Гигантски цветя и синя вода в джунглите на Амазония: свидетелства на участниците в експедицията – реалност или илюзия?

Роналд Фиделис е ботаник от Сао Пауло. Мъжът изучава растенията в джунглите на Бразилия вече почти 35 години. Той организира експедиции в региони като Пантанал и Амазония. На негово име са десетки открити растителни видове. Участниците в изследователските походи отбелязват професионализма на Роналд и високо ценят уменията му за оцеляване далеч от цивилизацията. Бразилецът отлично умее да разчита животински пътеки, ориентира се по звуци и умело изгражда укрития от клони, листа и камъни.

Благодарение на тези умения експедициите били относително безопасни. Когато в екипа има такъв човек, нищо не те притиска психологически и душата е спокойна. Дори при срещи с диви животни или големи змии край Амазонка Роналд винаги знаел как да излезе от ситуацията без загуби. През 2007 г. той организира поредната експедиция в горите на Амазония. Заедно с него тръгнали орнитолог, ентомолог, зоолог, ботаник, медицинска сестра и опитен ловец за извънредни ситуации, които Фиделис, естествено, се стараел да избягва.

Изследователите се отправили в джунглите на Бразилия.

За времето на експедицията било планирано да изминат около 70 километра по поречието на Амазонка, а след това да се спуснат по реката с паром. Цялото начинание щяло да продължи около три седмици. В крайна сметка връзката с групата на Роналд прекъснала след две седмици. Те не достигнали реката, а чакащият ги паром съобщил за закъснение. След като изчакали още два дни, на издирване на Роналд и спътниците му бил изпратен спасителен хеликоптер.

Както разбирате, дори такива мерки не гарантират бърз резултат. Амазонските гори представляват плътен килим от преплетени корони. Затова издирването от въздуха е силно затруднено. Но ако запалят огън, димът би се видял — и това е едно от най-важните условия за спасителните операции.

Районът на предполагаемото им местоположение бил сравнително малък. Затова хеликоптерът кръжал с часове над него. Когато станало ясно, че няма резултат, започнала наземна операция. Успели да открият няколко места за нощувка — включително самоделни укрития и следи от огнища.

Изпреварвайки разказа, ще кажа, че всички участници били намерени живи и здрави. Те разказали удивителна история, в която трудно може да се повярва. Спасителите няколко пъти минавали през района, където по-късно открили изгубените. И било напълно неясно как не са се засекли.

Роналд Фиделис и останалите участници споделили подробности за случилото се. Разказът им изглежда твърде фантастичен и мнозина не повярвали:

„Първата седмица се движехме строго по предварително обсъдения курс. По време на поредния ден отрядът се озова на неизвестно място. Първо, там беше по-хладно, отколкото в Бразилия. Второ, когато излязохме на открито и се огледахме, бяхме крайно изненадани — на небето се извисяваше огромна снежнобяла планета вместо слънце. Трето, около нас растяха гигантски цветя, в които човек можеше да се побере целият. Четвърто, имаше също толкова огромни гъби, светещи в бордо и розово.

Никой не можеше да разбере какво става. Връзката беше прекъсната. Колкото и да се опитвахме да се свържем с когото и да било, не успявахме. Всичко наоколо изглеждаше нереално. Такива пейзажи на Земята не съществуват. След съвещание решихме да продължим напред по откритото пространство — не искахме да навлизаме в непознатата гора. Там течаха ручеи със синьо-небесна вода. А по бреговете растяха кристали от сини минерали. Те се оказаха много твърди и не успяхме да откъртим дори малък фрагмент за изследване. Но успяхме да вземем малко парче от гъба и лист от растение.

Никой не знае как сме се преместили и къде сме попаднали. Всичко беше странно и необяснимо. Нашият отряд просто вървеше през джунглата недалеч от Амазонка. Нищо не предвещаваше нещо необичайно. В онзи свят денят продължаваше много дълго. Вървяхме, уморявахме се, почивахме, спяхме на смени и продължавахме напред.

Наоколо сякаш нямаше живи същества — нито птици, нито насекоми, нито животни. Само огромни растения, скали, причудливи минерали, а в далечината се виждаше някаква кула или дори замък. Много приличаше на съвременни високи сгради. Макар че може би това беше необикновена планина.

Колкото и да вървяхме, тя оставаше далеч. В отряда ми имаше истински професионалисти и тренирани, издръжливи хора, но дори те започнаха да се тревожат, че никога повече няма да видят близките си. Беше очевидно, че се намираме в някакъв друг свят.

Сформираха се две версии как да се върнем обратно: или да продължим напред на случайност, или да се върнем към мястото, където обстановката се промени. Решихме да вървим напред. Вървяхме покрай един ручей и в един момент всичко около нас започна да се променя. Върна се познатата гъста гора, температурата се повиши. След това към нас излязоха спасителите и експедицията приключи.“

По думите на участниците по-нататъшното изследване на образците показало, че аналог в дивата природа не съществува. Листът и фрагментът от гъба били уникални биоматериали. Структурата им, биохимията и основният състав коренно се различавали от земните аналози. Трудно е да се повярва в това. Но Роналд Фиделис твърди, че именно такова заключение е било издадено.

След случилото се изследователят възнамерявал още веднъж да се прехвърли в онзи свят, но колкото и да обикалял същите места, преместване не се случило. Тайната на експедицията от 2007 г. останала неразгадана. Какво е било това? Масова халюцинация или явление, което науката все още не може да обясни? Никой не знае.