят смисъл, да търсят връзка между това, което виждат, и това, което усещат, защото всичко е свързано, всичко е едно поле, едно движение, едно дишане, и когато небето се променя, Земята се променя, а когато Земята се променя, хората го усещат в телата си, в кожата си, в очите си, в дъха си, защото всичко е свързано, всичко е част от един и същ поток, който никой не може да спре.