МЪЖЪТ ОТ 25-ТИ ВЕК: СЛЯТАТА ИСТОРИЯ НА НЕОБЯСНИМОТО ПОЯВЯВАНЕ ПРЕЗ 1988 ГОДИНА

Мъжът каза, че е от двадесет и петия век. Той обясни защо се е озовал през хиляда деветстотин осемдесет и осма година. През тази година възрастен мъж, облечен в старомоден костюм, се появил в средата на Манхатън. Той вървял по булеварда с бастун, приближил се до полицай и заявил, че трябва да говори с началника на полицейския участък, защото носи изключително важна информация. В Съединените щати, както и във всяка цивилизована страна, не е лесно да се уговори среща с високопоставени държавни служители. Полицаят бил учтив и се опитал да разбере положението на странния мъж. Мъжът се поколебал леко и попитал дали желанието му да се срещне с началника на участъка е проблем. Разговорът завършил с това, че полицаят се свързал с диспечерската служба и на мястото пристигнала полицейска кола. Мъжът бил отведен в участъка, където бил разпитан. По време на разговора бил извикан заместник-началникът, а непознатият разкрил името си, откъде идва и защо иска да говори с властите. Това било само началото на дълъг и заплетен заговор. Мъжът се представил като Уейн Хътън, роден през две хиляди четиристотин и седма година. Роден бил в Съединените западни републики. Твърдял, че е асистент и участник в експеримент за пътуване във времето. Той твърдял, че като близък сътрудник на Сам Уудс, физик, специализиран във времевата наука, е дал съгласието си да бъде преместен в края на двадесети век. Оправдал това с необходимостта да повлияе на бъдещи събития, защото без намеса човечеството би поело по път, който може да завърши с катастрофа. За да докаже думите си, мъжът представил снимка, показваща град от бъдещето. Той твърдял, че умишлено е използвал античен фотоапарат по стандартите на двадесет и пети век, за да направи снимката. В участъка Уейн бил изслушан внимателно, разпитът му бил записан на камера, а думите му били транскрибирани. Така се появили два източника на информация. Хътън заявил, че е можел да се обърне към големи журналистически агенции и да предизвика фурор, но решил да действа дискретно чрез официалните власти. Посещението в участъка било първата стъпка. След това трябвало да се установи контакт с разузнавателните служби и да се представят документи директно на президента и Конгреса. Мъжът извадил обемиста папка с документи. Те описвали важни дати и събития, които трябвало да се избегнат, за да не доведат до фатални последици за Съединените щати и човечеството. Ако до този момент думите му били приемани с недоверие, сега имало възможност да се провери всичко. Документите изброявали събития, които биха могли да се случат, ако нищо не се предприеме. Според Хътън някои били незначителни, без голямо влияние върху цивилизацията, но неприятни за обществото. Ако човек иска да изгради идеална държава, би било разумно да се избегнат и тези събития. Папката описвала събития до две хиляди триста деветдесет и осма година. Тази дата бележела края на дълъг списък от предопределени събития по света. Това включвало не само Съединените щати, но и Европа и други страни. Уейн твърдял, че няма нужда от страх или съмнение, а от действия, и че като водеща сила Съединените щати трябва да получат информацията. Хътън твърдял, че има само седемдесет и два часа, времето, което Сам Уудс му дал, за да изпълни задачите си. След това щял да се върне в своя век. Хората от хиляда деветстотин осемдесет и осма година щели да запазят снимката и списъка със събития. ЦРУ и ФБР били привлечени. Възникнали разногласия между службите. Някои настоявали, че нищо подобно не е възможно. Други, виждайки детайлните документи и снимката, били готови да повярват, че може да се промени бъдещето. Разговорът с мъжа продължил седемдесет и два часа, с кратки почивки за сън и храна. Той споделил огромно количество информация, но отбелязал, че документите съдържат още повече. Три дни по-късно Уейн изчезнал. През цялото време бил държан в изолация, с всички условия за комфорт. Те не знаели как да се отнасят към него. Ако това била шега, човекът трябвало да бъде наказан. Ако историята била истина, на хората бил даден шанс да поправят грешки, които още не били допуснати. Нямало доказателства, че човечеството е следвало тези сценарии. Субективно се усещало, че през последните години човечеството прави повече грешки и погрешни изчисления. Дали Уейн Хътън е съществувал е спорно. Документи от двадесет и пети век няма да бъдат публично достъпни, дори да съществуват. Остават две възможности. Или да вярвате, че хората са получили шанс да поправят грешки. Или да отпишете всичко като фантазия и да се чувствате реалисти.