Новите автомобили буквално могат да ви убият – разбира се, заради вашата безопасност: Пълният технически и психологически анализ на технологичния диктат зад волана

Представете си следната изключително напрегната, динамична и потенциално фатална ситуация. Движите се с висока скорост по натоварена многолентова магистрала в час пик. Около вас непрекъснато летят тежкотоварни камиони и бързи автомобили. Трафикът изисква абсолютна концентрация и бързи реакции. Внезапно вашият собствен автомобил напълно спира да се подчинява на командите ви. Педалът на газта омеква и става напълно „мъртъв“. Двигателят продължава да работи, но вграденият софтуер е решил еднолично, че вие вече не сте „подходящ“ или „адекватен“ да управлявате превозното средство. Това се случва само защото в този момент не сте седели достатъчно изправени или камерата за наблюдение е загубила директен контакт с вашите очи. Този двоен парадокс на така наречената „умна“ и дигитална безопасност поставя на дневен ред въпроса докъде може да стигне технологичният контрол над човешкия живот. Това е особено актуално с новите задължителни регулации в Европейския съюз, които влизат в пълна сила до края на 2026 година. Те изискват всяка новопроизведена кола да бъде оборудвана с инвазивни системи за мониторинг на водача. Официалната и уж благородна цел на тези системи е борбата със сънливостта и разсейването. В реалния свят обаче те все повече започват да приличат на диктаторски механизми за дресировка. Те са способни буквално да убият човек под предтекст, че го пазят от самия него. В този конкретен и тревожен случай софтуерът на автомобила напълно игнорира най-важния, естествен и безспорен биологичен сигнал за будност и адекватност. Това е фактът, че живият шофьор в момента активно, съзнателно и с цялата си сила натиска педала на газта, за да поддържа потока на движение. Вместо да се довери на това логично физическо действие в реалния свят, алгоритъмът сляпо приоритизира сухия и капризен изкуствен интелект от камерата. Ако сте малко по-нисък на ръст или сте се свлекли леко надолу на седалката заради удобството или естествената си физиологична стойка по време на дълъг път, системата може да се обърка. Същото се случва, ако сте се отпуснали за секунда или ако системата се обърка фатално от някое внезапно слънчево отражение или сянка. Вие моментално губите пълния контрол над ускорението и мощността на колата. Тази внезапна, неочаквана и напълно безумна загуба на мощност в критичен момент от движението е изключително опасна. Пример за това е моментът, в който изпреварвате тир на тесен участък, вливате се с висока скорост в динамичен трафик или пресичате железопътни релси. Това представлява перфектна рецепта за тежка верижна катастрофа и фатален изход. Така уж защитната мярка се превръща в смъртоносен технологичен капан на пътя. Той вкарва водача в абсолютен безизходен сценарий, от който няма как да се измъкне или да се защити, докато не започне буквално да „позира“ правилно и да се кланя пред обектива на бордовата камера. Освен този системен и директен физически риск за човешкия живот, тук се отваря и огромна пропаст по отношение на личната неприкосновеност, поверителността и нашите собствени данни. Когато в един момент бордовият компютър ви изведе съобщение с въпрос дали може да изпрати тези събрани биометрични резултати на трета страна, той всъщност ви признава в прав текст, че се намирате под постоянно, непрекъснато и скрито наблюдение в собствената си кола. Това принуждава всеки човек да се запита кои са тези „трети страни“. Дали става въпрос за алчни застрахователни компании, които само чакат повод да ви вдигнат премиите, за агресивни рекламодатели или за държавни органи за тотален контрол. Ако някой си мисли, че тук си говорим за хипотетични сценарии от научнофантастични филми или за налудничави конспиративни теории, горчивата истина е съвсем друга. Всичко това вече е технологична реалност в новите автомобили, които ни се продават скъпо и прескъпо под предтекст за модернизация. Истинската безопасност никога не трябва да се превръща в груба принуда и диктат, който отнема инстинктивния контрол от ръцете и краката на живия човек зад волана. Ако единственото гениално решение на инженерите срещу заспиването е колата просто да блокира и да спре насила насред натоварена магистрала, то това „решение“ е хиляди пъти по-опасно от самия проблем, който уж се опитва да решава. Истинската иновация в автомобилостроенето трябва винаги да бъде създадена така, че да подпомага, пази и улеснява шофьора в трудни ситуации. Тя не трябва да го прави безгласен и безпомощен заложник на собствената му шофьорска седалка. В крайна сметка остава екзистенциалният и много тревожен въпрос. Дали всъщност ние караме новите луксозни автомобили, или тези бездушни компютри карат нас, докато в един момент софтуерът не реши, че по някаква причина вече не ни „вижда“ и не ни харесва на пътя.