„Бях същество от друга планета.“ Откровение от космонавт, посетил МКС

Още през 70-те години на миналия век космонавтите се сблъсквали със странно явление: докато обикаляли около Земята, те имали видения, чували несъществуваща музика или усещали аромати, които не би трябвало да са там. Подобни разкази са докладвани не само от американски астронавти, но и от съветски и руски специалисти – Коваленок, Гречко, Леонов, Гагарин и много други. Това не е изолиран феномен, а по-скоро широко разпространено явление.

Сергей Владимирович Кричевски е бил съветски пилот-изпитател, който се е опитал да изучава подобни странни инциденти. Той е събрал множество истории, в които космонавти са се озовавали в някакъв вид променено състояние на съзнанието. Например, един космонавт на МКС се е чувствал като делфин, докато друг се е чувствал сякаш се скита сред стадо динозаври стегозаври. Той е описал какво е чувствал, как е ходил по земята, как са се движили плочите на гърба му, как е трябвало да използва шиповете на опашката си, за да отблъсква хищници.

Много психолози отдават всички тези случаи на спецификата на човешкото съзнание. Мозъкът функционира различно при допълнителен психоемоционален стрес. Космическите пътувания, отдалечаването от комфортни условия на живот – всичко това е изключително стресиращо, дори за специално обучени хора. Следователно, постоянното пребиваване в това състояние може да предизвика необичайни рецепторни свойства. Мозъкът може също да показва образи на несъществуваща реалност.

Има обаче привърженици на по-фантастични хипотези. Например, те предполагат, че около Земята съществува енергийно-информационно поле – ноосферата, и че МКС, както и други космически кораби около Земята, се движат в нейните граници. Следователно подобни събития не се задействат от мозъка; той просто получава информация.

Съществува и теория за интелигентното пространство. Хората са част от интелигентна Вселена и като излизат в космоса, те са в състояние да се докоснат до огромен океан от знания. За съжаление, човешкият мозък е твърде примитивен, за да обработва такива обеми информация, така че може да възпроизвежда само кратки сцени с пълно потапяне. Това означава, че човек не просто гледа отвън, като филм, а се чувства част от всичко, което се случва.

Мненията по този въпрос се различават значително и никой не знае как всъщност се случват подобни събития. Бих искал да ви разкажа за инцидент, описан от един космонавт след първия му полет до МКС. След това той лети до МКС още три пъти и никога повече не е имал подобно преживяване.

Според мен това е много интересно и същевременно необичайно явление: „Събудих се на непознато място. Трудно ми е да го опиша. Спомням си три или четири планети в небето. Една голяма, подобна на газов гигант, като Юпитер, и две други, малки, с размерите на Луната. Чувствах се сякаш съм в тялото на някакво същество, способно да лети. Отначало си помислих, че е птица или може би някакво голямо насекомо.

Докато летях, се възхищавах на пейзажа. Имаше много скали. Те бяха неравни, някои остри, изваяни от вятърна и водна ерозия. Отдолу течеше река, с клони, разклоняващи се във всички посоки. Не помня никакви дървета, но скалите бяха покрити или с водорасли, или с мъх, може би лишеи - зелена покривка от някакъв вид растение.“

Беше невероятна планета.

Чувствах се сякаш не дишам. Съществото, което ми беше показало този свят, не дишаше. Вместо това издаваше звук като продължително щракане под вода. Нещо подобно. След като се върнах на Земята, се опитах да го възпроизведа и най-близкото, което получих, беше щракване с химикал близо до ухото ми под водата.

Летях доста време. Пейзажът под мен не се промени. Скали, покрити с мъх, речни мрежи и никакви гори, пътища или градове - нищо познато. Беше фантастичен пейзаж, такъв, какъвто определено никога не бях виждал преди. В един момент видях няколко други същества. Те се оттласнаха от скалистата повърхност, разпериха нещо като купол, като медуза, и полетяха, размахвайки двете си дълги опашки.

Размерът им беше... Трудно е да се каже. Може би около метър. Отдолу много приличаха на ракообразни - множество крака, щипки, странна уста с многобройни придатъци. В тези секунди осъзнах, че изглеждам по същия начин. Летяхме на ято, обсъждахме нещо. Щракахме си с устни.

Долу пейзажът най-накрая се промени, разкривайки доста голямо езеро или море. От него стърчаха назъбени скали, по които бяха десетки същества точно като мен. Виждайки как всички останали се спускат, ги последвах. Плиснах и леко потънах под водата.

Оказа се, че са огромни светещи структури с различни форми. Светлината им излъчваше ярка светлина, осветяваща водата на голямо разстояние. Успях да различа същества големи и малки, чийто външен вид не беше подобен на нищо, което бях виждал на Земята. Дори в аквариум не бихте видели нещо подобно.

Бях същество от друга планета.

Потъвах все по-дълбоко и по-дълбоко, интересът ми нарастваше с всяка изминала секунда. И тогава всичко се срина. Усетих как някой ме потупва по бузите. Отворих очи и видях, че съм на МКС, заобиколен от другарите си, които очевидно бяха развълнувани в този момент. Това, което бях преживял, определено не беше халюцинация. Беше нещо повече, потапяне в някаква друга реалност.