Архонтите: древните паразити на съзнанието и невидимите господари на света

Архонтите, според гностическите текстове, не са мит, не са алегория, не са символ, а реални същества, които според древните учения са проникнали в нашия свят преди хилядолетия, около 3600 г. пр.н.е., когато Земята е преживяла нещо, което гностиците описват като планетарно нашествие, нахлуване на мистериозни и безмилостни същества, които не идват като завоеватели в традиционния смисъл, а като паразити на съзнанието, способни да създават илюзорна реалност, да манипулират възприятията ни, да изкривяват мислите ни и да ни поробват, без да осъзнаваме, че сме поробени. Те ни завиждат, казват древните, защото ние имаме душа, а те нямат, ние имаме искра, а те са празни, ние имаме вътрешна светлина, а те са лишени от нея, и именно това ги кара да ни мразят, да ни преследват, да ни използват като източник на енергия, защото те не могат да съществуват без нашите емоции, без нашите страхове, без нашите страдания. Някои архонти изглеждат като влечуги, други като зародиши с сива кожа и черни очи, същества без душа, без състрадание, без разбиране за свещеното, които мразят мира, мразят щастието, мразят хармонията, защото тези вибрации са непоносими за тях, те искат да вибрираме на ниска честота, на честотата на страха, омразата, болката, защото това е тяхната храна, тяхната енергия, техният кислород.

Християните ги наричали демони, мюсюлманите джинове, други ги наричали духове, ангели пазители, сенки, но гностиците ги наричат архонти — господари, управници, паразити, които стоят зад завесата на света и дърпат конците на човешката история. Архонтите произвеждат прекъсвания в аурата, инсталират в съзнанието ни софтуер на страх, завист, невежество, деградирал секс, агресия, териториалност, те са същества в сянка, способни да променят формата си, да поставят фалшиви идеи в ума ни, да създават халюцинации, да се прикрепят към душата и да останат там, докато имат емоционална храна, докато им даваме тъмна енергия. Те са психически вампири, умствени паразити, които се хранят с енергията на мислите, емоциите и чувствата, особено негативните като страх, омраза, ревност, гняв, отчаяние, защото тези вибрации са тяхната храна, тяхната сила, тяхната среда. Те създават драматични събития, които раждат негативни енергии, обичат насилието, стимулират се от конфликти, изнасилване, война, смърт, защото всяка смърт освобождава енергия, която те поглъщат, и това обяснява защо има толкова много трагедии в света, толкова много войни, толкова много мъртви, защо хората се мразят и избиват с такава ярост, сякаш някой ги подтиква към това. Те управляват света, скрити от „официалната история“, защото религията, казват гностиците, идва от латинската дума relegatio — да се обвържеш умствено, да се вържеш с ума, да бъдеш вързан чрез идеи, които не са твои, а елитите, които смятаме за върха на пирамидата, не са върхът, защото над тях стоят архонтите, невидимите господари, които управляват чрез страх, разделение и контрол. Карлос Кастанеда описва архонтите като похитители, хищни същества, дошли от дълбините на космоса, които са завладели живота ни, направили са ни послушни и безпомощни, защото ние сме тяхната храна, както ние отглеждаме пилета в кокошарници, така и те отглеждат нас в човешки кокошарници, за да имат постоянен източник на енергия. За да ни държат послушни, казва той, те са ни дали ума си, ум, който е бароков, пълен с противоречия, страхове, тревоги, съмнения, ум, който не е наш, но ние го приемаме за свой, ум, чрез който те инжектират в живота ни каквото им е удобно. Архонтите, според гностическите текстове, са част от мрежата на Демиурга — Яхве, богът на Моисей, който използва страха като инструмент за контрол, бог, който е жаден за кръв, който дава точни указания за жертвоприношенията, така че да не се губи нито капка, бог, чиято кръвожадност е странна, подозрителна, несъвместима с идеята за добър и любящ създател.

Гностиците казват, че Яхве е водач на влечуги, архонт, който се представя за Бог, за да манипулира човечеството, да го държи в невежество, да го държи в страх, да го държи в цикъл на страдание, защото страданието е храна за архонтите. Това обяснява защо не помним миналите си животи, защо не можем да разрешим миналото, защо изпитваме страх, безпокойство, стрес, депресия, защо стресът е глобален масов убиец, защо страданието е универсално, защо животът е изпълнен с болка, защо животинското царство е вечно враждебно, защо всеки убива или бива убит, защо човекът е войнствен, защо унищожава всичко около себе си, защо технологиите бавно унищожават духа ни, защо всяко чувство на паника, тъга, гняв, раздразнение, омраза, злоба, вражда създава поле, което е хранилище на енергия за архонтите. Гностиците казват, че добър Бог не може да е създател на този свят, защото светът е пълен със страдание, насилие, болка, смърт, и че истинският създател е Демиургът, враждебен и непокорен срещу добрия Бог, който е създал несъвършен и зъл свят, като себе си, свят, който е затвор за божествените искри, оковани в живи тела, свят, в който душите са пленници, а архонтите са надзирателите, които се хранят с нашата енергия, докато ние се борим да си спомним кои сме, откъде идваме и как да се освободим от този цикъл.

Разказва се за златен век, без насилие, когато животните също са били вегетарианци, когато светът е бил хармоничен, когато нито едно същество не е нападало друго, когато животът е бил в състояние на мир, което днес изглежда невъзможно, почти митично, защото сега цялото животинско царство, от най-малките насекоми до човека, е в непрекъсната вражда, всеки индивид е враждебен към другия, всеки убива или ще бъде убит, без фундаментална мотивация, без логика, без смисъл, сякаш самата структура на света е програмирана за конфликт, сякаш някой е променил правилата на играта и е превърнал живота в арена на страдание. Защо хората винаги са се карали, избивали са се момент след момент, век след век, цивилизация след цивилизация, защо омразата и враждата се проявяват между индивидите независимо от интелектуалното ниво, независимо от културата, независимо от времето, сякаш това е вградено в самата тъкан на човешкото същество. Човекът е войнствен, той унищожава всичко около себе си, унищожава природата, унищожава животните, унищожава себе си, унищожава бъдещето си, сякаш е воден от сила, която не разбира, сила, която го тласка към разрушение, докато той вярва, че действа по собствена воля. Дори технологиите, които човекът създава, бавно унищожават неговия дух, защото вместо да го освобождават, те го привързват още по-силно към материята, към илюзията, към света на архонтите, които използват всяко чувство на паника, тъга, гняв, раздразнение, омраза, злоба, вражда, за да създадат поле, което е хранилище на подхранваща енергия за тях, защото те се хранят с това, те живеят от това, те се поддържат чрез това. Страданието се среща на всяка крачка, във всяко общество, във всяка култура, във всяка епоха, сякаш е универсален закон, сякаш е вградено в самия свят, и това кара гностиците да казват, че добър бог par excellence не може да бъде създател на света, защото добър бог не би създал свят, в който всяко същество страда, в който всяко същество се страхува, в който всяко същество умира в болка. Кой тогава създаде света? Според гностическата традиция това е Демиургът, враждебен и непокорен срещу добрия Бог, същество, което се представя за създател, но е само имитатор, занаятчия, който е създал несъвършен и зъл свят, като себе си, свят, който е затвор за божествените искри, оковани в оживени тела, свят, в който душите са пленници, а архонтите са надзирателите, които поддържат системата чрез страх, страдание и забрава. Демиургът е този, който е изкривил първоначалния ред, който е превърнал златния век в епоха на насилие, който е разделил съществата, които някога са живели в хармония, който е превърнал животните в хищници, който е превърнал човека в войнствено същество, което унищожава всичко около себе си, защото това е необходимо за поддържането на енергийния цикъл, който храни архонтите. Те се нуждаят от страх, нуждаят се от болка, нуждаят се от омраза, нуждаят се от страдание, защото това е тяхната храна, тяхната сила, тяхната същност, и затова светът е такъв, какъвто е, затова страданието е универсално, затова конфликтът е неизбежен, затова човекът е вечно разделен, вечно объркан, вечно търсещ, но никога намиращ. Гностиците казват, че нашите души са искри от истинския Бог, затворени в тела, създадени от Демиурга, и че архонтите са поставени да пазят този затвор, да ни държат в невежество, да ни държат в цикъл на прераждане, да ни държат в забрава, за да не си спомним кои сме, откъде идваме и как можем да се освободим. И докато не си спомним, докато не пробием илюзията, докато не видим света такъв, какъвто е, а не такъв, какъвто ни е представен, архонтите ще продължават да се хранят, Демиургът ще продължава да управлява, а човечеството ще продължава да страда, без да разбира защо.