Мастурбацията – болест от XXI век сред мъжете. 

Мастурбация, пристрастяване, въпросът как да се освободите от него става все по-актуален, защото порнографията и мастурбацията действат като наркотик и водят до пагубни резултати, като се представят като един от най-ефективните начини за намаляване на населението и разрушаване на психиката на мъжете, а попадналият в този капан трябва да намери начин да се измъкне. Порноманията се превръща в бич на съвременните мъже. В историята е имало лекари, които не са желаели да участват в международни заблуди и разрушителни практики, но тези несъгласни са били наказвани от своите колеги. Борис Камов дава пример с най-големия сексолог и съдебен експерт по сексуални престъпления Рихард фон Крафт-Ебинг, който през 1886 година публикува книгата „Сексуална психопатия“, основана на двеста и петдесет дела, които е разследвал или познавал, и стига до заключението, че първопричината за ранната импотентност, сексуалната перверзия и много садистични престъпления е мастурбацията. Освен това, желаейки да покаже разрушенията, на които е подложен мастурбаторът, Крафт-Ебинг разказва за откритие, свързано с индианците Пуебло в Ню Мексико, които имали вековна традиция да подготвят за пролетните празници специални полусвещени герои, наречени мухерадо. За тази роля бил избиран най-могъщият мъж, който бил добре хранен, но едновременно с това бил принуждаван да мастурбира и да се движи много, което продължавало процеса на изтощение. В резултат на огромната загуба на сперма този мъж се превръщал в жена за кратък период: гениталиите му се свивали и набръчквали, той отслабвал физически, придобивал женски маниери и характер, а някои мухерадо дори развивали гърди. По време на празника бившият мъж действал като жена за всички и тази роля му харесвала. Книгата на Крафт-Ебинг показва, че безразборната механична експлоатация на мъжкия репродуктивен апарат може да доведе до дегенерация на тялото и личността, дори до промяна на сексуалната природа, като това откритие представлява предупреждение, което може да спаси милиони млади хора от мизерия, но много лекари се възползвали от нещастието на пациентите. Сексолози и психиатри от цяла Европа нападнали Крафт-Ебинг, като имало реална заплаха за живота му и той бил принуден да избяга със семейството си в алпийските планини. Колегите му не го обвинявали в лъжи или фалшифициране на факти, защото никой не се съмнявал в достоверността на твърденията му, а единствената му „вина“ била, че написал книгата си на немски език вместо на латински, като така направил достояние на обществото тайна, пазена от европейските лекари, а именно че мастурбацията е опасна не само за мастурбиращия, но и за физическото съществуване на цивилизованото общество. През 1989 година в Париж била публикувана поредица от книги под заглавието „Енциклопедия на сексуалния живот“, които били малки книжки с много снимки, показващи мъжки и женски полови органи, раждане, полови актове на юноши, като илюстрациите били ярки и провокативни, а порнографските списания изглеждали бледи в сравнение с тях. Освен визуалната възбуда имало и информация с разрушителна сила, като първо се посочвала препоръчителна възраст за читателите – от седем години, а второ снимките на голи момчета и момичета били придружени от коментари, че мастурбацията е напълно безвредна.И в четвъртия том на енциклопедията, издадена през 1989 година в Париж, на страница деветдесет и пет беше показано седемгодишно момче, което „играе“ със своите гениталии, като за всеки грамотен читател ставаше ясно, че подобно съдържание не възпитава, а корумпира, защото съчетанието между голи детски тела и директно внушение, че мастурбацията е разрешена и безвредна, провокира младите читатели да започнат да мастурбират незабавно. И четирите тома излязоха едновременно на парижкия книжен пазар през 1989 година, като на презентацията присъстваха стотици журналисти, а търговският успех беше улеснен от факта, че групата автори беше оглавена от президента на Световната асоциация по сексология Гилбърт Торджман. Формулата, според която „новите проучвания показват, че мастурбацията е абсолютно безвредна“, беше взета от предварително подготвени вестници, като тази своеобразна амнистия за мастурбацията даде ход на огромна армия сексолози в Европа и Съединените щати, които за кратко време написаха, отпечатаха и преведоха книги, прославящи мастурбацията, издадени в САЩ, Англия, Швеция, Чехия, Полша и други страни. В Русия през 1990–1991 година професор Г. Василченко, ръководител на съветската и по-късно руската сексология, пое щафетата от Торджман, като последният привлече свои ученици, сред които професорът-сексолог С. Агарков и бъдещият академик И. Кон. По-късно този „триумвират“ получи подкрепление в лицето на преподавателя от Факултета по журналистика на Московския държавен университет В. Шахиджанян, който събра и издаде книгата „1001 въпроса за това“, публикувана в началото на 90-те години, съставена от откъси на други автори. Шахиджанян, подобно на Игор Кон, нямаше медицинско образование, но това не му попречи да убеждава младите читатели, предимно студенти, в полезността на мастурбацията, като твърдеше, че тя е десет пъти по-малко вредна от пушенето и следователно не си струва да се води борба срещу нея, а също така заявяваше, че мастурбацията предпазва от гонорея, сифилис, СПИН и срамни въшки. С участието на Василченко като редактор френската енциклопедия беше преведена и публикувана в Москва през 1991 година, като първият том излезе с тираж шестстотин хиляди екземпляра, което в Съветския съюз беше характерно само за детски книги, а традицията беше спазена, защото енциклопедията беше адресирана именно към деца. Историята на руската сексология мълчи за това откъде са дошли средствата за тази публикация. Любопитно е, че в кампанията за насилие над деца и юноши участва и президентът на съветския детски фонд „В. И. Ленин“, писателят Алберт Лиханов, като руската версия на енциклопедията, всичките четири тома с голи гениталии в естествен размер, беше издадена от издателство „Дом“, което принадлежеше на фондацията.

Една след друга в страната започнаха да се появяват чуждестранни книги на руски език, които представяха мастурбацията в положителна светлина и дори включваха специални учебни материали по тази тема, като почти във всяка подобна публикация Василченко участваше като преводач, коментатор, редактор или поне автор на предговора, и по този начин той ясно показа на всички секс‑служби в страната, че според него те трябва да подкрепят идеята за полезността на мастурбацията, а онези, които не се съгласяваха, били насочвани към сътрудничество с пазари за дрехи, които през деветдесетте години имаше във всеки град, и с активната подкрепа на Василченко, когото злонамерени хора наричаха „министърът на леглото“, това наистина се случи, като Кон и Агарков по Четвъртия телевизионен канал в предаването „За ИТ“ дълго време провеждаха седмични семинари, посветени на различни видове сексуално поведение, а наскоро Агарков се похвали в интернет, че предаването „За ИТ“ привлича тридесет и пет милиона зрители всеки път, и несъмнено това трио — Василченко, Агарков и Кон — отлично е разбирало какво прави, защото година преди излизането на първия том на „Енциклопедия“ на руски език, през 1990 г., Василченко е подготвил справочника „Сексопатология“ (Москва, Медицина, 1990), като две трети от статиите в него са написани лично от него и са предназначени „за лекари“.Заемайки официален пост, грижейки се за престижа си като администратор и учен, разполагайки със собствена изследователска лаборатория, Василченко разкри впечатляващ списък от разрушения, които мастурбацията може да предизвика. Той пише за „патогенното (т.е. причиняващо страдание) значение на мастурбацията“. Василченко каза за „наличието на взаимни връзки между мастурбацията и психичните разстройства“. В продължение на няколко века сексолозите отричат ​​мастурбацията да осакатява съзнанието, като понякога превръща нормалните хора в идиоти. И така главният сексолог на Съветския съюз в нормативен справочник за лекарите заяви, че разрушаването на психичното здраве в резултат на мастурбацията всъщност е често срещано, типично явление. Освен това Василченко насочи вниманието на колегите си: унищожаването на тялото по време на мастурбация започва точно с мозъка. Той пише: „Самият факт на мастурбацията може да причини реактивни разстройства (на психиката) при пълното отсъствие на сексуални разстройства“. Василченко пише особено много за тъжната съдба на простатата, която напоследък е наречена „второто сърце на мъжа“. Тогавашният „министър на половете“ декларира „патогенния ефект на ранната (т.е. момчешка) мастурбация върху състоянието на простатата“. Това означава, че простатната жлеза на мастурбиращите ученици започва да се срива много преди първия сексуален контакт с нежния пол. Василченко продължи: „Сексуална дисфункция (от ранно изхвърляне на сперма до пълна импотентност) се наблюдава при 12 - 78% от пациентите с хроничен простатит“. С други думи, до осем души на всеки десет. И последният акорд беше следният: „Простатитът засяга ... оплождащите свойства на еякулата (т.е. мъжката сперма).“ С други думи, „детски грях“ се превърна в причина за мъжкото безплодие с възрастта. Ако си спомним, че заболяванията на простатата често се превръщат в раков тумор, тогава картината на „абсолютната безвредност на мастурбацията“ ще бъде пълна. И сега точно една година по-късно, през 1991 г., докторът на медицинските науки Василченко, като редактор на научен превод, публикува том на „Енциклопедия на сексуалния живот“ за деца на възраст 10-13 години. И там пише:

Мастурбацията не е порок и в нея няма нищо опасно. Тя не лишава човек от слух, ум или зрение. Въпреки че само година по‑рано Василченко предупреждаваше за психични разстройства. И не пречи на раждането на деца. Макар че съвсем наскоро същият човек говореше за мъжко безплодие. А и момчетата, и момичетата се занимават с мастурбация и свикват с това. Но аз, авторът на тази статия, съм виждал много през живота си и повече от двадесет години не мога да разбера как служител, отговорен за сексуалното здраве на огромна държава, активно разпространява разрушителни лъжи. Защото Василченко със сигурност знаеше, че мастурбацията вреди на деца и възрастни. А основният пропагандист на мастурбацията в Русия, академик Кон, беше награден със златен медал на международния конгрес в Монреал. Получи го от същата Световна асоциация на сексолозите, която организира разпространението на този порок по света. И която по‑късно започна да се нарича Световна асоциация за сексуално здраве. Те дори не скриха чие здраве ценят. Златният медал, голям колкото чинийка за кафе, беше окачен на врата на Кон със синя панделка. Но истинската награда на същия академик изглеждаше много по‑ежедневна. Последната му книга „Сексология“, учебник, беше съставена без ред и той сам трябваше да я продава. А Кон официално продаде името си на производители на оборудване за мастурбация. Марката „I.Kon“ трябваше да гарантира здравината на всеки пластмасов фалос, всяка вагина със стоманени крака и мини чук за анален секс. И едновременно с това Кон продаваше чрез секс магазини и учебника си за сексуално насилие. Но най‑ефективен беше вторият водещ на телевизионната програма „За ИТ“, Сергей Агарков, доктор на медицинските науки. В разговори с журналисти той призна, че по времето, когато беше телевизионна звезда и насърчаваше мастурбацията, всъщност участваше в организирането на производството на изкуствени генитални органи за бъдещи хора със сексуални увреждания. Днес Агарков е единственият мастурбационен олигарх в Русия. Той е собственик на всички секс магазини в Москва. Доскоро бяха 52. Колко са сега не може да се преброи. Напълно възможно е интимни магазини с марката „S. Агарков“ да има и в други градове. Това показва „научната“ и морална еволюция на най‑известните руски пропагандисти на мастурбацията от края на XX и началото на XXI век. А още една подробност е, че този телевизионен разпространител на младежи и търговец на пластмасови гениталии работи от 2000 година в Московския държавен университет „М. В. Ломоносов“ като „професор по сексология“. Остава въпросът дали администрацията на главната образователна институция на велика държава знае кой е той и какво учи младите хора във факултета по психология. И дали членовете на тази администрация биха се съгласили да го поканят в дома си за позицията на учител. Представяйки си какви деца биха получили от ръцете на такъв възпитател. И как е възможно Агарков да бъде допуснат на по‑малко от километър от учениците, вчерашните ученици. Във всяка лекция за сексуално възпитание, която понякога чета, има хора, готови да защитават мастурбацията. При една такава лекция получих бележка: „Г‑н Камов, можете да говорите. Има ли аргумент във вашия арсенал, на който сексолозите няма да имат отговор.“ Аз попитах защо са им моите аргументи. И предложих да вземат аргументите на самите сексолози. Дадох им само две числа, които могат да се намерят във всяка брошура за ползите от мастурбацията. Първото е, че тийнейджърският мастурбатор може да мастурбира 10–15 пъти на ден. Второто е, че тийнейджър или младеж изхвърля 2–5 ml сперма при всяка сесия. И след като умножим тези числа, ако ученикът Вася има не 15, а само 10 действия на ден и изхвърля не 5 ml, а само 3 ml сперма, получаваме 30 ml на ден. 900 ml на месец. 10 800 ml годишно. Тоест повече от 10 литра. Емайлирана кофа побира само 10 литра. Годишният обем на емисиите на Вася няма да се побере в нея. А ако Вася мастурбира от 5 години.

Ясно ли е сега защо толкова много млади хора имат течна сперма. Защо сперматозоидите на много млади съпрузи не са жизнеспособни. По каква причина всяка трета жена, която забременее, преживява спонтанен аборт. Защо се раждат бебета с тегло едва петстотин грама. Сега това вече не са редки случаи, не са рекорди на Гинес, а истинска епидемия. Нашата държава, както и други страни, където подобни практики се разпространяват, са принудени да строят огромни болнични комплекси, за да спасяват новородени деца, които понякога тежат малко повече от коте. Мъжкото семе е основното семе на планетата Земя, ако искаме да запазим човешкото общество. Спермата не може да бъде заменена с нищо. Масовото успешно човешко клониране, ако някога се осъществи, би довело до бързо израждане на човешката раса. Мъжките полови семена на планетата намаляват. Не е случайно, че малко известни лечебни заведения и организации тихо събират и замразяват това семе, както ботаниците замразяват семената на застрашени растения. След това възможно ли е да се вярва на Елена Малишева, доктор на медицинските науки, и нейните консултанти, когато излъчват на цяла Русия, че мастурбацията е не само безобидна, но дори необходима. Консултирал съм се с хора, на които имам доверие. Те смятат програмата на Малишева „Мастурбирането е страхотно!“ за опит да се възродят систематични програми като „За ИТ“. В крайна сметка разговорът за мъжката мастурбация предполага разговор и за женската мастурбация. Нека напомня на онези, които не знаят това: през същите деветдесет години Игор Кон се опита почти чрез измама да вкара в руската система за средно образование корумпирана програма за „сексуално възпитание за деца“. На този саботаж се противопоставиха всички учители в Русия, заплашвайки ръководството на Министерството на образованието, че няма да дойдат на работа. Заедно с учителите милиони родители се изправиха да защитят децата си, заявявайки на същите служители, че няма да позволят на синовете и дъщерите си да ходят на училище. Тогавашното ръководство на министерството беше принудено да се откаже от програмата. Но този огромен протест не беше доведен до своя логичен край. На първо място, нямаше кой да се заеме с този проблем. Обществото, както и днес, остана сексуално неграмотно. А господата сексолози бързаха да печелят колкото е възможно повече от емисиите на бебешки сперматозоиди.