Консумацията на древноегипетски мумии от богатите викторианци: една мрачна история за медицина, изкуство и човешка алчност

Консумацията на древноегипетски мумии от богатите викторианци не е някакъв неясен куриоз или странна легенда, а напълно документирана част от техните медицински, културни и художествени навици, която разкрива много за начина на мислене, възприятията и ценностите на обществото през този период, защото веществото, което са използвали, известно като „мумия“, представлява препарат, приготвен чрез смилане на запазени човешки останки, взети от египетски гробници, и е било широко третирано като легитимно лекарство за широк спектър от заболявания, включително главоболие, стомашни оплаквания, вътрешни възпаления, кръвоизливи, припадъци, нервни разстройства и обща слабост, като се е продавало в аптеките по абсолютно същия начин, по който са се разпространявали всички други медикаменти по това време, без да предизвиква морално възмущение или етични въпроси. Тази практика има дълбоки корени в европейската медицина, защото употребата на човешки останки като лечебно средство се среща още през Средновековието, когато се е вярвало, че силата на мъртвото тяло може да бъде прехвърлена върху живия човек, но викторианците я възприемат в рамките на по-широкото си увлечение по Египет, което се засилва след увеличаването на археологическите разкопки, търговията с артефакти и масовото изнасяне на древни тела от гробниците към Европа, където те се превръщат в стока, която може да бъде купена, продадена, смляна, изядена или използвана за производство на художествени материали. С отварянето на все повече гробници и завръщането на все повече останки в Европа достъпът до мумифицирани тела става по-лесен, а употребата им като суровина се разширява, защото за викторианците мумията не е била свещен предмет, а ресурс, който може да бъде използван, ако се смята, че притежава лечебни или естетически свойства, и това отношение показва колко различно е било възприятието за човешките останки в сравнение със съвременните морални стандарти.

Тази практика не се ограничава само до медицината, защото същият материал намира място и в изкуството, където пигмент, известен като „кафяво мумия“, се произвежда чрез смилане на човешки останки, смесени със смоли и масла, създавайки богат, полупрозрачен кафяв цвят, който става популярен сред художниците и се появява в произведения, които и днес се съхраняват в големи колекции, което означава, че фрагменти от древни човешки тела буквално са включени в европейското изкуство, превръщайки миналото в материал за естетическо изразяване. Търговията с мумии е била обширна, като големи количества мумифицирани останки са били изпращани от Египет, за да се задоволи търсенето, а някои сведения описват цели пратки с тела, обработвани както за медицинска употреба, така и за художествени материали, което подчертава колко нормализирана е била тази практика и колко далеч е стигнала европейската култура в желанието си да използва миналото като ресурс. Тя не е била третирана като нещо необичайно или табу, а по-скоро като практическо приложение на материал, за който се е смятало, че притежава възстановителни свойства, и това отношение разкрива колко различно е било разбирането за човешкото тяло и неговата стойност. С течение на времето предлагането започва да намалява, защото наличието на непокътнати мумии намалява, а до началото на 20-ти век използването на истински мумичен материал до голяма степен престава, не поради внезапна морална промяна, а защото самият източник е бил изчерпан, търсенето е надхвърлило предлагането и практиката постепенно е изчезнала, оставяйки след себе си странна, почти сюрреалистична следа в историята на европейската култура. Това, което остава, е поразителен пример за това как миналото е било погълнато буквално и метафорично от онези, които са вярвали, че могат да извлекат стойност от него, защото използването на мумии показва, че древните египетски останки не са били просто изучавани или показвани, а са били използвани в медицината и изкуството по начин, който днес би бил немислим, но някога е бил считан за напълно приемлив. В много отношения това отразява и други практики от същия период, като използването на останките на татарски войници, паднали по време на Наполеоновите войни, чиито тела са били изпращани във Великобритания и използвани като тор, превръщайки се в непряка част от хранителната верига, а зъбите им са били използвани за направата на протези за богатите, докато костите им са били използвани за производството на костен порцелан, което показва, че човешките останки са били третирани като материал, а не като нещо свещено или неприкосновено, и че границата между почит и експлоатация е била много по-размита, отколкото сме склонни да признаем днес. Тази история разкрива не само странностите на викторианската култура, но и по-дълбоката истина, че обществата често използват миналото по начини, които по-късно изглеждат шокиращи, и че това, което днес ни се струва немислимо, някога е било напълно нормално, приемливо и дори престижно, а историята на мумията е едно от най-ярките доказателства за това как човешката култура може да превърне дори смъртта в стока, в ресурс, в материал, който може да бъде погълнат, смлян, изрисуван, продаден и използван, без да се задава въпросът какво означава това за човешкото достойнство, паметта и отношението към миналото.