За светите ангели
· МОНАХИНЯ ГАВРИИЛА

(Г. Менеопулу, Атина, 1970-1980 г.)

М.Г.: Ангелите винаги са готови да ни помогнат. Виждала съм с очите си как се случва, с очите на ума си – дори и в най-трудните моменти… Когато бях в Индия, чакали, цяла глутница чакали, със светещи в тъмното очи, се втурнаха към мене в джунглата, а Бог ме направи невидима за тях, като че ли не съществувах. Не беше ли това ангелска закрила? Какво мислите? След такива приключения нищо не ме плаши… И още нещо. Когато имаме любов в сърцето си, ангелите стават най-добрите ни „съработници“. Те са онези, които идват, когато понякога се питаме: „Къде да отида сега? Какво ли ще намеря там?“.

Доста пътувах в живота си и стана така, че отивах от едно място на друго, без никаква материална сигурност, но винаги със закрилата на ангелите. Винаги съм казвала, и сега го казвам: „Вървя от добро към по-добро“. Винаги радостно, дори да означава нещо по-лошо или физически по-трудно. Защото знам, че е по Божия промисъл. Това и трябва да правиш през цялото време, детето ми. Без значение къде си. Без значение кой е до тебе. Без значение кой те обижда или наскърбява. Без значение кой те обича. Всичко, което се случва, е по Божи промисъл и затова ще бъде чудесно за тебе…

Г.: Майко, забелязал съм, че даваш всекиму онова, от което се нуждае: обич, помощ, утеха и какво ли не още. В същото време осъзнах, че има нещо като защита, като отстояние, което пречи някой или нещо да ти навреди…

М.Г.: Да. Макар да вярвам, че не аз се предпазвам…

Г.: … А ангелите, както казваш!

М.Г.: Това е молитвата „Обгради ни с Твоите свети ангели…“. А пък това, което спомена за „отстоянието“, е вярно. Знаеш ли защо? Когато сме с Бога, нямаме „проблеми“ – нито душевни, нито други „лични проблеми“. Разрешаваме ги със Свещеното Писание, с нашия духовен наставник, с писанията на светите отци, със Самия Христос, Който ни казва: Дойдете при Мене всички отрудени и обременени, и Аз ще ви успокоя… Когато човек стигне дотам, че да вярва така, да действа така, да живее така, тогава „отстоянието“, за което спомена ти, драги Г., винаги ще съществува – въпреки цялата ни любов. Това, че аз нямам никакъв „проблем“, за който да разкажа на другия, е причината за това „отстояние“. Изслушвам чуждите проблеми и имам само любов за даване. Когато това стане, всички ще идват при тебе, защото хората имат нужда да приказват за онова, което ги безпокои. Ти ще бъдеш онзи, който изслушва – с Бога, винаги. Г.: И така, закрилят ли ни ангелите от всичко?

М.Г.: Да. Както казваш, ангелите ни закрилят. Много пъти съм го виждала да се случва. Като че ли издигат предпазна стена около нас. Споменаваме го всеки ден във вечернята: „Обгради ни с Твоите свети ангели, та водени и пазени от воинството им, да постигнем единството на вярата“. Знаеш ли колко е важно това? Никога да не губим вяра. Да я имаме постоянно. Току-що си спомних една случка, която може да ти се стори съвсем обикновена. Но аз я преживях. Когато пристигнахме във Фаран (в Синайската пустиня), всичко беше много хубаво. Килийките, всичките нови, имаха врата и прозорци с мрежа. Та значи, първата нощ си легнах и се чувствах в безопасност. Сега съм в пустинята, помислих си аз, и няма да си имам работа с онова, което ме притесняваше в Индия – никакви змии, никакви скорпиони, никакви комари. Велико спокойствие… И тогава какво стана на разсъмване? Що да видя – подът беше покрит с килим, образуван от грамадни мравки – цял килим! Но гледай какво чудо: около леглото, на разстояние от петдесетина сантиметра, подът беше абсолютно чист от мравки. Бяха оставили нещо като межда… Повиках сестра Катерина да ми помогне. Защото може и да имах голяма вяра и смелост, но сблъскам ли се с мравка, нищо не мога да направя! Не мога нито да я настъпя, нито да я изгоня… Та така, тя дойде с метла и ги измете навън. Това се случи, за да ме накара да прозра, за кой ли път, в онова „тук съм“ на ангела пазител. Ето така става с всичко и с всекиго…

(Лерос, 01.01.1992 г.)

Хр.: Майко, този таен „глас“, който „чуваме“ много пъти, това нашият ангел ли е?

М.Г.: Да. И трябва да го осъзнаем. Трябва ясно да го разпознаем. Тогава, малко по малко, Бог ще ни дарува благата сила на разпознаването, за да я прилагаме на дело…

Хр.: Защото всеки път когато спра и „послушам“ този „глас“, той наистина ме кара и да се отпусна, и да виждам всичко ясно. Точно така става. Много пъти. Но не го бях забелязвал едно време…

М.Г.: Бъди сигурен, че е така. Не слушай света да ти говори за изкушения, изкушения и пак изкушения. Те са стигнали дотам, че вече имат изкусителя вместо Христос! Така че… Ще се оставиш в Божиите ръце, като казваш да, да, да… И ако това е нещо духовно пагубно за тебе, Бог ще го направи „не“. Това е.

(Лерос, 01.01.1992 г.)

K.: Значи ангелът пазител съществува?

М.Г.: Да. Той е в нас. К.: Във всеки? М.Г.: Да. Той обитава във всеки един от нас.

К.: Да не би да е гласът на съвестта ни?

М.Г.: Не, не е. Защото гласът на съвестта е Божият глас. Ето защо дори без да сме чели много за Бога, не се чувстваме „наред“, когато престъпим някоя от Неговите заповеди. Всички ние изпитваме това „чувство“, всички човеци – и социално развитите, и тъй наречените „първобитни“. Невъзможно е човек да съгреши и да не го осъзнае. Всъщност мнозина са ми казвали, че когато съгрешат, усещат горчив вкус в устата си, сякаш са глътнали хинин, или ги наляга тъга, която ги държи дълго след това… Следователно този глас не е техният. Това е Божият глас, който обитава в тях. А пък ангелът пазител е някой друг… И си има „приятели“… Защото има и други ангели, които ни закрилят – не само един… Веднъж отец Илия (Мастроянопулос) говори прекрасно за ангелите, в манастира в Тинос. Каза как силно желаят ангелите да ни помогнат. Това е тяхното предназначение. Само трябва да ги призовем на помощ и всичко ще стане много по-лесно, отколкото би било иначе.

К.: Прогонваме ли ангелите си?

М.Г.: Когато ги загърбваме.

К.: Доколкото разбирам, ти имаш добри отношения с ангелите…

М.Г.: Всички трябва да имаме.

К.: А как можем да се сприятелим с ангелите?

М.Г.: Това е личен въпрос. Сами ще разберете как…

К.: Какво друго би ни казала за ангелите?

М.Г.: Издали са една хубава книга: Светата литургия – тълкувание. В нея пише доста за ангелите. Защото, както знаете, ангелите участват в нашето богослужение – „херувимите и серафимите, шестокрили и многооки“, всички те присъстват… Цялото свещенодействие в храма се извършва заедно с тях…