„Видях неземни пейзажи.“ Един мъж изпращал сигнали в космоса и един ден в къщата му се появило същество

Леонид Колодин е инженер и авиоконструктор работил в бюро за проектиране на самолети повече от 35 години. Той е бил и радиолюбител. Вечер се настройвал на различни честоти слушал нещо и понякога дори се изненадвал от чутото. Това било особено вярно за чуждестранните радиостанции. Един ден той решил да модифицира радиостанцията си за да изпраща сигнали в космоса. Може би там е имало и радиолюбители които след като уловят сигнал биха искали да осъществят контакт. Много хора в СССР бяха романтици. В някои отношения дори биха могли да бъдат наречени наивни. Но това желание не се е появило от нищото – съветска научна фантастика прекрасни произведения които са вдъхновявали експерименти. От 1978 г. насам Леонид Михайлович непрекъснато модернизира станцията. Той искал да усили сигнала достатъчно за да достигне до най-близките звезди. Технически това било осъществимо но изисквало специализирани компоненти усилватели на сигнала и по-голяма мощност. Инженерът си е представял изобретението си не само да може да изпраща сигнали в космоса но и да открива обратни сигнали да сканира космоса и да открива радиосигнали. Следователно разработката продължила много години. Чрез различни връзки той успял да се сдобие с множество компоненти и електроника които допълнили радиостанцията разширявайки възможностите ѝ и увеличавайки мощността ѝ. Проблемът била тишината в космоса. Той изглеждал безжизнен. Не можели да бъдат открити никакви сигнали. След пенсионирането си мъжът прекарвал все повече време в работа върху изобретението си. Можел да седи с часове опитвайки се да улови някакъв сигнал в дълбокия космос. Един ден успял. Източникът бил отвъд Слънчевата система но много близо. След като проверил знанията си Леонид Колодин осъзнал че там няма естествени небесни тела. Следователно сигналът е бил изкуствено създаден. Мъжът се опита да изпрати отговора си. По-нататъшните опити за установяване на контакт бяха неуспешни. Източникът на сигнала очевидно беше променил местоположението си и сега се намираше другаде. Следователно Леонид Михайлович не получи отговор. Природата на сигнала остана загадка за него. Работата беше там че това беше остър импулс сякаш някакво устройство или инструмент беше включен. Появи се неочаквано и след това престана също толкова внезапно. След това настъпи познатата космическа тишина. Никой друг не изпращаше радиосигнали от района. От този момент нататък Леонид Колодин който живееше в Московска област прекарваше още повече време в работа върху своето творение. Всяка вечер се случваше горе-долу едно и също нещо – тишина прекъсвана от смущения от самата Земя. На 19 ноември 1996 г. изследователят се канел да се отправи към тавана си за да се вслуша отново в космоса но изведнъж чул нечий звук в хола. Слизайки от втория етаж той видял нещо трудно за вярване – високо същество застанало по средата на стаята. Тялото му беше скрито от необичайна дреха мантия от седефени люспи или плочи. Кожата му беше сива. Лицето му имаше два чифта оранжеви очи устни органи подобни на насекоми и един голям отвор където би трябвало да е носът му. Ярки неврони или други подобни структури се виждаха през сивата кожа. Съществото беше мълчаливо и не издаваше никакъв звук освен тракането на люспите на мантията си. Съществото докосна челото на мъжа. Леонид се приближи до госта си който го погледна с четирите си очи. След това му показа дланта си върху която имаше светещо кръгло образувание и бавно я постави върху челото на мъжа. В този момент изследователят започна да вижда стотици променящи се пейзажи. Съществото сякаш споделяше паметта или знанията си с него. Леонид Михайлович видя няколко различни планети космически пейзажи звездолети огромна космическа станция фантастични градове и множество същества подобни на това което стоеше пред него. В същото време в главата му се появи неприятно усещане. Силно гъделичкане в черепа му. Всичките му сетивни центрове сякаш се изключиха. Мъжът не чу и не видя нищо но в съзнанието му се извикаха невероятни сцени. После всичко спря. Нямаше никой друг наоколо. Съпругата на Леонид влязла в къщата и го видяла да седи на килима. Страхувайки се че е болен тя се затичала към него. Той започнал да разказва невероятна история за срещата си с някакво същество. Галина от своя страна искала да сподели странното си видение. На път за вкъщи тя забеляза синкаво сияние в небето над къщата им. То беше едва забележимо и се люлееше от вятъра. Може би приличаше на замаскиран звездолет. За съжаление нищо подобно не се случи отново в живота на изследователя въпреки че той упорито продължи да се опитва да засече сигнали от космоса.