Съвременните разкази за Атлантида

Има съвременни автори, тръгнали по следите на митичния континент, които са написали много интересни и съдържателни трудове за него. Сред най-известните от тях са Игнаций Донъли, Люис Спенс, Джеймс Бромуел, Юрген Шпанут, Чарлз Берлиц, Ото Мук и Едгар Кейси. Последният има особено мнение по отношение на някои неща, свързани с Египет - пирамидите, Сфинксът, древните писания от преддинастичния период.

Освен това има една група известни окултисти и теософи, които много се занимават с Атлантида. Сред тях е д-р Рудолф Щайнер (1861-1925), основоположникът на антропософията, който има подобен ,,контакт" с хрониките на Акаша като Едгар Кейси и надълго и нашироко разказва за епохата на Атлантида, за нейния произход, местоположение и гибел. Съществуват също и най-различни версии на различни неща, свързани с темата и естествено много място за догадки. Нека все пак да разгледаме версията на Едгар Кейси по-отблизо, тъй като неговите изказвания за Атлантида имат значение не само за милиони хора по света, но и за египтолозите Марк Ленър и Захи Хауас.


Версията на Едгар Кейси
В много от своите сесии, в които изпада в транс, Едгар Кейси (1877-1945) говори за епохата на Атлантида и свързаното с това пристигане на човечеството на Земята. Без съмнение той поставя началото на ново научно разбиране по този въпрос. Кейси обръща надолу с главата приетата до този момент система на мислене. Въпреки че в прекия смисъл на думата той не е открил нищо, неговият принос, анализи и предсказания са допринесли за утъпкването на пътя на ново схващане за силата на човешкия дух. Ненапразно той е наричан ,,спящия пророк", ,,най-големия медиум на Америка", ,,тайнствения мъж от Вирджиния Бийч" и ,,човекът, който вижда настоящето, бъдещето и миналото".

До днес съществуват 14 246 ,,разчитания" (което според контекста може да означава предсказание, пророчество, тълкуване, прогноза или диагноза), които той прави в състояние на дълбок сън или в състояние на автохипноза. Седемстотин от тези над четиринадесет хиляди ,,разчитания" се отнасят за Атлантида. Те са направени в рамките на около двадесет и две години. Разказите на Кейси започват с пристигането на човешката раса на Земята преди около 10 милиона години и завършват с потъването на Атлантида преди около 10 000 г. пр. Хр.

Когато били направени тези ,,разчитания", темата ,,Атлантида" е била приоритет само в сферата на окултното и науката смятала този вид информация за неправдоподобна. Това и до днес почти не се е променило. Различни изследователски методи, които не са съществували по времето на ,,разчитанията", днес правят възможно на много от тях да се погледне обективно. Голяма част от информацията, която Кейси дава преди няколко десетилетия, тогава звучала много нереалистично, но постепенно става част от основно направление в научното мислене. Друга част, въпреки че все още е спорна, се приема насериозно от различни изследователи и се проучва внимателно. При своите изследвания някои съвременни геолози например се позовават на предсказанията на Кейси за бъдещи геологични катастрофи.

При това ,,разчитанията" на Едгар Кейси не изискват сляпа вяра, а в тях се твърди, че всички изказвания трябва да бъдат проверени с доказателства и съответните данни.

Според версията на Едгар Кейси епохата на атлантите приключва с потопа през 10 000г. пр. Хр. Той говори за големи катастрофи по това време, при които в морето са потънали острови и даже цял континент. Кейси не просто следва версията на Платон или тази на окултистите, а говори за няколко катастрофи, които се случват за период от повече от 40 000 години.

Много от неговите твърдения се отнасят за египетската култура. Някои от атлантите успели да избегнат катастрофата, попаднали в долината на Нил и основали египетската цивилизация. Една особено често повтаряща се картина по време на състоянията на транс на Кейси се отнася до сведенията за Египет като място, където се съхраняват тайни древни писания. По негови данни някъде около 10 500г. пр. Хр. трябва да е било построено голямо подземно помещение, в което се съхранявала библиотеката на познанието на загиналата цивилизация на Атлантида - ,,Залата на Аменти":
,,Тя има такова разположение, че когато Слънцето изгрее над водите, ивица сянка (или светлина) пада между предните лапи на Сфинкса. Между Сфинкса и реката..."

Наречената на името на Кейси Фондация ,,Едгар Кейси" (ECF) може да се разглежда като завет на неговата необикновена дарба, която от много десетилетия насам търси доказателства за някогашното островно царство.

И при Едгар Кейси веднага прави впечатление датата 10 000 г. пр. Хр. и разказът за потопа!

Гьоринг и Атлантида
Нека да си припомним накратко за Лотар Гьоринг. Става въпрос за тайната на тамплиерите, които след завладяването на Йерусалим намират 19 каменни саркофага.

В саркофазите имало древни писмени документи и инвентар, които били занесени в Южна Франция. Там тамплиерите прибират всичко в една пещера, върху която издигат пирамида и започват малко по малко да изучават документите. По този повод ще цитираме бестселърана Ян ,,Не пипай тази книга!":
 През 1119г. каменните саркофази най-накрая са пренесени от тамплиерите в Мон Шов, близо до Ница - както било указано във видението. На определеното място - според напътствията на Бернар от Клерво - тамплиерите издигат пирамида, която е запазена до ден днешен; тя обаче не е много типична като форма, да не говорим, че почти е недостижима. След като пренасят находките, рицарите започват да изследват съдържанието и текстовете на саркофазите. Натъкват се на проблем - всичко е написано на непознат език, за който по-късно се оказва, че произхожда от Атлантида.

Ние лично се съмняваме, че саркофазите са ,,Ковчегът на завета", описан в Стария завет, защото в него се твърди, че става въпрос за един-единствен предмет, а не за няколко. По-скоро предполагаме, че самият кивот е бил само една част от огромната находка в Йерусалим.

,,Някои историци смятат, че саркофазите първоначално са били скрити в Египет, може би под платото Гиза, но това са недоказани хипотези. Предполага се, че юдеите са ги крили там и по-късно са ги прекарали в Ерусалим, но не са могли наистина да оценят съдържанието им заради неизвестната писменост. Между находките има древни географски карти. Копие на една от тях е открита по-късно в Константинопол: сензационната ,,Карта на Пири Рейс", на която освен Европа, Африка, Северна и Южна Америка, е изобразена и незаледената Антарктида!
Бернар от Клерво имал и второ видение, в което му било казано да отиде в пирамидата и да се отвори за космическото духовно поле (хрониките на Акаша); Бернар видял хода на цялото Сътворение от началото до края и бил в състояние не само да осъзнае духовните закони, но и да чете текстовете на атлантите. Едва тогава той и придружителите му (на които успял да обясни второто си видение само отчасти) успели да си систематизират и да използват атлантическото знание. То било изградено върху пирамиден език, нещо като геометричен-универсален-език, тъй като не можели да предположат кой и кога ще се натъкне на текстовете им и какъв език ще е говоримият език тогава.
Който намери ключа за него, може да разкодира всяка буква и име, независимо от какъв език, по отношение на смисъла на живота.
И ето, че тамплиерите получили знания за плана на Сътворението и разбрали механизмите, които носи животът в себе си."

Изследвайки текстовете от Атлантида, рицарите се посвещават в космическите закони, лежащи в основата на Вселената. Разбират, че появата на всички живи същества (души) става с участието на реално съществуващ творец (Бог) и че всички същности са продукт н а,,менталната сила" на Твореца. Осъзнават защо душите на създадените от Бога същества трябва да се интегрират в материята и защо замисълът му не може да се осъществи по друг начин.

Нека се вгледаме по-отблизо в последното твърдение:

,,Текстовете от Атлантида показват, че съществува нещо като ,,първичен бульон" - космическо духовно поле, което е съставено от възможно най-малките частици, т. нар. мюон-неутрина; заедно със същностите, образуват от частиците (мюон-неутрина) на първичния бульон (космическото духовно поле), те се проявяват посредством менталната сила на Бога.
Елементарните частици, наречени мюон-неутрина се свързват помежду си съгласно различни физични закони, вследствие на което възниква материалната същност, наричана ,,душа". Единството на ,,частиците-на-душата" съдържа в себе си не само целия план на сегашния живот, но и животите (холографски манифестиращи във всяка частица като вибрация) на даден човек от момента на създаването му като фино същество, както и всички негови преживявания като биологична система (след като се е инкарнирал в материята)."

Следователно Създателят е дал на човека (съответно душата) ментална сила и той самият един ден ще се превърне в създател.

,,Тамплиерите осъзнали, че целият Космос без изключение е структуриран от тези ,,частици". Съвременната квантова физика ги класифицира като електрон-неутрина, мюон-неутрина и тау-неутрина.
Мюон-неутрината, които изграждат космическото духовно поле, хроники на Акаша или морфогенетично поле - са частиците, които могат да бъдат променяни вибрационно чрез силата на мисълта: чрез промяна на вибрациите, в тях холографски започва да манифестира образът на мисълта.
В космическото духовно поле всичко, което е свързано по-между си посредством вибрация, е обусловено от тази промяна - защото между частиците е налице постоянен обмен. Следователно биологичната система на хората непрекъснато и по всяко време се повлиява позитивно или негативно от фреквенциите на полето. В крайна сметка, това е доказателството за толкова пъти повтаряната фраза на ,,древните" мистици: ,,Всичко е едно и едното е всичко."

Мюон-неутрино е елементът-носител на мисловните картини, създадени от човека. Това означава, че всяка мисъл-форма, която човек създава, се излъчва към космическото духовно поле. Ако става дума за ,,незасягаща настоящето" мисъл, която като обратна връзка не може да бъде излъчена обратно в актуално съществуваща форма или ситуация, тя се превръща в съставна част от космическото духовно поле и въздейства върху човешкото съзнание толкова дълго, докато не се материализира.

С други думи тамплиерите разбрали, че силата на мисълта, с която всеки създава своите мисъл-форми, е най-важното средство, което човек притежава. Всяка помислена мисъл се превръща в елемент на космическото духовно поле; като носител на трептения тя се разширява сферично в Космоса и е отговорна за всичко, което се случва в него.

Следователно човекът (съставен от атоми и молекули, а те от своя страна - от мюон-неутрини) е съ-отговорен за състоянието на нашия свят - в отрицателен или положителен план.

В изключителната си книга ,,Завещанието на Атлантида", която съдържа оригиналните знания на тамплиерите, Хелга Хофман-Шмит пише:

,,Те твърдят, че човекът се състои от системи, в които духовно-материалната душа, резервоарът на мислите (психе-то) и физическото тяло образуват три области; по Закона на резонанса по-знанието на индивида, интегрирано в материалната душа, трябва да се инкарнира отново и отново във физическо тяло - докато не остане никаква нереализирана мисъл-форма, създадена от човека. Те преди всичко са осъзнали - както древните мъдреци на много култури и мистиците от различните епохи - че ВСИЧКО Е ЕДНО и ЕДНОТО Е ВСИЧКО; че целият Космос е изпълнен, с непредставими малки частици, които имат структура на две вплетени пирамиди.
Днешната физика нарича тези частици мюон-неутрина, тау-неутрина и електрон-неутрина. Те създават космическото духовно поле и не оставят никакво празно пространство.
Това означава, че ВСИЧКО, което съществува - независимо от това дали го описваме като материално (груба материя, или като нематериално (фина материя) - е от и във това космическо духовно поле, респективно в тези частици, свързано е с тях и взаимно си взаимодействат."

Накратко можем да обобщим, че атлантическото знание казва едно: човекът притежава сила на мисълта и чрез нея може да бъде Творец - да, той е не само част от Творението, но е и част от Твореца и имаме силата и средствата да творим сами! Т.е.: духът владее материята!

Опирайки се на това познание и работа със силата на мисълта (т.е. на съзнателното творчество), тамплиерите започнали да привличат енергиите на своя страна, за да изпълнят задачата си: да водят хората по пътя на Закона за резонанса. Те използвали пирамидата като комуникационен център, в която съблюдавайки определени условия, можели да осъществят духовен контакт с други същества (независимо дали със или без физическо тяло), разгръщали духовното космическо поле по начина, по който го правели някога атлантите. И отново други същества ги научили на това.

Тамплиерите са притежавали и някакво, нека го наречем ,,механично комуникационно средство" - вид предавател и приемник за контакт с чужди форми на интелигентност. Това е била и причината за тяхната безмерна власт, която те постигнали само за няколко десетилетия и която ги превърнала във враг на почти всички царски дворове и преди всичко на Ватикана. След преследването и унищожаването на Ордена на тамплиерите (1307-1312) знанията, текстовете и приборите преминават в ръцете на масоните, Ватикана, цистерцианците и на частни лица.

От текстовете, които намират в саркофазите, всъщност се изясняват две неща:

Преди атлантите са съществували други цивилизации, които са технически силно развити и са пътували в Космоса. Те, както и атлантите са контактували с извънземни форми на интелигентност и е имало оживена комуникация.
В текстовете от Атлантида се казва откъде са дошли интелигентните същества: от Сириус!
Древните документи разказват и за генетичните интервенции на ,,сириусяните" тук на Земята, за да ускорят развитието ни.

Смятате, че казаното е прекалено, и много бихте искали да имате доказателства?

Петима тамплиери получили задачата да разпространят познанието на атлантите сред съвременното човечество, като всеки от тях бил отворен за една област от битието ни (наука, политика, медицина, култура и религия). Един от тях - Лотар Гьоринг, който получава част от документите, както и оригинални чертежи от саркофазите - отговарял за научната сфера. Неговата задача била не само да усвои всичките знания, съдържащи се в тези документи, но заедно с други учени и изследователи доколкото може да го провери на теория и на практика познание. Освен това той трябвало да формулира знанията така, че съвременният човек да може да ги разбере.

Самият Лотар Гьоринг пише, че във времето, в което живеем, човечеството до такава степен е съзряло в своята духовна еволюция, че това познание може и трябва да му бъде предоставено в съответствие с указанията и предпазните мерки на атлантите. Или поне така пише в текстовете.

Откъде произхожда името на Атлантида?
Името Атлантида дължим на това, което са ни оставили авторите от гръцко-римската епоха, които обозначавали с понятието един потънал континент и неговото някогашно географско местоположение. В древните текстове северозападните африкански народи били наричани атланти или атаранти, а авторите от класическата античност, които ги смятали за остатъци от атлантическото колониално население, ги наричали атлантиои. Берберските племена от Северна Африка имат легенди за Атала, вйнстващо царство пред африканския бряг, което освен богатствата от своите златни, сребърни и оловни мини изпратило и войската си на завоевателски поход в Африка.

Галите, ирландците, уелсците и британските келти вярвали, че техните предци са дошли от потънал в западното море континент. Последните два народа наричали този изгубен рай Авалон.

Баските от Северна Испания и Югозападна Франция също вярват, че са били свързани с Атлантида, защото езикът им въобще не прилича на нито един от другите европейски езици. Същото се отнася и за берберите, чиито език донякъде прилича на баския. В техните предания има запазени спомени за съществуването на друг континент на запад.

Също и в Португалия, Бразилия и някои области на Испания вярата в съществуването на Атлантида още е жива, което изглежда напълно логично ако помислим, че западната част на Иберийския полуостров е разположена в края на Европа, а Атлантида е била най-близо до нея.

Също и на Азорските острови има легенди за Атлантида, но те са донесени от португалците, които се заселили на необитаемите преди това острови.

Предполага се, че коренните жители на Канарските острови, гуанчите, са били ,,примитивна" бяла раса, високи на ръст и с руси коси според по-късните разкази на испанските нашественици. Те притежавали писменост и подробни предания, в които се говори за техния атлантически произход. След нашествието на испанците последвали много войни и тези предания се изгубили. Запазило се е обаче името Аталая, което и до ден днешен е име на селище.

Не трябва да забравяме и викингите. Според тях имало една приказна страна на запад на име Атли, където се намирала също и Валхала - тайнствена земя, където битките, празниците, яденето и картагенските мореплаватели знаели за процъфтяващ остров на запад, който наричали Антила. Вавилонците разказвали за рай на запад, който наричали Аралу. Според арабите от древността най-старата култура била тази на страната Ад, която била разположена в западния океан. В древните текстове на индийците - пураните и Махабхарата - могат да се открият сведения за Атала - белият остров - континент, намиращ се в западния океан, на разстояние половин свят от Индия. Също и в Мексико и северната част на Южна Америка отново и отново се натъкваме на името Атлантида. В Мексико например то е във вариантите Тлапалан, Толан и Ацтлан (Астлан). Във Венецуела конкистадорите откриват селище с името Атлан, чието население те описват като бели индианци.

В Северна Америка у много индиански племена съществуват древни предания за остров в Атлантическия океан, откъдето са дошли техните предци. В Уисконсин изследователите откриват укрепено селище, чиито жители го наричали Асатлан.

Проф. д-р Ото Мук един път отбеляза, че често говорим за Атлантическия океан, без да се замисляме много за произхода на думата. Откъде е дошло името му? Ако разгледаме земното кълбо погледът ни например ще се спре на Индия и на Индийския океан на юг от нея. Ако потърсим ще открием Персийския залив близо до Персия, Полярното море недалеч от полюса, Северното море в Северна Европа. Навсякъде където някое море е наречено на суша ще ги открием съвсем близо един до друг. Само Атлантическият океан прави изключение! Той съществува, но сушата, която би трябвало да му е дала името, липсва. Информаторът на Платон казва по този повод кратко и ясно:

,,...Но по-късно когато започнаха ужасните земетресения и наводнения за един-единствен лош ден и една-единствена лоша нощ целият многочислен войнствен род изчезна под земята, а островът Атлантида потъна в морето..."

Малко по-различен поглед има Скот-Елиът, който искал да получи информация с помощта на медуимните си способности. Историята за Атлантида на Скот-Елиът датира отпреди пет милиона години, през което време са се случили четири големи разрушения. Първата катастрофа е отпреди 800 000 години. Преди това Атлантида е заемала по-голямата част от Атлантическия океан. Втората е довела до по-нататъшното й затъване. Третото разрушение се е случило преди 80 000 години, когато остава само разположената върху азорското плато Посейдия. Последното и окончателно разрушение на Атлантида се случва някъде около 9500г. пр. Хр. Интересното тук е че информацията за Посейдия много се доближава до резултатите на сериозните изследователи, като Мук например. Със сигурност традиционните учени се мръщят когато някой теософ представя такива резултати, получени по медиумен път. Въпреки това те могат да послужат като отлична основа за научни изследвания.

Кой от двата варианта обаче е по-близо до истината - това че Атлантида е загинала изведнъж или малко по малко в рамките на един дълъг период - вероятно никога няма да узнаем. А и няма особено значение. Важното е, че такъв континент наистина е съществувал и е бил населяван от високи на ръст и напреднали в много отношения хора.

Внезапното появяване на високоразвитите култури
Днес ни се струва така, сякаш древните високоразвити култури на шумерите и египтяните са се появили изведнъж на световната сцена, без видими и научно доказуеми предходни стадии на развитие. Как е възможно това? И къде са доказателствата и сведенията за тяхното вековно даже хилядолетно развитие преди да стигнат до това високо културно ниво?

Ако хвърлим един поглед от другата страна на Атлантическия океан, ще открием в един древен мексикански ръкопис сведение за основа на пирамида, по чиито вътрешни стени е изобразено морето. В средата се издига пирамида, а върху основата й има надпис ,,Ацтлан". Така тук отново срещаме пирамида, която е обградена от всички страни с вода. Със сигурност не е случайно, че и от двете страни на Атлантическия океан съществуват имена като Ацтлан и Атлас, както и пирамиди, които са обградени от всички страни с вода.

Открихме още неща, като например...
Руси фараони
В целия Близък и Среден Изток откриваме сведения за хора с бяла кожа, сини очи и руси коси, а също така и при галилеяните, при финикийския морски народ, при коренните жители на Канарските острови, дори при северноафриканските народи. Да не говорим за културните вестители на предколумбовите и други южноамерикански народи. Най-големите им герои, като например Кетцалкоатл, Кон-Тики и други, са били с бяла кожа, дори са носели бради.

Върху някои египетски стенни рисунки се появяват странни руси хора. Фараонът Хеопс например, синът на Снеферу, е имал руса дъщеря, която е била омъжена за Хефрен. В нейната гробница в платото Гиза тя е изобразена със златисто руси коси и сини очи. Фараонът Дидуфри (Дедефре) или Рамзес II също е бил с руси или червеникаворуси коси със сини очи, както и много други персонажи върху изображенията, датиращи от периода 2500г. пр. Хр