КАНИБАЛИЗМЪТ В ДЕТСКИТЕ ПРИКАЗКИ И МРАЧНИТЕ КОРЕНИ НА ДРЕВНИТЕ ИСТОРИИ, ПРЕДАВАНИ НА ДЕЦА 

Канибализмът се появява в някои от най-старите оцелели версии на истории, които в крайна сметка се предават на деца, като в тези древни разкази присъстват мотиви за същества, които приготвят човешка плът, родители, които несъзнателно консумират собственото си потомство, ревниви кралици, които изискват човешки органи, и млади момичета, подлъгвани да ядат части от свои роднини, като тези подробности не са били късни допълнения, появили се векове по-късно, а са били част от най-ранните влиятелни версии на истории, които и днес остават разпознаваеми. Тези мотиви не са били случайни, защото в древните общества гладът, страхът от изоставяне, опасността от нападения, жестокостта на природата и непредсказуемостта на човешкото поведение са били ежедневни реалности, които са се отразявали в разказите, предавани устно от поколение на поколение. „Хензел и Гретел“ е може би най-очевидният пример, въпреки че съвременните преразкази рядко подчертават истинската цел на вещицата, чиято къщичка от меденки е била построена умишлено, за да привлича деца, които тя затваряла, убивала, готвила и консумирала, когато попаднели в ръцете ѝ, като самата идея за сладка къща, която примамва невинни деца, е древен символ на капан, маскиран като безопасност. Хензел не е бил угояван с някаква неясна заплашителна цел, а защото вещицата възнамерявала да го заколи и да приготви тялото му за храна, като това действие е било представено в най-старите версии с такава суровост, че днес би било немислимо да се включи в детска книга. „Снежанка“ съдържа също толкова обезпокоителен елемент, който много съвременни версии напълно избягват да споменават, защото ревнивата кралица нарежда на ловеца да убие момичето и да се върне с белите ѝ дробове и черния ѝ дроб като доказателство за убийството, като в най-старите текстове тези органи са били описвани като символи на жизнената сила, която кралицата желаела да погълне, за да укрепи собствената си власт. След като вместо това получава органи, взети от дива свиня, тя ги приготвя със сол и ги изяжда, вярвайки, че консумира части от самата Снежанка, като този акт е бил представян като ритуално поглъщане на младостта и красотата. „Хвойновото дърво“ отвежда тази тема в още по-ужасяваща посока, защото мащеха убива малкия си доведен син и след това поднася останките му на нищо неподозиращия му баща, който ги изяжда, без да знае истината, като този мотив е бил част от древни истории за семейни предателства, в които храната се превръща в средство за наказание, отмъщение или демонстрация на власт. Един от най-тревожните примери е свързан с история, която почти всеки помни от ранното детство, защото по-старите устни варианти на Червената шапчица, наричани „Историята на баба“, съдържат материал, който е изваден от по-късните версии на Шарл Перо и братя Грим, като в тези ранни разкази момичето несъзнателно получава плътта и кръвта на убитата си баба и ги консумира в самата къща, където е извършено убийството, като този акт е бил част от по-дълбок символизъм, свързан с преминаването от детство към зрялост, с изправянето пред опасност и с разкриването на истинската природа на света. Този детайл напълно променя атмосферата на историята, която днес се помни чрез червени наметала, горски пътеки, кошници и необичайно големи зъби, защото по-ранната приказка съдържа канибализъм, сексуална заплаха, същество, подобно на върколак, и бягство, постигнато чрез хитростта на самото момиче, а не чрез намесата на спасител, като това показва, че древните версии са били предназначени да подготвят децата за реални опасности, а не да ги забавляват. Елементите, които познаваме днес, представляват само фрагменти, оцелели от нещо значително по-странно и много по-тревожно, като тези фрагменти са били пречистени, смекчени и пренаписани, за да се впишат в модерната представа за детска невинност.Канибализмът се появява твърде често в традиционното разказване на истории, за да бъде отхвърлен като случаен ужасяващ детайл, добавен единствено за забавление, защото глад, гладуване, изоставяне, хищни възрастни, свръхестествени същества и семейства, обръщащи се едно срещу друго, многократно обграждат тези по-стари разкази, като тези мотиви са били отражение на реални страхове, преживявани от общности, които са живеели в условия на несигурност, бедност и постоянна заплаха. Дали тези истории са запазили истински страхове, древни предупреждения, забравени обичаи или спомени за събития, преживени от по-ранни поколения, остава един от най-мрачните въпроси, свързани с тяхното оцеляване, като много изследователи смятат, че тези мотиви са били част от колективната памет на древните общества. Докато проучвах „Мрачният произход на детските истории“, непрекъснато откривах подробности, които съвременните адаптации или са смекчили до неузнаваемост, или са премахнали напълно, като канибализмът беше само един от повтарящите се елементи, въпреки че честотата му напълно промени начина, по който гледах на няколко истории, спомняни от детството, защото колкото по-дълбоко се проследяват тези истории назад, толкова по-малко приличат на версиите, които повечето от нас първоначално са получили. Ако искате да научите повече за моята работа, да прочетете блоговете ми или да закупите подписани копия на книгите ми, моля, посетете моя уебсайт. И четирите ми заглавия са налични и в Amazon, като се предлагат и формати Kindle и Audible. С най-добри пожелания. Гай Андерсън – Автор.

 АНФИСА ОТ СТРОГИНО ВЯРВАЛА, ЧЕ Е ПЪТУВАЛА ОТ 1941 ДО 1980 Г. – ИСТОРИЯТА НА ЕДНО НЕОБИКНОВЕНО МОМИЧЕ 

Всяка година по света се случват стотици необясними явления, някои в крайна сметка намират обяснение, но много остават загадка. През 1980 г., в средата на есента, в западната част на Москва, в района Строгино, местни жители видели момиче, което изглеждало така, сякаш е било сериозно уплашено или обидено. Като уплашено бездомно кученце тя се шмугвала между сградите, криела се зад стволовете на дърветата и хвърляла недоверчив поглед към минувачите. Въпреки подозрителното ѝ поведение те най-накрая се приближили до нея. По време на разговора тя разкрила, че се казва Анфиса и че е извървяла много километри, за да ги предупреди, че германците настъпват, селата били опожарявани, хората били отвеждани в неизвестни дестинации, особено младите и децата, а с възрастните хора и мъжете не се церемонили. Тя говорела с пълна сериозност, ридаейки и молейки хората да бягат и да се спасяват, защото според нея скоро тук щели да пристигнат големи вражески дивизии. Минувачите се опитвали да успокоят непознатата, но тя отказвала да позволи на когото и да било да се приближи и само крещяла по-силно. „Защо си толкова спокоен? Не искаш ли да живееш?“ Неспособна да намери подкрепа или разбиране, тя продължила, игнорирайки молбите, че нищо подобно не е възможно. Някой дори предположил, че момичето не е напълно наясно къде се намира или коя година е, и по принцип я определили като психично болна. Тя наистина се разтреперила от страх, когато видяла високите сгради, градът бил съвсем различен от последния път, когато го беше видяла, всичко било объркано в главата ѝ. И накрая Анфиса се озовала в полицейското управление, защото провокативното ѝ поведение привлякло вниманието на органите на реда. Момичето твърдяло, че е извървяла километри, за да стигне до столицата. Те интервюирали непознатата и станало ясно, че тя вярва, че е родена през 1918 г. и че годината според нея е октомври 1941 г., германските войски напредвали по цялата фронтова линия и били на път да започнат обсадата на Москва. Изглеждало сякаш Анфиса преразказва хрониките от първите месеци на Великата отечествена война, само че от гледна точка на съвременен човек, не близо 40 години по-късно. Тя твърдяла, че е избягала от селото, когато започнали да се разпространяват слухове, че германците вече са на 50 километра от столицата. Анфиса не можела да разбере защо всички се разхождат мирно, защо няма отбранителни укрепления, къде са всички войници и как изобщо планират да сдържат германската армия с този подход. На всички протести, че е 1980 г. и войната отдавна е приключила с поражението на германците, момичето само поклащало глава и повтаряло, че всички около нея правят грешка. Тя твърдяла, че след Москва всички останали големи градове чак до Урал ще бъдат разрушени, а от изток японците ще започнат да опустошават далекоизточните граници. Момичето се съпротивлявало на всякакви убеждавания, отказвало да повярва на историите за 1980 г. и дори когато ѝ показали резюме от вестник, календар и няколко снимки на съвременна Москва, тя продължила да спори, макар и по-малко енергично. Но тъй като нямало германци и нямало заплаха от война, Анфиса започнала да обмисля завръщането си в родното си село. И тогава се появил друг проблем – германците били унищожили напълно селото на странното момиче по време на настъплението си към Москва, така че тя на практика нямала къде да се върне, къщата, в която живеело семейството ѝ, не била оцеляла. След това всичко ескалирало в търсене на роднините на Анфиса, архивни данни били изровени, но роднините, които момичето посочило, не били открити никъде.Самата Анфиса обаче била вписана в архивите, твърди се, че е била отведена в Австрия през 1941 г., но това изглежда било погрешно представяне – тя успяла да избяга и след това по някакъв необясним начин пътувала до 1980 г. Ако този запис наистина се отнасял за това момиче, подробностите съвпадали – датата на раждане, собственото ѝ име, фамилията и презимето, както и градът, в който живее. Тя не си спомняла друга Анфиса в семейството им или сред съседите им. Последващата съдба на жената, която мистериозно се е озовала през 1980 г., е неизвестна, очевидно е, че тя не е имала начин да се върне в своето време, така че е трябвало да се адаптира към новите условия. Този процес вероятно не е бил лесен, дори от проста психологическа гледна точка Анфиса е преживяла пълноценен стрес с всички произтичащи от това последици. От друга страна може да се счита, че е имала късмет – не е сигурно, че съдбата би била благосклонна към нея през 1941 г. Жителите на Строгино бързо забравили тази история, въпреки че тя била възродена в началото на 90-те години на миналия век и дори имало кратка статия за инцидента в едно от изданията от периода. Официалната science не потвърждава съществуването на пътуване във времето, следователно подобни инциденти се считат за недоказани и нямат научна обосновка. Много изследователи обаче смятат, че са напълно възможни, което означава, че далеч не е сигурно, че Анфиса е измислен герой.

 Земетресенията няма да спрат и няма да остане нито един сантиметър земя, който да не се разклати, а ние още не сме навлезли в бурята. Земетресение с магнитуд 7,2 удари Перу, но степента беше намалена до 6,7 по Рихтер. Епицентърът е в Айасухо, на дълбочина 99 км под земната кора, усетено е и в други градове, включително столицата Лима. Броят на земетресенията тази година само до август е над 13 000.Сеизмичната и вулканична активност става все по‑силна и това е само началото.

Вашето проявление е готово да пристигне

 

 ЗЕМНИТЕ ПРИВЪРЗАНОСТИ, КОИТО ДЪРПАТ ДУШАТА КЪМ НИСКИЯ АСТРАЛ И ТРЯБВА ДА БЪДАТ ИЗЧИСТЕНИ ПРЕДИ СМЪРТТА

В продължение на векове мистиците са предупреждавали, че човек не попада в ниския астрал случайно, а защото носи в себе си тежки земни привързаности, впити дълбоко в енергийното му поле, които го държат здраво към плътността, към материята, към земните желания, към разрушителните емоции, към хора, към връзки, към минали животи, към богатство, към алчност, към натрупване, и ако тези привързаности не бъдат изчистени приживе, душата след смъртта остава в същата честота, която е носила, защото астралът не е място, а вибрация, и човек попада там, където вибрира, а вибрацията се определя от това, към което е бил привързан приживе, и затова е необходимо да бъдат премахнати всички земни вериги, които държат духа ниско. Тези привързаности са невидими, но тежки, плътни, мрачни, и всяка от тях е врата към ниските слоеве, където се хранят енергийни паразити, сенки, ларви и остатъци от разрушителни емоции, и затова човек трябва да ги изчисти, ако не желае да бъде задържан в ниския астрал след смъртта. 1. Привързаност към алкохол, защото алкохолът разкъсва защитата, отслабва духа, отваря входове към ниските същности, които се хранят от разпада. 2. Привързаност към месо, защото плътта е нискочестотна материя, която прави съзнанието плътно, земно, тежко. 3. Привързаност към порнография, защото сексуалните образи разпиляват жизнената енергия и създават зависимост. 4. Привързаност към мастурбация, защото тя отслабва духа и създава празнина. 5. Привързаност към сексуален разврат, защото хаотичният секс смесва енергии и дърпа душата надолу. 6. Привързаност към гняв, защото гневът изгаря защитата и моментално сваля вибрацията. 7. Привързаност към мъст, защото желанието за отмъщение създава кармични вериги. 8. Привързаност към ревност, защото ревността разяжда аурата и създава пробиви. 9. Привързаност към тъга, защото тъгата прави душата тежка и мрачна. 10. Привързаност към страх, защото страхът е вход за ниските същности. 11. Привързаност към мързел, защото мързелът създава застой и блокира движението. 12. Привързаност към преяждане, защото тежката храна сваля вибрацията. 13. Привързаност към дрога, защото наркотиците отварят врати към ниския астрал. 14. Привързаност към пушене, защото тютюнът замъглява съзнанието. 15. Привързаност към материални вещи, защото прекаленото вкопчване в предмети връзва душата към материята. 16. Привързаност към пари, защото алчността е ниска вибрация, която държи съзнанието в земния цикъл. 17. Привързаност към богатство, защото натрупването на земни ресурси, стремежът към повече, вкопчването в имущество, в пари, в злато, в притежания създава тежка енергийна верига, която държи душата прикована към земното поле, и тази привързаност е една от най‑опасните, защото човек започва да измерва себе си чрез материята, а това го връзва към ниските честоти. 18. Привързаност към статус, защото желанието за признание връзва душата към егото. 19. Привързаност към конфликти, защото конфликтите създават енергийни отпечатъци, които държат душата ниско. 20. Привързаност към негативни мисли, защото ниските мисли държат душата в ниските слоеве. 21. Привързаност към земни желания, защото всяко желание, което идва от плътта, връзва душата към материята. 22. Привързаност към този свят, защото любовта към земното, към удобствата, към удоволствията, към притежанията, към живота в плътта държи душата прикована към ниските честоти. 23. Привързаност към даден човек, защото когато човек се вманиачи в друг, когато го превърне в семейство, в деца, в връзка, в смисъл, в център на живота си, тази привързаност се впива най‑дълбоко в аурата, защото е емоционална, кармична, свързана с минали животи, и когато човек е прекалено привързан към друг човек, той не може да се издигне след смъртта, защото тази връзка го дърпа обратно към земното поле, към кармата, към недовършените уроци, към повторението, и тази привързаност е една от най‑тежките, защото любовта, обсебването, зависимостта и вкопчването в друг човек създават кармични нишки, които връщат душата в същия цикъл, в същата връзка, в същата болка, в същия урок. Всички тези привързаности трябва да бъдат изчистени приживе, ако човек не иска след смъртта да попадне в ниския астрал, защото ниските емоции са честоти, които държат душата в полета, от които трудно се излиза, и ако човек иска да се издигне, той трябва да изчисти тези привързаности, да издигне вибрацията, да върне светлината, да върне силата, да върне посоката, защото само така душата може да се издигне към висшите слоеве, където няма мрак, няма страх, няма гняв, няма отчаяние, а има светлина, сила, яснота и свобода.

Стъпки за ПОДГОТОВКА за живот след „смъртта“ (лекция в Ethereal University)

 

 БЛЕДИТЕ ХОРА ОТ ДАРИЕН И СКРИТИТЕ ОСТАТЪЦИ НА ИЗГУБЕНИ ЦИВИЛИЗАЦИИ

В продължение на векове пътешествениците описват бледи коренни хора, живеещи в горите между Панама и Колумбия, притежаващи бяла кожа, светла коса и необичайна чувствителност към пряка слънчева светлина, и тези описания са оцелели през поколенията, оставяйки след себе си образа на население, което изглежда напълно не на място в околния регион, сякаш принадлежи на свят, който е изчезнал, но е оставил следи в най‑отдалечените джунгли. Английският хирург Лионел Уейфър е записал тези хора през 17‑ти век, след като е прекарал време сред общности, живеещи в Дариен, и ги е описал като необичайно бледи, с коса, вежди и мигли, които изглеждали поразително светли, и очи, които се борели под слънцето, а неговият разказ се превръща в едно от най‑ранните писмени описания на хора, които по‑късно ще бъдат заобиколени от теории за изчезнали цивилизации и оцелели кръвни линии, защото техният външен вид не съответства на местните народи и създава въпрос, който не е получил отговор. Повече от два века по‑късно американският изследовател Ричард Огълсби Марш навлиза в Дариен, търсейки мистериозното население, описано от по‑ранните пътешественици, и той също се натъква на бледи членове на народа Гуна, убеждавайки се, че произходът им заслужава много по‑задълбочено проучване, отколкото е било получавано преди, а оцелелите му документи съдържат спекулации, които питат дали тези хора може да са произлезли от изгубените гренландски скандинавски колонии, но връзката с Атлантида води до нещо много по‑старо от средновековна Гренландия или забравени европейски селища. Писатели като Харолд Т. Уилкинс са изследвали бледи популации, изчезнали градове и истории, описващи оцелели, разпръснати из Централна и Южна Америка след катастрофално събитие, а Александър Брагин е събирал предания за бледи предци, разрушени родини и хора, пристигащи от земи, изчезнали под огромни катаклизми, и тези истории се преплитат като нишки от един и същи древен разказ, който намеква за цивилизация, унищожена от сила, която е заличила цели континенти. Оцелелите, които са избягали, са се нуждаели от отдалечени територии, където останалите общности биха могли да изчезнат от разрастващото се население и враждебната среда, и Дариен е предлагал гъста джунгла, опасни реки, планини и изключителна изолация, способна да защити скритите селища в продължение на поколения, защото това е място, където човек може да се изгуби напълно и да остане невидим за света. Марш е писал за непознати долини, защитавал е региони и е съхранявал традиции сред хората, живеещи дълбоко в дивата природа на Дариен, и неговото очарование далеч е надхвърляло необичайния физически вид, тъй като е вярвал, че регионът крие следи, принадлежащи на нещо много по‑старо, отколкото предполага основната история, защото ако оцелелите атланти са достигнали Северна и Южна Америка, места като Дариен биха могли да запазят изолирани потомци дълго след като първоначалната им родина е изчезнала. Тази възможност става още по‑зловеща, когато истории за бледи популации се появяват другаде в Северна и Южна Америка, а алтернативните изследователи многократно са записвали истории за странни предци, изгубени родини и цивилизации, унищожени преди началото на признатите исторически периоди, и следователно белите индианци от Дариен биха могли да представляват един оцелял клон от хора, разселени след унищожаването на Атлантида. Съществува и друга възможност, която се простира до историята на Тартария и Голямото нулиране от 1776 г., защото Тартария е представлявала част от Стария свят, която е била унищожена, фрагментирана и след това умишлено заличена, а изолирани оцелели популации биха могли да останат скрити в отдалечени региони дълго след изчезването на по‑широката цивилизация, и отново Дариен би осигурил точно вида територия, където потомците биха могли да оцелеят извън обсега на правителства, армии и пазители на исторически записи. Теориите за Атлантида и Тартария може би описват различни етапи от една и съща мистерия, обграждаща забравените популации, защото Атлантида представлява древна цивилизация, унищожена от катастрофа, докато Тартария е запазила знания, кръвни линии и оцелели останки от този по‑ранен свят, преди да претърпи собственото си унищожение, и белите индианци от Дариен може би са просто един от фрагментите, останали след като тези последователни цивилизации са изчезнали от признатата история. Това, което остава скрито в Дариен, може да е много по‑значимо от едно необичайно население, регистрирано от изследователи, защото бледи жители, непознати долини, изчезнали родини и истории за катастрофални разрушения се появяват многократно около един и същ регион и околните традиции, и може би тези хора никога не са били мистериозни аутсайдери, а потомци на оцелели, избягали при разрушението на един по‑ранен свят, който е изчезнал от картите, но е оставил следи в кръвта на тези, които са успели да се скрият в джунглите на Дариен.

МОЕТО ИЗВЪНТЕЛЕСНО ПРЕЖИВЯВАНЕ

 

Как да се сложи край на прераждането (египетски инструкции)

 

 Странен инцидент в канализационните тунели: Спомени за пътуването на Павел Мартинов до Подолск 

Павел Андреевич Мартинов е работил в Мосводопровод от 1950 до 1980-те години, като често е слизал в подземните лабиринти на канализационната система на столицата. Тези посещения най-често са били провеждани за диагностика и оценка на оборудването. Но в кариерата му е имало и някои странни инциденти. Ще обсъдим един от тях. Един ден Павел Мартинов, като отличен специалист и водещ служител, е поканен да проведе проверка на оборудването в Подолск. Пътуването е организирано. Павел Андреевич, като човек, способен не само да проведе проверка, но и да сподели опита си, е поканен от столицата на тридневното събитие. Първият ден беше запознаване и съвместен семинар за млади специалисти. Вторият ден беше обиколка на местни съоръжения, оценка на инфраструктурата и диагностика на оборудването. Третият ден беше поредната творческа среща с местни колеги. Павел Андреевич не беше кой знае какъв оратор и мълчеше, но в някои случаи ситуацията го изискваше. Кой друг, ако не той? Над 30 години опит и безупречна препоръка говореха сами за себе си. Пътуването се състоя през 1982 г. На първия ден, както беше планирано, му беше предоставена малка стая, където прекара няколко часа, обяснявайки важността на работата им, различни необичайни случаи и посочвайки често срещани грешки, допускани от колегите му. След това отговаряше на всички възникнали въпроси. Денят се оказа напрегнат и приключи сравнително бързо. На втория ден планираните събития поднесоха изненада за московския специалист. Докато се спускал в канализацията, мъжът, придружен от близо 10 души от местна организация, преживял инцидент, който не можел да бъде обяснен. Огледът на централния участък от комуналната мрежа бил прекъснат, защото Павел Андреевич изчезнал и никой не можел да го намери. Той буквално се отдръпна и изчезна. При това това се случи в малка стая само с един изход – през тълпата от хора, които го придружаваха. Ако московчанинът беше избягал по този начин, щеше да бъде забелязан. Но тук възникна ситуация, в която никой не можеше да разбере какво точно се е случило. Другарят Мартинов по-късно е открит, но само в околностите на Серпухов, или по-точно, още по-близо до Протвино. Той разказва, че пътувал с група млади колеги през подземната инфраструктура на Подолск и в един момент се озовал съвсем сам по средата на коридор. Той извикал един от ескортиращите си и, не чувайки отговор, просто тръгнал напред. В далечината мъжът забелязал източник на светлина и се насочил към него. Когато се приближил, станало ясно, че това е аварийна лампа от електропровода. Такива лампи се инсталират в сигурни подземни бункери и съоръжения от критична инфраструктура, за да се осигури непрекъснато обслужване дори в случай на пълно прекъсване на електрозахранването. Павел Андреевич продължил да върви в неизвестна посока, надявайки се скоро да намери път към повърхността. По пътя обаче нямало изходи. Вместо това той се озовал в слабо осветена стая, съдържаща странни апарати. Те приличали на метални „понички“, само че вместо дупка имали сферична камера в центъра. Надписът „СССР“ красил избледнелите страни. На повърхността имало и люкове, или запоени, или слепени с течение на времето, но те не можели да се отворят. Мъжът не знаеше къде се е озовал. Общо имаше пет такива устройства. Столичният специалист се огледа и откри множество непознати контролни панели, инсталации и устройства с множество бутони и сензори. Предположи, че са изключени от захранването. Циферблатите имаха неразбираеми обозначения и нямаше диаграми или карти - не можеше да разбере точно къде се намира. Друг проход водеше далеч от стаята с необичайните устройства. Специалистът продължи пътя си. Ситуацията се промени, когато се озова на входа на спускането. Там имаше малка пътека, а наблизо течеше буйна река. Павел Андреевич внимателно слезе и осъзна, че е някъде в отдавна нестъпвани подземия. Всички решетки бяха ръждясали и се бяха превърнали в прах. Тук нямаше комунални услуги. И все пак, изход беше намерен. След като вървя около 20 минути покрай реката, мъжът се озова пред малко стълбище, което не вдъхваше доверие. Но вероятно това беше единственият изход. С ловки движения той се изкачи и влезе в заоблен проход. Той отведе Павел Андреевич в канализационната система, където всичко му се стори познато и типично. Сега мъжът се чувствал относително в безопасност. Скоро намерил друга стълба. Тази била здрава и само леко ръждясала. Именно тази стълба го извела на повърхността. Колкото и да е странно, московският специалист се появил на бял свят не в Подолск, а между Серпухов и Протвино. Според карта разстоянието между тях е около 55 километра, но Павел Андреевич твърдял, че се е скитал из подземията максимум 2-2,5 часа.

Окултизмът ми помогна да се откажа от порнографията

 

 КВАРЦОВАТА СВЕТЛИНА КАТО ОГЪН, КОЙТО ПРОГОНВА ДЕМОНИТЕ

Кварцовата лампа прогонва демони, защото светлината е най-древното оръжие срещу тъмнината и съвременните средства за борба с демони и насекоми работят по един и същи принцип, който древните са познавали, но днес сме забравили, а вирусите и демоните са от едно и също естество, защото и двете са енергийни паразити, които се хранят с разпад, страх, мрак и ниска вибрация, и затова е трудно за разбиране без подготовка, но истината е проста: всичко, което унищожава ниската енергия, унищожава и демоните. Съвременните методи като кварцови лампи, ултравиолетови източници, измиване на подове с белина, амоняк или мравчена киселина имат силен ефект върху тъмните енергии, защото светлината и химичните миризми разрушават енергийните структури, в които демоните се крият, и това е каналът Гримуар, малък ъгъл на изследователя, който показва технически методи за борба с демони, защото вдишването на всичко това е вредно за хората, но още по-вредно за тъмните същности. Кварцовата лампа е чудесна за изгаряне на тъмната енергия в апартамента, защото ултравиолетовата радиация около 254 nm унищожава ДНК и РНК на микроорганизмите, но светлината, бидейки едновременно вълна и частица, прониква в паралелния нематериален свят, изгаряйки ларви, струпвания на тъмна енергия, разпад и неземна плесен, а демоните намират тази светлина за непоносима, защото тя разрушава енергийните им тела. Белината и амонякът влияят на демоните чрез миризми, защото миризмата е храна за духовете, но хлорът и амонякът са отровни за тях, точно както са и за хората, и затова тези вещества разяждат енергийните им структури. Съществуват и други аромати, които отблъскват демони: тамян, пелин, борова смола, чесън, лук, светена вода с роза, магарешки бодил, жълт кантарион, хвойна, защото тези растения излъчват вибрации, които разрушават ниските енергийни форми. Изненадващо е, че сред съвременните технологични инструменти пускането на псалтири, молитви или Евангелието на телевизор, компютър или телефон работи добре, защото вибрациите на молитвите пречат на демоните да се установят, дори ако са създадени електронно, защото звукът е честота, а честотата е оръжие. Най-важното е, че слънчевата светлина и вентилацията в къщата са отлични за прогонване на демони, защото слънцето е гигантска кварцова лампа, която излъчва светлина, която тъмните същности не могат да понесат, и затова времето на демоните е нощта, а активността им се увеличава след полунощ, като любимият им час е между три и четири сутринта, когато земната енергия е най-ниска. Слънчевата светлина е земно отражение на Божествената светлина, а свещите и огънят, като камина или лагерен огън, работят по същия начин, защото излъчват инфрачервена светлина, която демоните не харесват, и затова почти всички празници са свързани с огньове, защото огънят пречиства, изгаря, освобождава и разрушава тъмните енергии. Древната руска традиция да се прескача огън за пречистване е отражение на този принцип, защото стоенето до огън има благотворен ефект върху човека, а инфрачервените лъчи проникват през кожата и оказват положително влияние върху енергийното поле, което може би е причината хората да обичат да седят до огъня, защото това е вкоренено в нас от древни времена, когато огънят е бил единственото оръжие срещу тъмнината.

 ВРЕМЕТО НА УЧТИВИТЕ ОБЯСНЕНИЯ ПРИКЛЮЧИ

Времето на учтивите обяснения приключи и това, което идва, няма да пощади никого, защото предстоящият слънчев импулс е мащабно космическо събитие, което ще отнесе всичко по пътя си, ще разруши старите структури, ще нулира енергийните мрежи и ще пречисти планетата чрез сила, която човешкото съзнание не може да си представи. Земята вече полудява със сеизмичната активност, свлачищата, аномалиите, разместванията на пластовете, внезапните промени в магнитната ос, но това не е случайност, а насилствено почистване, пълно нулиране, което подготвя планетата за честотния удар, който ще промени всичко. Докато мнозинството спи, елитите отдавна са разбрали присъдата и строят подземни бункери, крият истината в медиите, отнасят се с хората като с добитък, оставен на повърхността, защото знаят, че геомагнитното поле ще бъде разрушено и наситено до краен предел от гигантската вълна, която идва, а цялата им изкуствена инфраструктура ще гръмне, ще се стопи, ще се разпадне, защото тя е изградена върху честоти, които не могат да издържат на космическия заряд. Това е причината толкова много хора да страдат напоследо от внезапни болки в ставите, свирепи мигрени, постоянен звън в ушите, странни пулсации в главата, необясними промени в съня, защото това не са болести, а симптоми на пренастройването, на енергийното изчистване, на подготовката за удара. Всички тези хора, които търпят физическите атаки, са стари души, дошли да се инкарнират точно за този момент, защото големият финал изисква присъствието на всички честоти, които някога са били част от Земята, и затова днес сме осем милиарда, защото всички души са се върнали, за да участват в прехода. Огледайте се около себе си, във вашето семейство, сред вашите познати, и ще видите хора, които ви мислят за луди, когато говорите за това, защото те спят, те са тук, за да ви отклонят от истината, да изсмучат енергията ви, да ви отдалечат от това, което идва, и затова трябва да спрете да им давате идеите си, да спрете да ги убеждавате, да спрете да търсите дати, защото датите нямат значение, а подготовката е единственото, което има значение. Това, което те не могат да блокират, е въздействието върху епифизната жлеза, защото слънчевият импулс ще изпрати честоти с невероятна сила, които ще разградят калцификацията на третото око, ще отворят вътрешното зрение, ще разрушат енергийните блокажи, ще изчистят ниските честоти и ще издигнат тези, които са готови. За неподготвените умственият и физическият шок ще бъдат разрушителни, защото потокът ще ги удари като енергийна буря, която ще разкъса старите структури на съзнанието, но за суверенните същества, които знаят какво идва, този заряд ще бъде върховният спусък за трансформация и издигане. Те искаха да ни скрият края на играта, да ни държат в неведение, да ни отклонят от истината, но слънцето ще разруши всичко и ще нулира броячите, защото космическият импулс е неизбежен и ще удари много силно, а след това нищо няма да бъде същото. Това е моментът, в който старият свят ще се разпадне, а новият ще се роди, защото честотата ще се промени, а тези, които вибрират към светлината, ще се издигнат, докато тези, които вибрират към материята, ще останат в ниските нива, защото вселената е честотна система, а честотата е законът, който определя посоката на душата.

 ПРИВЪРЗАНОСТТА КАТО СИЛА, КОЯТО ОПРЕДЕЛЯ КЪДЕ ОТИВА ДУШАТА СЛЕД СМЪРТТА

Привързаността е невидимата нишка, която свързва човека с честотата, на която живее, и тази честота определя къде отива душата след смъртта, защото вселената работи като огледало, в което каквото е долу, такова е горе, и каквото е вътре, такова е отвън, а вибрацията, която човек носи, е ключът към нивото, на което ще попадне след напускането на физическото тяло. Ако човек е привързан към ниските честоти, към изкушенията, към пороците, към емоциите като ревност, мъст, гняв, злоба, завист, страх, алчност, ако умът му е свързан с тежки мисли, ако сърцето му е затворено, ако животът му е воден от импулси, а не от осъзнатост, тази вибрация го дърпа към ниския астрал, защото ниският астрал е мястото, където се събират всички честоти, които са близки до материята, до плътта, до земното, до тежкото, до неизчистеното, и душата попада там не като наказание, а като естествено следствие на това, което е носила в себе си. Вселената не наказва, тя отразява. Душата не бива изпращана някъде, тя отива там, където вибрацията ѝ съвпада. Ако човек е привързан към нискочестотни храни, към месо, към алкохол, към пушене, към дрога, към порнография, към мастурбация, към сексуален разврат, към зависимости, към разрушителни навици, към всичко, което дърпа енергията надолу, той създава честота, която е близка до материята, и след смъртта тази честота го връща обратно към плътта, към земното, към цикъла на прераждане, защото душата не може да се издигне, докато не изчисти това, което я дърпа надолу. Привързаността е като тежест, която не позволява на съзнанието да се издигне към по-високите нива, и затова човек, който не е изчистил своите зависимости, своите пороци, своите емоционални блокажи, своите ниски честоти, се преражда отново и отново в подобни условия, заедно със своите зависимости, защото честотата му го връща там, където е неговият вътрешен дом. Душата не може да отиде в светлина, ако носи тъмнина. Душата не може да отиде в висшите нива, ако е привързана към ниските. Душата не може да се освободи, ако е вързана за земното. Това е причината древните учения да казват, че човек трябва да изчисти себе си, да издигне вибрацията си, да освободи съзнанието си от всичко, което го дърпа надолу, защото след смъртта няма измама, няма маска, няма преструвка, има само честота, която определя посоката. Ниският астрал е мястото, където отиват душите, които са привързани към земното, към плътта, към пороците, към зависимостите, към разрушителните емоции, към всичко, което е тежко, и там те остават, докато не изчистят това, което ги е вързало. Това не е наказание, а естествен процес, защото вселената е честотна система, а честотата е закон. Ако човек е привързан към гняв, той попада в ниво, където гневът е доминираща вибрация. Ако е привързан към мъст, той попада в ниво, където мъстта е основната енергия. Ако е привързан към ревност, той попада в ниво, където ревността е атмосферата. Ако е привързан към алкохол, той попада в ниво, където зависимостите са реалност. Ако е привързан към сексуален разврат, той попада в ниво, където тази енергия е основна. Душата се преражда в условия, които съответстват на честотата, която носи, и затова човек, който не е изчистил своите зависимости, се връща в живот, който отново му ги показва, докато не ги освободи. Това е причината да се казва, че човек трябва да се пречисти, защото пречистването е освобождаване от честотите, които държат душата в ниските нива. Когато човек издигне вибрацията си, когато освободи съзнанието си от пороците, когато изчисти емоциите, когато се откаже от ниските честоти, когато се издигне над земното, той започва да вибрира на ниво, което е близко до светлината, и след смъртта попада там, където е неговата нова честота. Това е законът на огледалото, законът на честотата, законът на вибрацията, който определя посоката на душата.

Когато човек е привързан към алкохола, тази привързаност се превръща в честота, която се записва в съзнанието и остава като енергийна следа, която го тегли отново към чашата в следващия живот, защото зависимостта не изчезва със смъртта, а се пренася като вибрационен отпечатък, който определя посоката на душата и я връща към същото изкушение, докато не бъде пречистено вътрешно. Ако човек е привързан към месото и нискочестотните храни, ако животът му е свързан с плътта, ако енергията му е насочена към грубата материя, той отново ще бъде привлечен към плътта в следващото прераждане, защото честотата му е близка до земното и душата се връща там, където е нейната вибрация, а ако човек е привързан към порнография, мастурбация, сексуални импулси, разврат и силно сексуално напрежение, той отново ще търси същото в следващия живот, защото зависимостите към удоволствието са енергийни вериги, които държат душата в ниския астрал, докато не бъдат изчистени. Вредните навици на удовлетворението, на моментното бягство, на импулса, на зависимостта, на порива, на ниската емоция, се превръщат в честоти, които определят къде отива човек след смъртта, защото ниският астрал е мястото, където попадат всички души, които вибрират към материята, към плътта, към земното, към тежкото, към неизчистеното, и там те остават, докато не освободят вътрешните си вериги. Важно е вътрешното пречистване, защото то е единственият начин човек да промени честотата си, а честотата е законът, който определя посоката на душата. Съзнанието е ключът, защото съзнанието определя мислите, а мислите определят вибрацията, а вибрацията определя света, който човек създава вътре в себе си, и този вътрешен свят е огледалото, което определя къде отива след смъртта. Ако човек мисли в ниски честоти, ако създава вътрешни светове на гняв, ревност, мъст, злоба, страх, алчност, зависимост, ако умът му е свързан с тежки емоции, той вибрира към ниския астрал, защото честотата му е близка до материята, а материята е плътта, а плътта е земното, а земното е цикълът на прераждане, който връща душата отново и отново, докато не се освободи. Вярата е фокусът, защото вярата определя посоката на съзнанието, а посоката на съзнанието определя честотата, а честотата определя нивото, на което душата попада след смъртта. Ако човек вярва в земното, той остава в земното. Ако вярва в плътта, той остава в плътта. Ако вярва в ниските честоти, той остава в ниските честоти. Ако вярва в светлината, той се издига към светлината. Вселената е честотна система, а честотата е законът, който определя всичко.

Запазването на вашето „семе“ може да ви даде СИЛА

 

3 дни до 1 година задържане на сперма... Не очаквах това

 362 дни дисциплина, 362 дни вътрешна битка, 362 дни срещу собствените импулси, и само три дни до една пълна година, която се усеща като пропаст, като последен праг, като момент, в който човек може да се пречупи или да се въздигне. Това е най-трудният етап от цялото пътуване, защото когато си толкова близо до целта, умът започва да саботира, тялото започва да протестира, а вътрешният шум става по-силен от всякога. Няма изпипани уроци. Няма мотивационни речи. Няма красиви думи. Има само суровата истина за напрежението, за психическата умора, за самотата, за вътрешната буря, която се надига, когато човек се изправи срещу себе си. Това е моментът, в който дисциплината не е теория, а реална битка, която се случва във всяка секунда. Импулсите не изчезват. Те се усилват. Те се превръщат в натиск, който се усеща като тежест върху гърдите, като пулсация в ума, като сянка, която следва всяка мисъл. И точно тук човек разбира защо рецидивът никога не решава проблема, защото рецидивът е бягство, а бягството не премахва болката, а я удължава. Поглеждайки назад към миналите сривове, виждаш ясно как всеки от тях е бил момент на слабост, момент на объркване, момент на загуба на посока, но никога решение. Затова дисциплината става толкова важна, защото тя е единственото, което държи човека изправен, когато всичко вътре в него се опитва да го събори. Това пътуване е като гилотината на Хабиб – ако отпуснеш за секунда, всичко приключва. Ако устоиш, се ражда нова сила. Свързването с жени не е решение, защото външната енергия не може да запълни вътрешната празнина, а когато човек търси спасение отвън, той губи контрол над себе си. Най-трудното нещо в това пътуване е не физическото въздържание, а психическата битка, защото тя е непрекъсната, безмилостна, сурова и не оставя място за слабост. Протоколът за оцеляване при екстремни импулси се превръща в ежедневие – дълбоко дишане, студена вода, движение, изолация, фокус, наблюдение на мислите, отказ от всичко, което може да създаде вътрешно разклащане. Да станеш мъжът от 1% означава да преминеш през това, което 99% не могат да понесат. Това е път, който изисква да се издигнеш над себе си, да се откажеш от удобството, да се изправиш срещу собствената си сянка. Да излезеш съзнателно от дълга серия означава да го направиш с уважение към себе си, без срив, без хаос, без загуба на контрол. Търсенето на по-дълбоки инструменти става неизбежно, защото повърхностните методи не работят, когато умът е под огромно напрежение. Това е най-суровата и автентична актуализация на дисциплината, защото тя показва истината – не красивата, не удобната, а реалната. Помисли два пъти, преди да започнеш това пътешествие, защото то не е за всеки. Постенето не спира импулсите, защото импулсите не са физически, а психически. Правилният начин за излизане от дисциплината е този, който не разрушава вътрешната структура. Липсата на любов и женска енергия се усеща като празнота, но тя не може да бъде запълнена отвън, а само отвътре. 900 страници изследвания показват едно – това пътуване е трансформация на ума, а не на тялото. Оцеляването през лятото е различно, защото топлината усилва импулсите. Дисциплината в Лос Анджелис е друга, защото градът е пълен с разсейване. Мъжете се нуждаят от дисциплина точно сега, защото светът е хаотичен, а хаосът поглъща тези, които нямат вътрешна структура. Най-силните импулси през годината идват точно преди финала, защото умът знае, че си близо, и се опитва да те събори. Самотата на това пътуване е реална, защото никой не може да го извърви вместо теб. Дисциплина срещу проявление – това е битката между контрол и хаос. Разбивката идва, когато умът не издържа, но зад завесата има нещо друго – нова сила, ново съзнание, нова версия на човека, който е преминал през огъня и е излязъл от другата страна. Повечето мъже няма да приемат това насериозно, защото не разбират колко дълбока е тази битка. Но тези, които я започнат, ще видят истината за себе си.

Израел. Английски CC. Предсказанията на ясновидеца Яцковски

 

 ЛЕТЯЩО УСТРОЙСТВО В ТОМСКАТА ТАЙГА: КАК ПЕТИМА ИЗСЛЕДОВАТЕЛИ СЕ СБЛЪСКАХА С НЕОБЯСНИМ ФЕНОМЕН

 През 1954 г. петима мъже се отправят на експедиция в района на река Лисица в Томска област. Горите тук са гъсти, като на места над върховете на дърветата стърчат скали, а ако се изкачите по тях, ще имате великолепна гледка към околния пейзаж. Релефът е разнообразен, като гористите райони отстъпват място на блатисти местности, които са буквално невъзможни за преминаване без специализиран транспорт. Основната цел на експедицията е била разузнаване, картографиране на райони с труден терен. Цялото пътуване отнема около шест месеца. Екипът на Сергей Голенков тръгнал в средата на пролетта, веднага щом времето позволило. Преходът продължил до есента. По същество това била експедиция от сняг до сняг. През първата половина на маршрута изследователите посещавали населени места и докладвали за напредъка си. От втората половина на юни обаче те не срещнали села, махали или дори градове по маршрута. Следователно, ако нещо се било случило, те щяли да научат за него едва впоследствие. Уви, такава е цената на дългите експедиции до отдалечени кътчета на страната ни. Особено през 50-те години на миналия век, когато технологиите бяха далеч по-зле от съвременните. Въпреки че дори днес има много примери за туристически групи, изчезващи безследно в тайгата, въпреки изключително напредналите технологии. В края на септември Сергей Голенков и неговите спътници не успяха да се върнат в селото на планираната дата. По споразумение групата не се смяташе за изчезнала до настъпването на първите слани, тъй като всички разбираха отлично, че преходът е изключително труден и дълъг, а грешката в датите можеше да бъде до една седмица. Времето беше хубаво, така нареченото циганско лято се проточи и всички очакваха изследователите скоро да стигнат до хората. Това обаче не се случи. Затова в средата на октомври, когато температурите вече бяха започнали да падат до нула градуса, още два екипа бяха изпратени на търсене. Не се наложи да бъдат използвани. Изчезналите хора успешно излязоха от тайгата в пълен състав. Членовете на експедицията обясниха причините за отклонението си от графика след завръщането си. Интересното е, че историята им изглеждаше неправдоподобна и малцина ѝ повярваха, но Сергей и останалите настояваха, че всичко, което казват, е истина. Какво съобщиха те и защо изглеждаше толкова неправдоподобно през 1954 г.? Оказа се, че отрядът е трябвало да се върне дори не по график, а ден-два по-рано. Лагерът е бил разположен на около 10 километра северно от река Лисица, по течението на потока Мали Кюк. Оттам те тръгнали в различни посоки, за да извършат картографиране. Предвид терена, изследователите били ограничени от блата и непроходими местности, но където можели да напреднат, напредвали доколкото било възможно. На връщане по течението на Мали Кюк, те бяха на около 2 километра от река Лисици, когато от блатиста местност се чу силен рев, като рев на много мощен двигател. Сергей и другарите му се огледаха и видяха нещо колосално в небето. Огромна летяща машина с много отделения. Няколко ярки лъча светлина бяха насочени от долната му страна към земята. Птиците и животните, хванати в тях, бяха подложени на неизвестно влияние. Те изглеждаха неподвижни и нещо ги теглеше навътре в кораба. Мъжете се опитаха да се скрият под дърветата, но и те, един по един, бяха повдигнати на борда на кораба. Изследователите видяха нещо огромно в небето. Изследователите се озоваха в тъмна стая. Наблизо имаше диви животни, в състояние на вцепенение. След това бяха разделени. Взеха нещо, което наподобяваше асансьор, до друг етаж.Там вече беше светло. Никой от служителите или екипажа не ги посрещна. Членовете на експедицията се огледаха – стаята, в която бяха настанени, беше малка. В стената се отвориха части и от тях се появиха сферични предмети, всеки с размерите на ябълка. Те полетяха до хората и, издавайки продължителен звуков сигнал, насочиха синкав лъч към главите им. В този момент изследователите почувстваха сякаш нещо непознато се рови в спомените им. Десетки спомени изплуваха един след друг – от детството до скорошни събития. Корабът, най-вероятно, използваше тези устройства, за да чете информация за хората и техния живот, сканирайки ги, за да научи повече за човечеството. След тази неприятна процедура започнала обратна връзка. Устройствата предали огромно количество данни. Информацията се оказала несъвместима с човешкия мозък и членовете на експедицията започнали да изпитват силна болка, замаяност и дезориентация. Обемът от информация беше толкова огромен и сложен, че хората не можеха да издържат на интелектуалното напрежение. Процесът беше спрян. Устройствата се блъснаха обратно в стената и хората се върнаха със същия асансьор. През това време те успяха да се възстановят, въпреки че се чувстваха сякаш са получили сътресение на мозъка. След това, в същия блестящ лъч светлина, те бяха отведени обратно в тайгата. Не обаче на същото място, където се е случил контактът, а на 25 километра на север, близо до река Шона. Трябваше да се върнат, като вземат предвид новото си местоположение. И за да направят това, първо трябваше да разберат къде се е озовал отрядът. Може да се каже, че са имали късмет да се върнат по първоначалния си маршрут. Те все пак са успели да си спомнят известна информация и да я предадат на представители на Академията на науките след завръщането си. Каква точно и дали е била потвърдена на практика, уви, не е известно. Но инцидентът е изключително любопитен.

 КОЛАПСЪТ НА ЗЕМНОТО МАГНИТНО ПОЛЕ И ЕЛЕКТРИЧЕСКИТЕ ПЛАЗМЕНИ ПОЖАРИ: ЙОННИЯТ ВЯТЪР, КОЙТО ПРЕОБРАЗЯВА ЗЕМЯТА

Когато земното магнитно поле започне да се колебае, планетата реагира като един гигантски електромагнитен организъм. Всяко трептене поражда внезапен скок на електрическия земен заряд. Този скок е прилив на енергия, който преминава през глобалната електрическа верига, през атмосферата, йоносферата, земната кора и кореновите системи на дърветата, оставяйки следи, които могат да бъдат измерени, записани и анализирани. Когато магнитното поле отслабва и се разклаща, едновременно с това се получава пик на електрически ток към земята, като внезапен прилив на енергия, който се спуска надолу и създава условия за появата на електрически плазмени пожари. Тези пожари не са обикновени, защото представляват взаимодействие между отслабващото магнитно поле, земния електрически заряд и йонния вятър, който е новият фактор в глобалната трансформация. Когато йонният вятър се съчетае със скок на електричеството, на определени места се появяват огнища с температура толкова висока, че могат да разтопят метал, да овъглят дърво без пламък и да превърнат цели конструкции в прах. В горски райони електрическият пожар изгаря дърветата отвътре навън, защото старите дънери, кухите стволове и сухите дървета стават естествени проводници. Електрическият заряд преминава през кореновата система, изпепелява корените под земята, оставяйки дупки, тунели и пепел под повърхността. Клоните се превръщат в антени, а дървото става проводник на ток. Затова когато няма йонен вятър, електричеството преминава през дървото и клоните, овъглявайки го без пламък. Дървени и метални огради, дървени стълбове, мостове с дървени греди и метални компоненти стават част от електрическата верига. Металът се нагрява, става проводник, прехвърля заряда към дървото и го овъглява. Така мостове с дървени греди, дъски, винтове, пирони и метални елементи се превръщат в горящи конструкции, в които токът избира най‑лесния път. В гората електрическите пожари запалват дървета, треви и храсти, които също се зареждат подобно на дърветата. Когато огънят достигне метална ограда, тя го привлича. В градски или селски райони пожарът избира най‑лесния проводник – електрическите мрежи, кабелите, автомобилите и металните конструкции. Автомобилите по пътищата се запалват, стъклата се стопяват, двигателите се разпадат, гумите изгарят, вратите се деформират, алуминият се стича като течност и понякога колата може да бъде напълно разтопена. Когато електрическият заряд достигне електрическите стълбове и има йонен вятър, дървените дерета се нагряват до червено, жиците се разжаряват, металните мостове с дърво се нагряват до червено и започват да се топят. Къщите горят отвътре навън, защото електричеството се натрупва в горните части на конструкцията. Дори двуетажни домове се запалват първо на втория етаж и покрива. Затова при пожари в градски и селски райони полицията и пожарникарите целят бърза евакуация на живущите, защото знаят, че тези пожари следват електрическите мрежи и проводници. Затова спират тока, за да прекъснат пътя на електричеството. Къщите могат да станат пепел, докато дърветата и храстите около тях остават непокътнати, което обърква хората, защото не разбират как е възможно къщата да изгори, а дървото до нея да остане цяло.Причината е проста. Електрическият пожар избира по‑лесния проводник. Къщата, колата и металните конструкции са по‑добри проводници от дървото. Затова една улица може да изгори напълно, докато другата остане непокътната. Някои се чудят как огънят е прехвърлил улицата, как е минал през асфалта. Мнозина мислят, че това е жарава, но всъщност това е електрически заряд, привлечен от къщи, коли и проводници. Когато има силен вятър, тези пожари стават огнен ад. Ако в гора има бурен вятър и се появи електрически йонен вятър, гората гори като факла и гасенето става почти невъзможно. Ако при пожар в градски или селски райони има подобен вятър, къщите се запалват отвътре, автомобилите горят и се топят, електрическите стълбове пламват, жиците се нагряват до червено и всичко се превръща в електрическа верига, която се самозахранва. В бъдеще тези пожари ще подпалват горите като факли и ще стигат градовете. Представете си ураганен вятър с огромна скорост, който усилва огъня и превръща цели райони в пламтящи полета. Къщи и сгради горят навсякъде. Металът се топи бързо. Автомобилите пламват и се разтопяват. Това ще се случи особено при смяна на полюсите, когато ефектът на горене и топене на изкуствената материя ще се ускори до степен, в която няма да остане остатък от изгоряла кола или сграда. Ще има пълно изпепеляване и топене на метала до неговото изчезване. Така Земята ще се пречисти от мръсотията и боклуците. Нищо нечисто няма да влезе в новата обновена Земя. Затова древните строили храмове и пирамиди предимно от здрав камък, защото са знаели процесите при промени в магнитното поле и смяна на полюсите. Всичко изкуствено и ненужно ще изгори и ще се стопи от електрическата плазма. Тартария е поддържала баланса на земното електричество и е извличала атмосферно електричество за своите сгради и среда, използвайки етера като източник на енергия. Когато балансът е бил нарушен, цивилизацията е изчезнала. Днес магнитното поле отслабва и имаме скокове на земния ток, които създават електрически пожари, особено при йонен вятър. Забелязахте тези страшни пожари, изпепеляващи къщи, дървета и автомобили по пътищата. Все се проявяват при вятър, защото йонният вятър е новият фактор, който превръща огъня в електрическа буря. Този йонен вятър ще се проявява все по‑често. При силен вятър той става ураганен йонен вятър, който гори и топи всичко с огромна скорост. Ще се появяват огнени торнада, плазмени мълнии и нови явления, които тепърва ще виждаме. Колапсът на магнитното поле вече е започнал. Електрическата плазма е новият език на Земята.

Магнитното поле на Земята отслабва с всяка година и това отслабване променя начина, по който планетата диша, реагира и освобождава енергия, защото когато магнитният щит се разклаща, електрическият заряд започва да се натрупва в атмосферата, в почвата, в корените на дърветата, в металните конструкции, в електрическите стълбове, в автомобилите и в домовете, превръщайки цялата планета в огромен кондензатор, който се зарежда до предел. Когато този заряд достигне критично ниво, той започва да се движи като поток, търсейки проводници, материали и структури, които могат да го привлекат, и тогава се ражда йонният вятър, който не е въздушно течение, а хоризонтален електрически поток от заредени частици, движещи се през атмосферата като невидима река от енергия, която усилва пожара до степен, в която всичко се превръща във факла. Йонният вятър е резултат от натрупания заряд, който не може да се разсее в космоса, защото магнитният щит е отслабнал и вместо да отклонява слънчевите частици, ги пропуска навътре, където те се смесват със земния електрически потенциал и създават нови условия за горене. Когато този електрически поток навлезе в горска среда, той избира дърветата, храстите и тревите, защото корените им са естествени проводници, свързани с почвата, а стволовете им съдържат вода, минерали и сокове, които реагират на електричеството, превръщайки дървото в канал за ток, който го изпепелява отвътре. Когато йонният поток се усили, дърветата започват да светят, да се нагряват, да се разпадат като въглени, а горите се превръщат в огромни електрически факли, защото токът преминава от корен към корен, от ствол към ствол, от дърво към дърво, създавайки огън, който не може да бъде спрян с вода, защото това не е химично горене, а електрическо разрушение. Когато електрическият поток достигне градска или селска среда, поведението на пожара се променя, защото електричеството започва да търси метал, проводници, кабели, електрически стълбове, автомобили, огради и къщи, всичко, което може да го привлече, и тогава плазменият огън се насочва към електрическите мрежи, които се превръщат в пътища за ток, по които огънят се движи като живо същество. Йонният вятър усилва този процес, защото той не просто носи заряд, а го ускорява, разширява и разпръсква, превръщайки локалния пожар в електрическа буря, която може да обхване цели квартали, градове и долини. Когато йонният поток се смеси с електрическите линии, дървените стълбове се нагряват до червено, металните конструкции започват да се топят, кабелите се превръщат в течни нишки, трансформаторите избухват, а къщите се запалват отвътре, защото електричеството прониква през стените, през металните елементи, през покривите, през рамките на прозорците, превръщайки вътрешността на дома в прах. Автомобилите са най‑уязвими, защото металната им рамка привлича заряда, който навлиза вътре и стопява двигателя, разрушава стъклата, изпарява гумите и превръща колата в черна купчина, която се разтича като течност. Оградите, независимо дали са дървени или метални, се превръщат в проводници, които насочват пожара към домовете, защото електричеството се движи по тях като по път, а йонният вятър усилва този процес, като създава хоризонтален поток от заредени частици, който ускорява горенето и го разширява. В селските райони електрическият пожар избира първо дърветата, после къщите, после автомобилите, защото всичко е свързано чрез почвата, корените и металните конструкции, а йонният вятър превръща локалния пожар в огнена буря, която може да се разпространи на километри. Когато йонният поток стане достатъчно силен, горите горят като факли, дърветата се разпадат като прах, къщите се стопяват, автомобилите се разтичат, а всичко, което е проводник, се превръща в част от огъня, защото йонният вятър не е въздух, а електрическо движение, което ускорява разрушението. Йонният вятър се ражда от земния заряд, който се покачва заради отслабването на магнитното поле, защото когато магнитният щит отслабне, електричеството няма къде да се разсее и започва да се натрупва в атмосферата, създавайки условия за нов тип природно явление, което тепърва ще се проявява с по‑голяма сила. Това е причината електрическите пожари да се появяват все по‑често, защото магнитното поле се срива, земният заряд се покачва, йонният вятър се усилва, а плазменият огън се ражда там, където има проводници, превръщайки горите в огнени пустини, градовете в черни руини, селата в прах, защото електричеството избира всичко, което може да го привлече. Това е новият тип природно явление, което се появява заради промените в магнитното поле и покачването на земния електрически заряд, а светът тепърва ще види истинската сила на плазмения огън, защото йонният вятър е само началото на процес, който ще промени планетата и ще покаже какво означава Земята да премине през електрическа трансформация, която ще засегне всичко живо и всичко изкуствено.

Електрическите плазмени пожари превръщат огъня в стихия, която не се подчинява на познатите закони на горенето, защото това не е жарава, а електричество, което се движи през материята като живо същество и избира пътя си според проводимостта на материалите, а не според наличието на пламък. Къщите се запалват от другата страна на улицата, защото електрическият удар преминава през металните конструкции, през кабелите, през рамките на прозорците и през всяка структура, която може да приеме заряда, а автомобилите се възпламеняват сами на пътя, защото металната им рамка привлича електрическия поток и го концентрира вътре, докато двигателят се разпада, стъклата се стопяват, гумите изчезват и цялата кола се превръща в течна маса. Дърветата горят отвътре, защото корените им са свързани с почвата, която е наситена с електрически заряд, а стволът реагира като проводник, който се нагрява отвътре и се разпада без пламък, докато дървените електрически стълбове се превръщат в огнени колони, жиците се нагряват до червено и горят като метални нишки, а мостовете и оградите се превръщат в нажежени конструкции, които се топят под въздействието на електрическия поток. Металът се топи, защото електричеството преминава през него като през канал, а когато зарядът се усили, металните елементи започват да се разтичат, да се огъват, да се разпадат и да изчезват, докато плазменият огън продължава да се движи напред, търсейки нови проводници. Йонният вятър усилва този процес, защото той не е въздух, а електрическо движение, което ускорява разрушението и превръща локалния пожар в електрическа буря, която може да обхване цели квартали, градове и долини, като създава хоризонтален поток от заредени частици, който ускорява горенето и го разширява. Йонният поток се ражда от земния заряд, който се покачва заради отслабването на магнитното поле, защото когато магнитният щит отслабне, електричеството няма къде да се разсее и започва да се натрупва в атмосферата, създавайки условия за нов тип природно явление, което тепърва ще се проявява с по‑голяма сила, а плазменият огън ще се ражда там, където има проводници, превръщайки горите в огнени пустини, градовете в черни руини, селата в прах, защото електричеството избира всичко, което може да го привлече. Това е новият тип природно явление, което се появява заради промените в магнитното поле и покачването на земния електрически заряд, а светът тепърва ще види истинската сила на плазмения огън, защото йонният вятър е само началото на процес, който ще промени планетата и ще покаже какво означава Земята да премине през електрическа трансформация, която ще засегне всичко живо и всичко изкуствено.

Когато електрическата плазма започне да преминава през материята по време на смяната на полюсите, всичко изкуствено реагира като проводник, защото ниската вибрация на синтетичните материали не може да издържи на натрупания заряд и тогава дрехите от пластмаса, полиестер, найлон, акрил и всички модерни тъкани започват да се стопяват върху кожата, да се свиват, да се разпадат и да изчезват, защото електричеството преминава през тях като през канал, който не може да понесе натрупаната енергия. Металните бижута се превръщат в точки на концентрация на електрическия поток, защото металът привлича заряда и го насочва към тялото, докато пръстени, гривни, колиета, обеци, часовници и катарами се нагряват до червено, деформират се, разтичат се и се стопяват върху кожата, защото йонният поток усилва движението на заредените частици и превръща малките предмети в нажежени кръгове, които изчезват мигновено. Синтетичните обувки, гумените подметки, пластмасовите елементи и всички модерни материали, които хората носят, започват да реагират на електрическото поле като капсули, които се нагряват отвътре, разпадат се и се стопяват, защото йонният поток преминава през тях като през проводник, който не може да издържи на натрупания заряд. Дори предмети като очила, телефони, слушалки, метални рамки, ключове, монети, колани и чанти се превръщат в точки на електрическо натрупване, защото йонният поток ускорява движението на заредените частици и превръща всичко изкуствено в част от електрическата буря, която Земята освобождава при смяната на полюсите. Когато електрическата плазма започне да преминава през материята по време на смяната на полюсите, всички съвременни уреди и материали реагират като проводници, защото ниската вибрация на изкуствените вещества не може да издържи на натрупания заряд и тогава пералните машини, хладилниците, печките, микровълновите, климатиците, телевизорите, компютрите, лаптопите, телефони, таблети, зарядни устройства, кабели, рутери, тонколони, всички електрически и електронни устройства започват да се нагряват отвътре, да се разпадат, да се стопяват и да изчезват, защото електричеството преминава през тях като през огромна мрежа от проводници, която не може да понесе натрупаната енергия. Металните корпуси на хладилниците се нагряват до червено, компресорите се стопяват, вътрешните тръби се разпадат, пластмасовите елементи се превръщат в течна маса, а стъклото на рафтовете се разтича като вода, защото йонният поток ускорява движението на заредените частици и превръща уреда в нажежен обект, който се разпада мигновено. Пералните машини реагират по същия начин, защото металният барабан привлича електричеството, което навлиза вътре и стопява лагерите, мотора, електрониката, пластмасовите панели и гумените уплътнения, докато цялата конструкция се разпада като восък. Печките и фурните се превръщат в нажежени блокове, защото металът се нагрява отвътре, нагревателите се стопяват, стъклото на фурната се разпада, а вътрешността се превръща в черна маса, която се разтича по пода. Телевизорите реагират като резонатори, защото екранът съдържа метали, редкоземни елементи, пластмаса и стъкло, които се нагряват отвътре, докато дисплеят се стопява, електрониката се разпада, а корпусът се превръща в течна маса, която пада като капки върху земята. Компютрите и лаптопите се разпадат мигновено, защото металните им рамки, процесорите, платките, кабелите и батериите реагират на електрическото поле като проводници, които се нагряват отвътре и се стопяват, докато цялото устройство се превръща в черна маса, която изчезва. Телефоните се разпадат още по‑бързо, защото металната рамка, батерията, екранът и електрониката реагират на йонния поток като капсула, която се нагрява отвътре и се стопява, докато устройството се превръща в прах. Всички днешни уреди, всички материали, всички пластмаси, всички синтетики, всички смоли, всички силикони, всички гуми, всички композити реагират на електрическата трансформация като материя, която не може да издържи на честотата на новия свят, защото ниската вибрация на изкуственото не може да понесе натрупания заряд и се разпада мигновено. Сградите реагират по същия начин, защото бетонът, металът, стъклото и пластмасата започват да се нагряват отвътре, да се разпадат, да се стопяват и да се превръщат в прах, докато електрическият поток преминава през конструкцията като през огромен проводник, който не може да издържи на натрупаната енергия. Автомобилите се разтичат като течност, защото металната им рамка привлича заряда, който навлиза вътре и стопява двигателя, разрушава стъклата, изпарява гумите и превръща колата в черна маса, която се разпада като восък. Дърветата горят отвътре, защото корените им са свързани с почвата, която е наситена с електрически заряд, а стволът реагира като проводник, който се нагрява отвътре и се разпада без пламък, докато йонният поток усилва процеса и превръща дървото в черна колона, която пада като прах. Всичко с ниска вибрация изгаря, защото ниските честоти не могат да издържат на електрическата трансформация, която Земята освобождава при смяната на полюсите, и затова хората с ниски честоти, хората, които носят тежка енергия, хората, които са свързани с разрушение, омраза, злоба и тъмнина, започват да реагират на електрическия поток като материя, която не може да понесе вибрацията на новия свят, докато тези, които започнат да излъчват светлина, да излъчват висока честота, да излъчват чистота, да излъчват хармония, започват да създават собствен електрически заряд, който ги защитава и трансформира, защото човешкото тяло реагира на вибрацията като проводник, който може да бъде пречистен или разрушен според честотата, която носи. Когато Земята започне да преминава през електрическата трансформация, хората, които излъчват светлина, започват да се променят, защото електрическият поток преминава през тях като през канал, който ги пречиства, докато ниските вибрации се разпадат и изчезват, защото не могат да издържат на честотата на новия свят. Това е причината древните цивилизации да говорят за хора, които ще светят, за хора, които ще се трансформират, за хора, които ще преминат в новото измерение, защото електрическата трансформация на Земята променя не само материята, но и човешкото тяло, което реагира на вибрацията като проводник, който може да бъде пречистен или разрушен според честотата, която носи.

Когато човешкото тяло е наситено с тежки метали, нано‑частици, синтетични вещества и токсични натрупвания, то започва да реагира на промените в земната честота по начин, който е различен от реакцията на чистото тяло, защото металът вътре в клетките е проводник, който усилва електрическия поток, задържа го и го концентрира, докато Земята повишава вибрацията си и електрическата плазма започва да преминава през всичко живо. Когато магнитното поле отслабва и йонният вятър се появи, тялото, което е наситено с тежки метали, реагира като резонатор, който не може да понесе честотата, защото металът вътре започва да вибрира, да се активира, да се нагрява и да създава вътрешно напрежение, което клетките не могат да освободят. Тогава ниската вибрация на токсичната материя влиза в конфликт с високата честота на Земята и човек започва да усеща електрическо натрупване, тежест, блокаж, защото металът вътре в тялото усилва заряда и го задържа, докато чистите тела пропускат енергията свободно. Когато йонният поток стане достатъчно силен, телата с тежки метали започват да се претоварват, защото ниската вибрация на токсичната материя не може да понесе електрическата трансформация и тялото започва да се разпада на енергийно ниво, докато хората с висока честота започват да излъчват светлина, защото чистото тяло реагира на честотата като проводник, който може да пропусне енергията без да се разруши. При смяна на полюсите електрическата плазма ще премине през всичко живо и всичко изкуствено, а телата, които са наситени с тежки метали, ще реагират като материя, която не може да понесе честотата, защото металът вътре в клетките усилва заряда и създава вътрешно нагряване, което тялото не може да освободи, докато чистите тела ще пропускат енергията и ще се трансформират в новата вибрация. Това е причината древните учения да говорят за хора, които ще изчезнат и хора, които ще се възнесат, защото електрическата промяна на Земята пречиства всичко, което е тежко, замърсено, нискочестотно и несъвместимо с новата вибрация, а хората, които са натрупали токсини, тежки метали и нано‑частици, ще реагират на електрическата честота като материя, която не може да понесе трансформацията, докато тези, които са чисти, ще започнат да светят, защото тялото им ще пропуска енергията без съпротивление и ще се превърне в проводник на новия свят.

Странни неща се случват, когато проявяваш нещо ГОЛЯМО... Никой не говори за това 👁️💰

 

 Казах ви, че сеизмичната активност ще се усилва все повече и че все по‑често ще започнат да се появяват земетресения над 7 степен, които всъщност са над 8, защото силата на земетресенията се манипулира, за да няма паника. Това, което се случва днес в Перу, е вече 12‑то земетресение за тази година над 7 по Рихтер, а годината още не е свършила. Земетресение с магнитуд 7,2 разтърси в четвъртък южната част на Перу, съобщи Геофизичният институт на страната. Епицентърът е бил на около 35 километра северно от Коракора, в региона Аякучо, на дълбочина 108 километра. Трусът е усетен в обширни райони на Централно и Южно Перу, включително в Куско.

 ПРОБИ ОТ АНТИМАТЕРИЯ: КАКВО СЕ Е РАЗБИЛО В СССР ПРЕЗ 1973 ГОДИНА – МЕТЕОРИТ ИЛИ НЕПОЗНАТА ТЕХНОЛОГИЯ

През 1973 година в Астраханска област, близо до административната граница с Казахската ССР, специалисти регистрират навлизането на неизвестен обект в земната атмосфера и последвалото му падане в степта, което веднага привлича изследователски екипи, служители на разузнаването и други агенции. На място става ясно, че не се касае за катастрофа на космически кораб, а за удар на необичаен метеорит. В степта се образува кратер с радиус малко над метър и половина и дълбочина около половин метър, а около него лежат странни отломки, очевидно изложени на много високи температури. Най‑необичайното е, че устройства като радиостанции, часовници, компаси и друго оборудване не функционират в близост до кратера, сякаш невидима сила поглъща радио‑ и електромагнитните вълни. Експертите не успяват да определят нивата на радиация, защото инструментите отказват да работят, но когато изследователите изваждат седем фрагмента от слепения материал, устройствата внезапно започват да функционират, което показва, че именно фрагментите поглъщат вълните. Транспортирането на пробите се превръща в сериозен проблем, защото автомобилите не могат да запалят близо до тях, което прави невъзможно доставянето им до лабораторията по стандартен начин. Налага се да бъдат превозени по старомодния начин – с конска каруца – до най‑близкия изследователски институт, но и там оборудването отказва да работи в радиус от двадесет до тридесет метра, а лабораторните експерти открито заявяват, че пробите не подлежат на анализ. В крайна сметка те са доставени по различни обходни начини до хангар в Протвино, където според слухове се изучават повредени неидентифицирани летящи обекти, а голямата площ позволява дистанционно изследване чрез спектрални и други методи. Анализите разкриват, че метеоритът е изключително необичаен, защото съдържа елементи със свойства, невъзможни за намиране в нашия свят. Периодичната таблица съдържа елементи от добре разбрана материя, която съществува съгласно известните закони, но пробите от метеорита предполагаемо съдържат частици антиматерия, чиито свойства са неразбираеми и невъзможни за обяснение с помощта на познатата физика и химия. Метеоритът не само абсорбира всички видове радиация, но и създава слепи петна около себе си, през които никакъв вид лъчение не може да премине, защото включванията на антиматерия ги поглъщат подобно на микроскопични черни дупки. Те обаче не абсорбират никакви околни вещества, а само енергия и различни вълни като електромагнитно, радио, рентгеново и гама лъчение. В определени моменти странната „защита“ отслабва, позволявайки на инструментите да работят няколко минути и да извършат минимален анализ. Ефектът върху устройствата е очевиден почти от самото начало, но въздействието върху хората и животните е открито по‑късно. При нагряване пробите започват да генерират нискочестотни вълни, които влияят на съзнанието на хората и животните. Мишки, плъхове и кучета започват неистово да се хвърлят около клетките си, опитвайки се да се отдалечат максимално от източника. Хората също са силно засегнати – вълните резонират с мозъка и предизвикват несъзнателни видения, които варират от еуфория, вдъхновение, блаженство и емоционален подем до пълна загуба на контрол над емоциите, неконтролируем екстаз, тревожност и страх, които надхвърлят границите на поносимост, налагайки прекратяване на експериментите, защото участниците твърдят, че в тези моменти са загубили воля за живот. По време на изследванията е открита странна връзка между пробите и фазите на Луната, защото цветът на светещите структури се променя от син към сребрист, от сребрист към оранжев и от оранжев обратно към син. Някои специалисти предполагат, че разбитият обект не е метеорит, а неизвестна технология, създадена с помощта на антиматерия, което противоречи на известните закони на физиката и химията. Други твърдят, че знанията ни са изключително повърхностни и че оставаме невежи за много неща за този свят и космоса, така че вселената може да ни предложи още по‑големи изненади.

Задържане на сперма: Единственото нещо, което променя мозъка, силата и живота ви

 Задържането на енергията е практика, която променя мъжа по начин, който не може да бъде обяснен с кратки думи, защото не е просто отказ от импулс, а е процес, който пренарежда мозъка, стабилизира нервната система, изостря вниманието, укрепва характера и създава вътрешна сила, която започва да се проявява във всяко действие, във всяка мисъл, във всяко решение. Когато мъжът започне да задържа енергията си, мозъкът преминава през промяна, която засяга мотивацията, фокуса, дисциплината и способността да се справя със стрес, защото енергията, която преди е била разпиляна, започва да се натрупва и да се превръща в сила, която променя начина, по който мъжът реагира на света. Първото нещо, което се променя, е вниманието, защото задържането на енергията намалява вътрешния шум, стабилизира концентрацията и позволява на мозъка да работи по‑ясно, по‑дълбоко и по‑фокусирано. Второто нещо е дисциплината, защото когато мъжът започне да контролира импулсите си, той започва да контролира и навиците си, а когато контролира навиците си, той започва да контролира живота си. Третото нещо е енергията, защото задържането ѝ променя начина, по който тялото се движи, начинът, по който умът мисли, начинът, по който мъжът влиза в стая, начинът, по който говори, начинът, по който гледа другите, начинът, по който носи присъствието си. Четвъртото нещо е самоконтролът, защото когато мъжът започне да овладява желанията си, той започва да овладява реакциите си, а когато овладява реакциите си, той започва да овладява характера си. Петото нещо е устойчивостта, защото задържането на енергията променя начина, по който мозъкът обработва стрес, и вместо да се разпада под натиск, мъжът започва да се изправя по‑силен, по‑спокоен, по‑стабилен. Шестото нещо е мотивацията, защото когато енергията не се разпилява, тя започва да се превръща в вътрешен огън, който движи мъжа напред, който го кара да работи повече, да мисли по‑ясно, да се стреми към повече, да се издига над старите си навици. Седмото нещо е мъжката сила, защото задържането на енергията променя начина, по който мъжът се усеща отвътре, създава стабилност, която другите забелязват, създава увереност, която не е показна, а е тиха, дълбока и истинска. Осмото нещо е способността да се спират рецидиви, защото когато мъжът започне да разбира какво се случва в мозъка му, когато започне да осъзнава какво предизвиква импулсите, когато започне да наблюдава мислите си, той започва да прекъсва цикъла, който го е държал слаб, разсеян и зависим. Деветото нещо е трансформацията, защото задържането на енергията не е просто практика, а е процес, който променя начина, по който мъжът мисли за себе си, начина, по който гледа на живота, начина, по който се движи през света. Десетото нещо е промяната в мозъка, защото задържането на енергията влияе на допаминовите пътища, намалява свръхстимулацията, стабилизира мотивацията и позволява на мозъка да работи в по‑балансиран ритъм, който създава постоянство, а постоянството създава сила. Единадесетото нещо е промяната в поведението, защото когато мъжът започне да задържа енергията си, той започва да избягва хаоса, да избягва разсейването, да избягва слабите навици, да избягва действия, които го връщат назад. Дванадесетото нещо е промяната в целите, защото когато енергията се натрупва, мъжът започва да мисли по‑голямо, да планира по‑далеч, да се стреми към неща, които преди са изглеждали недостижими. Тринадесетото нещо е промяната в характера, защото задържането на енергията изгражда търпение, изгражда устойчивост, изгражда сила, изгражда стабилност, изгражда мъжко присъствие, което не може да бъде имитирано. Четиринадесетото нещо е промяната в живота, защото когато мъжът започне да контролира енергията си, той започва да контролира времето си, започва да контролира вниманието си, започва да контролира посоката си, започва да контролира бъдещето си. Петнадесетото нещо е осъзнаването, че задържането на енергията не е просто практика, а е единственото нещо, което променя мозъка, силата и живота на мъжа, защото когато мъжът овладее себе си, той овладява всичко останало.

 На пресъхналия Дунав са открити останки от най-дългия древен римски мост. Каква сила го е разрушила до основи?

Необичайната лятна жега през 2026 г. в Европа изненада археолозите. Плитката река Дунав разкри останките на масивна структура, чиито основи са били скрити под водата в продължение на близо 1700 години: мостът „Константин“, някога най-дългият мост, построен от римляните.

В началото на август 2026 г. нивото на водата в Дунав спадна до критична точка, разкривайки каменните основи на древен мост. Мащабът на откритието е следният:

Дължината на моста при построяването му е била до 1,6 километра, което го прави най-дългата мостова конструкция в древния свят.

Конструкцията е на почти 1700 години. Мостът е открит на 5 юли 328 г. сл. Хр.

Строежът е извършен по време на управлението на император Константин I (управлявал 306–337 г. сл. Хр.), същият, който легализира християнството и основава Константинопол.

В чест на завършването на строежа в Рим са сечени златни медальони. До наши дни са оцелели само два екземпляра от тази рядка монета.

Животът му се оказал краткотраен – според учените, конструкцията е била разрушена само след няколко десетилетия, вероятно около 367 г. Така мостът е просъществувал само около 40 години.

Разкритите руини се намират близо до българското село Гиген, недалеч от древния град Улпия Ескус, който е бил важен римски център на южния бряг на Дунав. На отсрещния, румънски бряг, мост е водил до град Сучидава.

Между другото, в село Гиген има много къщи с основи, направени от древни варовикови блокове. Наблизо обаче няма кариери. Вероятно жителите са демонтирали руините на римски или дори по-стари структури по време на строителството. Това е видно, когато разгледате улиците в Google Maps:

Интересното е, че при построяването на моста „Константин“ инженерите са използвали проектите на известния му предшественик, Траяновия мост, построен от архитекта Аполодор от Дамаск няколко десетилетия по-рано. Именно мостът „Константин“ обаче е счупил рекорда за дължина.

Екстремна лятна суша в Европа е довела до спадане на нивото на Дунав до такава степен, че обикновено скритите каменни основи на моста са били разкрити.

На 4 август 2026 г. специалисти от Регионалния исторически музей в Плевен документираха останките. Дронове им помогнаха в работата, което им позволи да получат подробни изображения и данни за картографиране на древните структури.

Дунав е станал плитък с 40 см

Римски акведукти и мостове все още съществуват в цяла Западна Европа. Но защо този мост е стоял само 40 години и след това е бил напълно разрушен? Местните жители не са могли да го демонтират. А ако се беше срутил, изкуствен бързей щеше да остане в реката в продължение на много години. В речното корито няма блокове.

Интересно е също, че вторият по дължина мост, построен от римляните на Дунав, Трояновият мост (вероятно дълъг 1135 метра), също не е просъществувал дори половин век.

Троянов мост

Всичко, което е останало от него, са основите близо до брега.

През 1856 г. рекордно ниските нива на водата в Дунав разкриват всичките 20 стълба на разрушения мост. Те възпрепятстват речното корабоплаване и впоследствие, през 1906 г., два стълба са разрушени. До 1932 г. остават 16 стълба, но през 1982 г. археолозите са идентифицирали само 12.

Други новини:

В Рим рязкото спадане на нивото на река Тибър разкри останките от древен мост, известен като Мостът на Нерон.

Но други римски мостове все още стоят почти в оригиналния си вид. Ето някои примери:

Римският мост в Мерида над Гуадиана

Построен също по време на управлението на император Траян, той се простира на 721 метра (790 метра включително подходите) с 60 отвора, което го прави най-дългият оцелял древен римски мост.

Мостът Алкантара

Също мост от времето на Траян, той свързва бреговете на река Тежу.

Това е Милвийският мост, построен през 109 г. пр.н.е. в Рим през река Тибър. Други оцелели мостове в Рим включват Понте Фабриций (62 г. пр.н.е.) и Понте Цестий (46 г. пр.н.е.).

Но какво се е случило с мостовете на Дунав? Тази археологическа находка може да даде отговора:

В кариера на 2 км от Дунав работници откриха няколко древни лодки, заровени под пластове почва.

Въпросът, който остава без отговор, е: как тези лодки са се озовали толкова дълбоко под земята и толкова далеч от Дунав? Само ако огромни кални потоци са ги отнесли в речната долина, са ги погребали и са ги запазили. Същите тези потоци вероятно са отнесли древните римски мостове по Дунав. Но откъде биха могли да дойдат тези потоци?

Дунав се захранва от реки, които извират от Алпите. Може би ледниците са започнали внезапно да се топят или планините са преживели необичайно продължителни валежи. Климатолозите смятат, че това може да се случва веднъж на всеки 300-500 години.

Например, приблизително веднъж на всеки пет години, след обилни дъждове, може да се наблюдава силно наводнение в малката река Кача (малък приток на река Енисей). Нивото на водата ѝ се покачва с 1,5 метра, превръщайки се в бурен, кален порой, понякога преливащ от бреговете си и разливащ вода през заливната низина. Това е къса, равнинна река.

Ами ако подобни поройни валежи са продължили седмици наред в миналото? Но какво ги е предизвикало? Вулканични изригвания или космически прах от газово-прахов облак или опашка на комета?

Следи от катаклизъм могат да се видят в подобни примери за мостове и разрушени градове. Най-вероятно Римската империя (или древният свят преди римляните) е била разрушена не от варвари, а от стихиите. А варварите са дошли по-късно като мародери.