КЛАНЪТ РОКФЕЛЕР

Парите са божественото доказателство за висшия вид хора и раса; господ не бива да позволява на уродливите бедни същества да се размножават; не те се раждат в бедност, а бедността се ражда с тях…“ – писал Джон Рокфелер.
Кланът Рокфелер превърна състоянието си в инструмент на политиката и го усъвършенства. Когато членовете му учели как се управлява светът, това не била теория, а бизнес-план. Учениците им са много – братята Дълес, Бжежински, Кенеди, всичките президенти на САЩ, собствениците на водещие СМИ; почти всичките лидери на държави са държани на повода им.
Тайни сговори и правителства в сянка, билдербергери, съветът за международни отношения, тристранната комисия, идеите за глобализацията и единна Европа. Зад всичкото това стои кланът Рокфелер.
Когато произнасяме думата „абсолютното зло“, се сещаме за лагерите на смъртта, за газовите камери, крематориумите, за милионите избити. Но не е Хитлер въплъщение на „съвършения злодей“.
През едно августовско утро през 1923 г. седемгодишният Дейвид хванал един голям кафяв бръмбар; той го сложил в буркан и го занесъл вкъщи. Насекомото умряло и той го забол с игла. Страстта да убива всичко живо му останала за цял живот.
Любимият внук на основателя на клана Джон Рокфелер – Дейвид, наследил от дядо си не само милиардно състояние, но и семейната идеология за изключителността на богатите.
„Парите са божественото доказателство за висшия вид хора и раса; господ не бива да позволява на уродливите бедни същества да се размножават; не те се раждат в бедност, а бедността се ражда с тях…“ – писал Джон Рокфелер.
Дядо и внук Рокфелер започнали да помагат на младия Адолф Шикългрубер, който започнал да въплъщава в живота идеята за свръхнацията. 11 милиарда долара дала банката на Рокфелер на Хитлер, за да създаде той най-добрия свят, а от САЩ изпратили своите специалисти по евгеника на помощ.
Поражението на Хитлер не смутило клана Рокфелер. През 50-те години Дейвид заедно с учени, избягали от нацистка Германия, превърнали цялото Пуерто Рико в лаборатория. Всяка жена на острова била стерилизирана. Дори не предупреждавали селянките и маскирали стерилизирането с профилактика на типични женски болести.
Лекари от института на Рокфелер заразявали пуерториканци с ракови клетки. Ето какво пише в дневника си д-р Корнелиус Роутс: „Пуерториканците са най-мръсната, най-ленивата, в по-голямата си част най-изродена и крадлива раса… Този остров няма нужда от здравеопазване, а от нещо… което напълно да изтреби това население. Аз приложих всичките усилия в по-нататъшния процес на изтребление, като убих осем души…“
Този скандален откъс попадна на страниците на списание „Тайм“. Вместо наказание, д-р Роутс бил повишен в Пентагона, продължил да разработва биологично оръжие, а пуерториканците продължавали да умират.
„С какво те са по-добри от бръмбарите? – питал Рокфелер. – Ако не можеш да купиш конкурента, убий го…“ – такова било завещанието на дядото към своя внук, щедро плащайки революцията в Русия през 1917 г.
Внукът Дейвид добре усвоил този урок и започнал често да посещава Съветския съюз и да разговаря с хора от висшия ешелон на властта. Целта му била една. След десет години срещите и разговорите дали резултат. През 1972 г. се състояла срещата между Никсън и Брежнев; бил подписан договорът за съкращаване на настъпателните въоръжения, за ограничаване системите на ПРО, за научен, културен и технологичен обмен. Историците наричат този период разведряване, а Дейвид Рокфелер – бизнес.
Зад гръмките политически изявления никой не забелязал как Рокфелер бил допуснат в нефтодобивния отрасъл в Съветския съюз; Съветския съюз купил от Америка зърно за милиарди долари, а в самия център на Москва ще се отвори първият офис на Рокфелеровата банка „Чейз“. В мемоарите си милиардерът подробно описва купона по случай отварянето на този офис. На галаприема в ресторант „Метропол“ бил поканен всеки комунистически функционер в Москва. Масите натежали от деликатеси, докарани от чужбина, и скъп алкохол. Партийните работници се нахвърлили върху тях и само след две минути от тях не останала даже троха и капка. Рокфелер си спомня как жената на един от поканените скрила парче колбас в чантата си. „Нима можем да се страхуваме и да смятаме за врагове такива жалки хора?“ – си задавал въпроса милиардерът.
Дейвид като паяк оплитал държавите с фондовете си. Алън Дълес бил първият директор на ЦРУ и докато управлението строяло сградата си, той седял в офиса на Рокфелер-център. Трябва ли да се напомня какво е влиянието на милиардера върху специалните служби. Президентът на Ливан бил несговорчив, и ето ти – държавен преврат. Неизгодни цени на нефта, получавате световна криза и спад на акциите на борсата. Бразилия и Русия искат да създадат аналог на МВФ, ще обявим импийчмънт и ще свалим държавния глава.
Да живееш по рокфелеровски, означава не само богато, но и като господ – ти екзекутираш и ти приласкаваш. За да не закриват небостъргачите слънцето в твоя кабинет, се обаждаш на губернатора и той взривява световния търговски център. Зоната на интересите не е някой регион, а цялата планета.
Дейвид Рокфелер създава закрит билдербергски клуб, където на оглед пристигат кандидати за президенти на десетки страни.
От тях е създадена тристранната комисия, в която се решава съдбата на Америка, Западна Европа и Азия. Колкото и абсурдно да звучи, Рокфелер е председател на международната група по въпросите на мира и процъфтяването. Всъщност главната цел на клана е да предизвика страх и подчинение у жителите на планетата към богатия свръхчовек.
„Докато народите на земята, особено в Азия и Африка, не се съгласят да регулират раждаемостта и не намалят населението си изкуствено, бъдещето на планетата е под въпрос…“ – казва Рокфелер.
Структурите на неговите организации не чакат одобрение от ООН и вече методично се занимават със съкращаване населението на земята. Безплодие, уродства и ракови заболявания предизвикват генномодифицираните продукти, които усилено разпространяват фондовете на Рокфелер в Индия, Латинска Америка, Европа и самите Щати.
На наивните внушават, че покойният Рокфелер имал само три милиарда долара и че бил на 581-во място в списъка на Форбс. Всъщност той оставил на наследниците си печатна машина за пари, която денонощно бълва долари.
На погребението на стогодишния милиардер, който, за да удължи живота си, си пресаждал сърца и бъбреци, подконтролните му СМИ се изразяват топло за него, разказват за благотворителността и филантропията му и как на всички нас ни е провървяло да се родим в епохата на Рокфелер.
Историците посочват световните злодеи – Хитлер, Сталин, Саддам Хюсеин, М. Кадафи – всички, които са посочени с пръст от главния социопат на планетата клана Рокфелер.
Всичкото това вече не е тайна; на тази тема са издадени книги, но те няма да бъдат четени масово; те са издадени в мизерни тиражи, а и това не са теми, за които е разрешено да мислят обикновените смъртни, пък и е трудно да се вникне в материала. Уилям Енгдал и Антъни Сатън – малко хора са чували за тях и за други подобни изследователи.
Обикновеният човек ще гледа поредния холивудски екшън, в който героите, които имат свръхспособности, ще решат проблемите му и ще спасят населението на земята. Главните людоеди на земята също имат свръхспособности – печатница и глобална власт, и те също решават всичко вместо нас.
Крамола. ру

Ф. Уилям Ендгдал е автор на книгата „Семената на разрушението. Тайното задкулисие на генетичните манипулации“. Това е втората му книга от поредицата „Американският век“. Тя е посветена на целенасочената съвместна работа на американското правителство и химическите транснационални компании по глобализацията и завземането на селскостопанските пазари на планетата чрез разпространяването на генномодифицираните технологии.
Антъни Сатън е американски изследовател, автор на книгата „Властта на долара“ за скритите механизми на управление, изцяло посветени на Федералния резерв в САЩ, който контролира разпространението на доларите в целия свят.

Досие

Американският финансист и държавен деец Дейвид Рокфелер е роден на 12 юни 1915 г. в Ню Йорк. Той е представител на третото поколение на прочутата династия, която олицетворява американския капитализъм.
Дядо му – Джон Рокфелер, е основател на една от най-големите финансови групи в САЩ – нефтения тръст „Стандарт Ойл Къмпани“.
През 1936 г. Дейвид завършва Харвардския университет по специалността английска история и литература; след това получава икономическо образование. През 1940 г. започва да работи като секретар на кмета на Ню Йорк.
По времето на Втората световна война Рокфелер служи в Северна Африка и Франция като помощник на военното аташе в Париж, като военен разузнавач. След като се демобилизира, започва работа в нюйоркската банка „Чейз нешънъл“.
От 1961-1981 г. Рокфелер е управител на банката „Чейз Манхатън“. В следващите години участва в различни семейни делови проекти.
На 20 март 1017 г. Дейвид Рокфелер почина на възраст 101 години. Той е женен от 1940 г. за дъщерята на един от собствениците на голяма юридическа компания в Ню Йорк – Маргарет Маркграф. Родили им се шест деца.

Цитати на Дейвид Рокфелер

„В нашето време светът е все по-изкушен и е готов да се движи в посока на световното правителство. Наднационалният суверенитет на интелектуалния елит и световните банкери, несъмнено е повече за предпочитане пред националното самоопределение, което се практикува в миналите столетия…“
„Аз познавам такива методи за правене на пари, от които вие си нямате понятие. Методът „добре и денонощно работи тежка работа“ никога не води до истински успех…“
„Умението да общуваш с хората е стока, която може да се купи…“
„Аз никога не съм сърдит, макар понякога да съм обезпокоен…“
„Мене са ме формирали пътешествията, както и образованието.“