Извънземни господари (2018)

subsunacs.net

Това е възстановка на събития, случили се от 16.окт. до 9.дек.2017 г.

МЪЖЕ В ЧЕРНО: Незабележими топ тайни агенти, чиято цел е да сплашват и/или

запушват устите на цивилни свидетели, ако са опасни за националната сигурност.

Докладвано е, че след 1953 г. Мъже в черно са убили хиляди цивилни.

Нито един от тях не е бил сниман, идентифициран или разкрит.

ДОСЕГА.

Превод и субтитри: johnnie_v Мързеливците (Copyright) 2019

Казвам се Том Кийтинг

и искам светът да се събуди.

Ние сме в голяма, голяма опасност.

Задава се опасност за всяка жена, мъж и дете на Земята.

И ако не признаем и не се изправим срещу тази заплаха,

нашата цивилизация може би е обречена.

Източникът на тази информация са мемоарите

на Мъж в черно.

ИЗВЪНЗЕМНИ

ИЗВЪНЗЕМНИ ГОСПОДАРИ

В мемоарите се назовават имена, важни хора.

Много от тях на висши държавни длъжности.

Ако разберат за това и за кръстоносния ми поход да предупредя хората

ще направят всичко по силите си, за да ме спрат да ги публикувам.

Ако информацията не види бял свят

и не бъде взета на сериозно, ще бъде твърде късно.

Мога да кажа, че съм изплашен до смърт от това.

Обичам страна си. Мой патриотичен дълг е.

Трябва да го направя. А и без това на моята възраст

съм изживял по-голямата част от живота си.

Може да рискувам. Майната му.

16-и октомври 20:21 ч.

Казвам се Том Кийтинг и съм от Ню Йорк.

Следвах в университета Пейс и след това

4 години бях морски пехотинец. Ветеран съм от Виетнам.

И ето ме в Северен Холивуд. Сега съм пенсионер.

С Джо имахме много общо. Той беше пенсионер, аз бях пенсионер.

Нямахме деца, нито близки роднини.

Джо беше единак, но въпреки това той започна

да се отваря и да ми се доверява.

Мислех за него най-вече като за брат и с него станахме сродни души.

През 2013 г. откриха на Джо рак на мозъка.

След като беше диагностициран, той ме покани в стаята си - да говорим.

Отидох при него и той започна да говори

как е работил за супер тайна

правителствена агенция, от 1970-та или там някъде.

Говореше за себе си като за "Мъж в черно". Бях го чувал това.

Не знаех, че наистина съществуват. Но той така се наричаше.

И тогава ме осени. Знаете ли какво?

Той има рак на мозъка. Пие всички тия лекарства.

От това е. Не може да е на себе си.

Тези неща му се привиждат.

Следващото, което помня е как издърпа едно чекмедже.

И почна да слага всички тези документи и писма и бумаги.

Аз ги гледам и знам, че са истински, не са изфабрикувани.

Занимавах се с тези неща в армията. Това правех.

Той не си го измисля. Трябва да науча повече.

Трябва да разбера какво става тук.

Защото той ми разказваше невероятни неща.

Заради рака, Джо реши да напише мемоари.

Както той се изрази: "получил криза на съвестта".

Почувствал, че е негов дълг и задължение да разкрие факта,

че човешката раса е в голям риск и опасност

поради действията на правителството.

Беше решил, че ще напишете мемоарите си по старомодния начин - на ръка...

Пишеща машина.

- Пишещите машини - помниш ли ги?

Е, той това ползваше. Той не би ползвал имейл, телефон,

писма, електроника - изобщо не им се доверяваше.

От друга страна, защото знаеше, че го следят

Мемоарите не са тук.

Той ги е скрил на друго място...

и не искаше да ги държи близо до себе си,

защото знаеше, че те ще ги търсят.

Така че, той организира нещата и ги съхраняваше на друго място.

Което е всичко, което мога да кажа за това в момента.

Джо има склад.

Но мемоарите му не са в склада.

Бил е претърсен основно.

Когато Джо умря, дойдох тук и виждате, че няма нищо тук, изчезнало.

Но аз знам, че мемоарите не бяха тук.

- Къде са мемоарите сега?

Няма да мога, не мога да ти кажа

докато не те опозная по-добре, не се уверя, че си наред

и тогава можем да поговорим за това, но в същото време,

това е и за твоя защита между другото, както и за моя.

Ако знаеш къде са, познай? Ще погнат и теб дори и да не знаеш.

Те знаят, че с Джо бяхме близки. Знаят, че говорихме много.

Та мисля, че могат да съберат две.

Нямам обучение и знания като на Джо.

Аз съм обикновен цивилен. Не знам, вървя си по улицата и

всички ми изглеждат еднакво, не знам.

С Джо трябваше да се видим за обяд.

Той не се появи.

Звънях му, пратих му СМС - никакъв отговор.

Това не е типично за Джо, той винаги идва точно навреме.

Така че, веднага се притесних.

Реших да отида до апартамента му.

И идвам тук, звъня на звънеца и чукам по вратата.

Никакъв отговор.

В крайна сметка, знаех, че нещо не е наред, затова извиках управителя

и влязохме вътре.

Тогава го намерихме.

Просто лежеше мъртъв на дивана.

А на всичко отгоре апартаментът му беше пълна бъркотия.

Всичко разхвърляно навсякъде, все едно беше претърсван.

И не мога да схвана... да го разбера това, защото беше заключено отвътре.

Така че ето, той е мъртъв, апартамента му претърсен, заключен отвътре

а Джо не го е направил. Твърде е немощен, за да мести неща насам-натам.

Твърдя, че са тези момчета. Те знаеха какво прави.

Търсили са мемоарите, влезли са, претърсили са.

А съдебният лекар казва, че е естествена смърт.

Но знаеш ли какво? Не го вярвам.

Мисля, че са го убили.

21-и октомври 14:41 ч.

Вече не се чувствам в безопасност.

Имам чувството, че постоянно ме следят.

Затова вървя само по многолюдни места. Само така мога да се фокусирам

върху стратегия ми да издам мемоарите.

Всеки ден ходя по издатели, блогъри, сайтове за конспирации,

опитвайки се да намеря някой, който ще вземе това на сериозно.

Проблемът е, че щом спомена "Мъже в черно" вратата ми се затваря.

Не мисля, че хората мислят, че те изобщо съществуват само във филмите.

Започвам да се отчайвам. Чувствам стените да се приближават към мен.

Ако ще правя това, трябва да го направя бързо,

защото ако ми се случи нещо, никой няма да знае какво предстои.

23-и октомври 12:25 ч.

Добре, трябва да почистя тук, тя ще дойде. За Ан ти говорех.

Тя не одобрява всичко това. Изобщо не й харесва.

Тя ни запозна с Джо. Тя го познаваше преди мен.

Той нямаше къде да живее. А тя имаше апартамент в тази сграда.

Така че, тя е причината всичко това да се случи.

Ако не беше довела Джо тук, аз нямаше да го срещна

и изобщо нямаше да бъда в това положение.

Здравей мила, как си?

Ан, това е Робърт Колсън. Той е документалиста, който...

прави филма.

- Приятно ми е.

Той ще ни задава въпросите.

Ако не бях аз

Джо и Том никога нямаше да се срещнат.

Да, имаше нещо в него.

Той сякаш имаше една тъмна страна, която ме плашеше.

Винаги са ме учили да следвам...

интуицията си, а това просто не изглеждаше правилно.

Можеше да ги разпространи анонимно, ако не беше този документален филм.

Сега виждам, че вие го правите и ви уважавам за това.

Но... Защо Том трябва да участва?

Щом го излъчат, няма да има смисъл да ми правят нещо.

Затова трябва да го направим по този начин.

Всъщност ме защитава.

Аз не го виждам така.

- Докато ги имам...

Тогава ги дръж. Моля те.

- Да, всичко е наред.

Съжалявам. Съжалявам, трябва да тръгвам.

Не мога да й обясня.

Предната нощ сънувах един сън.

Не мога да го забравя.

Бях... на една...

маса, бяла маса.

Стаята беше напълно бяла, както и всичко около мен.

Не можех да си движа китките, ръцете, краката.

Чувствах се парализиран.

Не можех да се движа. Просто лежах там, в тази бяла стая.

Внезапно...

се появи фигура на мъж.

Беше в тъмен костюм.

Говореше ми, но не можех разбера какво казва.

Звучеше като... приличаше все едно слушаш

някой, които говори под вода, а аз...

аз само усещах, че съм дрогиран. Чувствах се като дрогиран.

Той си сваля очилата, той имаше от тези, слънчевите очила

и... и очите му бяха изцяло черни.

Не мога да се отърва от чувството, че това беше някакво послание.

Сънят се опитваше да ми каже нещо.

Това просто... ме преследва.

27-ми октомври 16:06 ч.

А ето и лошата новина:

Всеки ден Ан ме проверява по име в търсачката, защото се притеснява.

И днес... се появява този линк, виж това.

Това е от документалиста, който наех преди теб.

Казва се, че му дължа пари, които не е вярно.

Затова той публикува това нещо. А това е голям, голям проблем за мен.

Човек на име Том Кийтинг от Бърбанк,

сприятелил се с бивш Мъж в черно през последните му години, о, да!

Само това ми трябваше. Името ми да се появи, та всички да го научат.

Човек от Бърбанк, Калифорния ще публикува

мемоарите на истински Мъж в черно.

Документалистът Ерик Хейс - това е идиота,

дойде при нас с история, която може издуха воала от лъжи

и тайни, които правителството е криело от нас през годините.

Хейс твърди, че е работил по филм за Том Кийтинг от Бърбанк, Калифорния,

който се сприятелил с бивш Мъж в черно през последните години от живота му.

След 20 години работа като наемен убиец,

агентът в пенсия променя самоличността си и става Джоузеф Спенсър.

Кийтинг, героят на този филм

наследява мемоарите на Спенсър след смъртта му.

Експлозивното четиво е пълно с детайли за работата му като Мъж в черно,

но и посочва високопоставени служители на правителството и при военните.

То разкрива и случаи на убийствата на известни уфолози,

свидетели на НЛО, даващи гласност на случаите, отвличани лица и др.

Хейс твърди, че най-шокиращата част от мемоарите

е разкриването на геноцидното глобално прочистване, което вече е в сила

с благоволение на правителството на САЩ и на елитно тайно общество,

което управлява всеки аспект на човешкия живот.

Хейс е видял мемоарите лично и е убеден, че са истински.

Истинският въпрос не е, кога Кийтинг ще публикува този свещен граал

на конспиративни разкрития, а по-скоро защо вече не го е направил?

Мисля си, защо просто не подпишат смъртната ми присъда?

Имам предвид, че сега всички ще знаят кой съм и

тези Мъже в черно, аверите на Джо ще ме погнат, обзалагам се.

Не знам какво да правя сега. Мисля, че трябва да изпратя мемоарите

на тези момчета да ги публикуват и просто да приключа с това.

И след като видят бял свят ще съм добре.

Няма да е нужно да се притеснявам за това.

Кои са тези момчета? "Топ Тайни Разкрития".

Добре, изпратено е, да видим какво ще стане.

3-и ноември 17:15 ч.

Ще направя два копия на мемоарите

и ще изпратя едното на моя приятел в Колорадо Спрингс. Правя го, защото

искам още някой да има копие, освен мен.

Просто малко застраховка и подсигуряване, ако се случи нещо.

А освен това никой не знае, че ги изпращам

Така ще бъде само между мен и него.

Този план трябва да сработи.

А друга причина, да го правя е, защото

този сайт, който е публикувал тази статия за мен

аз им изпратих мемоари и мислех, че със сигурност ще ги публикуват.

Не съм чул и дума от тях. Не знам какво става с тях.

Освен на тях, ги изпратих до други два сайта.

От единия сайт не съм чул нищо.

Другият сайт ми изпратиха отговор с една дума - "менте".

8-ми ноември 20:47 ч.

Добре, благодаря ви, започвам.

Честит рожден ден, мила.

Брат ми дойде само за рождения ми ден. Утре се връща във Върмонт.

Здравейте братко.

- Казва се Майкъл.

Това е Клеър.

- Приятно ми е.

Здравей, приятно ми е.

- И Бен, Бен е...

Бен!

- Един от любимите ми празници,

е рождения ден на Ан.

Не само, че се подмладява, но става и по-хубава.

Оценявам, колко те е грижа за мен

и ми помагаш в някои от моите откачени неща,

което, надявам се, скоро ще приключи.

- Аз също се надявам.

Ето един умен човек, много умен човек.

Благодаря ти много.

- По-добре да си пия кафето, защото...

Честит рожден ден.

- Ти си такова вдъхновение.

Торта?

- Никога не отказвам.

Не днес.

О, Том какво...

Собственото ми специално стъкло.

Той си тръгва утре.

Карах го да остане, но трябва да се връща.

Ето още една прекрасна жена. Много, много хубава, много мила.

Кажи "здрасти", Клеър.

- Здрасти.

Може би малко се притеснява от камерата. Не знам.

Винаги съм харесвал съветите ти и всичко.

Тя е много добра, много отзивчива, много добра приятелка.

Ами аз... Мисля, че намерих един човек,

той е психиатър. Мисля, че...

би било наистина добре да го види, защото е страхотен.

Това би бил следващия ход.

И мисля, че е много важно.

Трябва да го заведем възможно най-скоро,

за да не стане по-лошо и може...

Но как да подходим към това, без да го обидим?

Предлагала ли си нещо подобно досега? Да го прегледа някой?

Опитах, но малко като "казвам ти дъще, сещай се снахо".

Не като да хвана бика за рогата и да кажа: мисля, че имаш нужда от това.

В нашата връзка аз не съм специалистът по медицина.

Аз съм учител по английски.

Той мисли, че ще спаси света.

Просто не знам какво да правя. Той изглежда се влошава.

Ан, знам, че този психиатър е страхотен.

Само го убеди да отиде, защото наистина му е нужно.

Но как да подходя?

Предлагала ли си нещо подобно преди?

О, не, не мога да направя това.

Става отбранителен или какво?

Просто ще си помисли, че си мисля, че е луд.

А аз не мисля, че е луд, просто...

- Знам, разбирам.

Имаш ли нещо против аз да говоря с него?

Това би било чудесно.

- Да? Добре.

Ами това е когато човек

понякога поради нараняване или травма

вярва, че

някой го преследва или

може дори да мисли, че някой е влюбен в тях или

че някой иска да нарани човек, когото обича или за когото го е грижа.

И обикновено това е или преувеличено

ама сериозно преувеличено или невярно.

Малко ме притеснява и този документален филм, че

го следвате наоколо, а той е объркан човек.

Аз лично съм притеснена за него,

и не бих искала да използвам някой, който е болен

за развлечение на хората.

Всеки мой ученик, както и аз, знаем какво трябва да правят.

И ако детето наистина се труди и се бори

тогава приемам, че дават най-доброто от себе си.

Дай им повече свобода на действие.

- Да, но когато са много надарени

и само гледат да минат между капките, тогава ги бутам.

Красиво, красиво, чудесно, прекрасно.

Да, а видяхте ли последния доклад за рецидивизма по CNN

и бомбардировките, които продължава там?

Добре де, малко съм изперкал, но ако се замислите,

ако те са там и ударите с дронове продължават и знаем,

че сме на 5000 километра. Не знаем какво се случва.

Кой знае какво се случва тук?

- Но на нас не ни пука.

Вие не знаете какво става над къщата.

Това на 150 км отгоре може да са микрофони,

които улавят за какво си говорим. Съжалявам, нямах нищо предвид.

Беше Дом, наистина беше Дом.

Кой знае на кого докладва в момента. Искам да кажа, че може да е всеки.

Хей, виж, не е смешно.

Правителството наистина го прави.

- Вие не разбирате.

Наистина го мисля. Само ако знаеше какво се случва. Но не знаеш, нали?

И всички ние сме в много сериозна опасност.

Това не е шега.

Вие не знаете какво прави това правителство.

Само ако знаехте.

Всичко е наред, той просто е уморен.

Беше наистина дълъг ден и той пи малко вино.

Някои хора стават сприхави понякога.

- Той е добре, все пак, нали?

Да, да, той е добре, добре е.

12-и ноември, 14:11 ч.

12-и ноември, 14:11 ч. Преди седмица изпратих мемоарите

на моя приятел в Колорадо Спрингс. Той изобщо не ги е получил.

Ето какво е станало: Пратката ви е пристигнала в пощенската станция

на 29 януари. Нашият куриер не успя да достави пратката до вас.

Както казах, не знам как е възможно. Той е пенсионер, там си е постоянно.

Моля, отидете в най-близкия офис с тази разписка.

Точно това е направил и той.

Отива там и чиновникът на гишето му казва,

че някой вече я е взел.

Не знам как е възможно това, защото пратката е на негово име.

Приятелят ми си е постоянно вкъщи, откакто се пенсионира.

Ясно.

- Така че няма начин да не е бил там.

Аз мисля, че е прихваната.

Обзалагам се, че е това.

Сигурен съм, че онези момчета са след мен.

Много се насъбра. Това е просто поредното... поредното нещо.

И не само това. Сайтът, който публикува статията за мен.

И на тях изпратих мемоарите.

Не мога да го намеря, ето.

Гледай. Това е сайта, виж какво става.

Вече не е там.

Аз им изпратих мемоарите.

Сега не мога да ги открия.

Не знам, това е просто още един знак за това, което се случва.

Има някой зад ъгъла. Наблюдава ме през цялото време.

Чука на вратата ми, звъни ми по телефона,

странни шумове, каквото се сетиш.

Изглежда нищо от това, което правя не работи.

А изглежда, че те знаят точно какво ще правя,

кога ще го правя и го спират по някакъв начин.

Както каза Джо, тези момчета могат всичко.

Те имат колкото искат пари, имат каквото искат оборудване,

сложни технологии, каквито нямаме и за които не знаем нищо.

Някои неща, за които съм чел в мемоарите са напълно възможни.

Не знам, може би Ан е права. Може би, само си бия главата в стената.

Но сега не мога да се откажа, стигнал съм твърде далеч

Ще ти ги изпратя отново, но...

се обзалагам, че ще стане същото.

Но този път се ангажирай само с това.

Просто бъди там преди да имат шанс

да я дадат на някой друг, нека да пробваме това.

Добре благодаря, добре Джим, до после.

Сега ще се притеснявам за него.

Защото, ако те научат той ще го отнесе.

Не знам дали това е правилно или не.

Дори не знам дали трябва. Може да застраша живота му, ако ги изпратя.

Освен това, не знам какво друго да направя.

Добре, въвеждам контролния номер,

да видя дали мога да науча повече за това, какво е станало с тази пратка.

Добре - 639, 639, ентър.

Номерът, който сте въвели, е невалиден.

Моля, коригирайте го и опитайте отново.

639, 639.

Не. Невалиден.

Не е добре.

16-и ноември 22:02 ч.

Причината да съм тук сега, е, че

приятелката ти Клеър мина през студиото ми вчера.

Момичето, което срещнах на рождения ден

и тя искаше да говори пред камерата за теб

и притесненията й и за някои други неща, които мисля, че трябва да видиш.

Да, тя иска да отида на лекар. Мисли, че се нуждая от психиатър.

Което няма да направя.

- Ясно.

Тя намеси и Ан в това.

- Добре, нека ти пусна видеото.

Пускам.

- Очевидно е, че

той става все...

по-нестабилен и параноичен.

- Тя за мен ли говори?

А вие, сигурна съм, че вие знаете. И аз... ъ...

Предложих да се види с мой познат доктор, който

с радост ще му помогне, и който би му бил наистина полезен. Но той...

Той не иска никаква помощ, той е в пълно отрицание за...

Не ми трябва Клеър.

- ...собственото си състояние.

Искам да кажа, просто... както аз, така и Ан, сме много притеснени и...

а ако получи... нервен срив?

Той може да бъде опасен за себе си.

Така че това, което ви моля е,

ако може да бъда част от този.. документален филм, по който...

Не, не, не й позволявай да участва.

Този проект, по който работите.

Това би ми помогнало да оценя умственото му състояние

много по-добре като съм близо до него, защото той не иска да говори с мен,

така че ако съм част от този проект, ще...

ми бъде много по-лесно да го наблюдавам.

Не, нищо ми няма.

- Не искате да сте съучастник

на нервния срив на човек, нали?

- Разбира се, че не.

Добре. Искам да...

ми дадете да изгледам всичко заснето, в рамките на следващите два дни.

Много е важно, за да мога да оценя моментното му умствено състояние.

От къде за Бога знае тези неща?

- Добре, нека първо говоря с него,

преди да ви дам заснетия материал.

- Не просто говорете с него.

Трябва да го убедите, разбирате ли?

Това е важно.

А втората причина да съм тук е,

просто исках да ви попитам,

дали през целия процес на работата ви с Том

някога е имало конкретни доказателства, че нещо от това е вярно?

О, става все по-добре.

- Не точно.

Така си и мислех.

Говорих с мой приятел, който има човек в Министерството на правосъдието

и го помолихме да направи проверка на г-н Джоузеф Спенсър.

Ето в общи линии какво е открил:

Истинското име на Джоузеф Спенсър е Джон Александър Лейтън.

Роден е в Джеферсън Сити, Мисури през 1939.

Той е нямал официално образование и е прекарал повечето си години

работейки в дъскорезница в Уорън Каунти, Джорджия.

След това той работи като независим предприемач

в Кливлънд, Охайо до 2005 г. като по това време той се пенсионира.

Той никога не е бил женен или е имал деца.

След пенсионирането си той активно се занимава с теории на конспирацията

като твърди, че кацанията на луната са измама,

че правителството участва в заговор по прочистване на човешката раса,

че сред нас живеят извънземни

и работят с военните по разработката на

супер напреднала технология.

- Точно така.

Г-н Лейтън се мести в Северен Холивуд, Калифорния през 2008 г.

и по неизвестни причини променя името си на Джоузеф Спенсър.

В нито един момент от живота си, В НИТО ЕДИН МОМЕНТ,

г-н Лейтън не е служил в американската армия

или в който и да е правителствен сектор.

Той не е бил разузнавач,

шпионин, агент, или Мъж в черно.

Което означава, че мемоарите са пълна

измислица, написани от заблуден индивид.

Давам ви тези документи, да ги покажете на Том.

Той вероятно ще ги отхвърли. Но исках поне вие да научите истината.

Всичко, което правите, е основано на лъжи.

Ето справката, която ми даде да ти предам

и мисля, че трябва да я погледнеш и да ми кажеш какво мислиш.

Трябва да знаеш, че това са пълни глупости.

Тя сериозно ли мисли, че Министерството

ще разкрие класифицирана информация за техен таен агент на цивилен?

Джо каза, че всички Мъже в черно

започват на чисто като миналото им е напълно заличено.

Тази фалшива справка го доказва.

Клеър е толкова наивна. Аз съм бил в армията.

Виждал съм класифицирани документи, доклади, съобщения.

Джо притежаваше един куп такива.

Той може да опише в най-големи подробности

операции над "строго секретно".

Описвал е подземни бази, секретни отдели в НАСА,

подземията на Пентагона.

И аз трябва да повярвам, че някакъв обикновен ахмак,

работещ в дъскорезница или като подизпълнител за циментов завод,

може да знае всичко това?

Хайде стига, това са глупостите.

Да, видях малкото ви интервю и съм много разстроен.

Нищо ми няма. Аз съм си нормален, както всякога съм бил

и съм възмутен от обвинението. Не ми харесва да занимаваш Ан с глупости.

Не ми пука какво мислиш Клеър. Искам да ме оставиш на мира

и искам да стоиш далеч от Ан.

Напоследък не отговаря на обажданията ми, предполагам, заради теб.

И повече не говори с Робърт, той работи за мен.

Това е всичко, което имам да кажа. Сбогом.

Съжалявам Робърт. Мисля...

Мисля, че трябва да излезеш. Искам да остана сам в момента.

Да, няма проблем.

- Ще ти се обадя утре.

Добре.

18-и ноември, 11:07 ч.

18-и ноември, 11:07 ч.

- Добре, готов съм

да ти покажа мемоарите. Сега ще отидем на едно тайно място.

Ще вземем моята кола и ти няма да знаеш къде отиваме.

Виж това.

Това е странно.

Случва се за втори път.

Никой.

Никой.

Тук няма никой.

Как може да почукат на вратата толкова бързо и да изчезнат така?

Ти ми кажи. Добре, да тръгваме.

Да тръгваме.

Избрах някои части да ти ги прочета.

Ще минем важните неща днес, а утре още.

Добре.

- Добре, започваме.

Казвам се Джоузеф Спенсър. От май 1970 до октомври 1997

служих на правителството на САЩ като строго секретен агент,

но не в сфера, която е общоизвестна или разбираема.

Бях известен като "Мъж в черно".

След седем години като агент в контраразузнаването за ЦРУ,

бях назначен на нова работа, включваща пълномощия за участие

в операции над "строго секретно".

Бях наясно с проектите за черен бюджет, но не знаех нищо за тях,

поради високото им ниво на секретност.

Дори на президента е отказан достъп до начина на разходване.

Всяка година милиарди долари се изсипват в черни проекти,

които работят без никакъв контрол или надзор.

Те имат пълна автономия.

Операциите включват предимно разработка на военни технологии,

повечето заимствани от възстановени извънземни космически кораби,

които са се разбили или са били свалени от нашите военни.

Обществеността за съжаление, никога няма да научи за тези операции.

Този промяна в живота ми се случи през 1970 година.

Старши директор на черния проект беше Уилям Т. Лейтъм,

който беше подчинен на Изп. директор на ЦРУ Ричард Шлезингер.

Лейтъм каза, че съм идеалният кандидат за новата ми позиция.

Аз бях дете от приемно семейство и нямах връзка с мои живи роднини.

Нямах приятели или социален живот.

За тях беше лесно да изтрият миналото ми

и да ми дадат нова идентичност.

Аз им се отдадох като свещеник към неговия Бог.

Но първо умът ми трябваше да бъде изтрит.

Инжектираха ми всякакви лекарства за промяна на ума -

ЛСД, хероин, мескалин, морфин, натриев пентотал и др.

Хипноза, индуцирана от наркотици последвана от

антеградна и ретроградна амнезия.

Целта беше да ме програмират да правя две неща:

убий и забрави.

След девет месеца програмиране бях станал...

Мъж в черно.

По-късно открих, че не всички Мъже в черно са хора.

Около една трета са извънземни хибриди.

Отличителната черта беше липсата на бяло в очите им,

създаващо впечатление за празни очни гнезда.

Това ме разстрои и ми отне месеци да се приспособя

към реалността на извънземната интеграция.

Задачите ми бяха свързани предимно с НЛО - близки срещи и катастрофи.

През август 1971 г. станах свидетел на моята първа катастрофа на НЛО,

на север от база "Едуардс" на ВВС в Калифорния.

Вътре в кораба имаше три сиви хуманоида,

двама мъртви, един още жив.

Имаше също и една отвлечена жена хуманоид.

Извънземните бяха транспортирани до базата, но двама свидетели

бяха пристигнали преди нас и бяха направили няколко снимки.

Първият предаде фотоапарата си, но вторият избяга.

Когато го хванахме, той оказа съпротива

и ми беше заповядано да му затворя устата, което направих.

Убийството на свидетели се изпълняваше с палка,

която действа като днешните тейзъри,

но волтажът от палката

причинява мигновен сърдечен арест и смъртта на жертвата

се приписва на естествени причини.

"Затворихме устите" на безброй жертви, не само мъже,

но и жени от всички възрасти и дори тийнейджъри.

След всяко убийство спомените ни бяха рестартирани,

така че да нямаме спомени за убийствата.

Болшинството от жертвите бяха уфолози и популяризатори на темата.

Сред уфолозите, които лично съм елиминирал са:

Пол Уилям Купър, Милтън Вигей,

Клод Монро, Антъни Варгас,

и видната документалистка Саманта Уилис.

Когато палката ми засече при Саманта

преминах към удушаване.

Тя се бори за живота си почти две минути.

Припомняйки си тази случка, помня как я гледах в умоляващите й очи

през цялото време без абсолютно никакви угризения,

вина или чувства.

Ето колко ефективно беше програмирането на съзнанието.

Нейното лице ме преследва в сънищата ми,

повече от всеки друг досега.

Значи са убили документалист?

- Аха.

Е, това не звучи добре.

- Да, да, така е, да продължим.

През 1954 г. Дуайт Айзенхауер подписва

така нареченият Гренадски договор с извънземната сива раса.

В замяна на предоставянето на извънземни технологии

сивите можеха да отвличат определен брой човеци за медицински изследвания.

Сивите също настояха за анонимност от обществеността.

Малко след това човешката технология направи огромен скок напред

с чипове, оптични влакна и лазери.

Гренадският договорът е активен и днес,

но се е увеличил броя на отвличанията на хора,

въпреки възраженията на световните правителства.

Сега започва наистина интересната част.

Всяка година най-малко 8 милиона деца изчезват по света.

Мога да потвърдя, че 1/3 от тях са отвлечени от държавни служители

и транспортирани до една от 1477

подземни военни инсталации на планетата

и биват затворени за остатъка от живота си.

Децата са подложени на биологични

и генетични експерименти, дисекции и мутации

не от човешки учени, а от извънземния сив вид.

Докато бях в подземната база Вангард, северно от Феникс, Аризона

Наблюдавах много от тези процедури.

Тъй като никаква форма на анестезия

не се прилагаше на младите пациенти,

по коридорите ечаха виковете на измъчваните деца до късно през нощта.

Тези, които загиваха биваха изгаряни в крематориумите на инсталациите.

Контактът ми в тази база беше подполковник Чарлз Т. Лениджър,

който беше хибрид на извънземни.

А сега се приготви за това.

През 1994 г. в среща на върха в Кайро, Египет, за световното население

участваха 160 държави, като всички се съгласиха, че

човешката популация е извън контрол и трябва да бъде спряна,

защото световните ресурси са на изчерпване.

Подписано е споразумение, което упълномощава намаляването на хората

от шест милиарда до 800 милиона до 2030 г.

Това означаваше намиране на метод/и за заличаване

на почти 95% от населението.

Решения бяха откривани, изследвани, тествани

и след това утвърдени и от тогава са в сила.

Следните процедури се прилагат върху човешката раса:

1. Токсични нива на химически подобрен флуорид

се добавят тайно към нашата питейна вода

през последните 20 години във всеки град и населено място на планетата.

Аз лично съм наблюдавал доставката на варели с флуорид до

ВиК службите в Денвър, Чикаго, Тампа и Минеаполис.

Нежеланите ефекти на флуоридно отравяне

за човешкото тяло са многобройни и изтощителни.

Ефектите върху децата са увреждане на тяхното неврологично развитие,

наред с други сериозни заболявания.

2. Създадени от хора вируси и болести.

СПИН вирусът, който е страничен продукт

на Американския Институт по болестите

е разпространен чрез ваксини сред обществеността през 1980 г.

Започнато като подготвителна тактика за контрол на населението,

но успешните резултати доведоха до още лабораторно произведени вируси,

които след това бяха пуснати сред обществеността.

Сред тях е развитието на мутирала версия на Испанския грип,

за да се възпроизведе грипната пандемия от 1918 г.

която уби 40 милиона души.

Първият щам в този нов грипен вирус ще бъде пуснат

сред обществеността в края на 2017 година.

Така че, ако видим избухването на грип в края на 2017-началото на 2018,

който убива хора ще знаем, че това е вярно.

3. Убийства от въздуха с невротоксини,

бариев хлорид, ракови микроби

и вируси чрез химически следи.

Освобождавани ежедневно в небето

с военни самолети над всички населени райони.

Ефектите на тези токсини са тежки и с времето смъртоносни,

като причиняват респираторни заболявания, рак,

увреждане на имунната система и стерилизация при мъжете.

Откакто планът за химическите следи е в действие

броят на сперматозоидите при мъжете е намалял с почти 50%.

Ако това не бъде отменено скоро, човечеството е на път да изчезне.

А сега големия финал. Това е страховито.

През март 1997 г. събитие, известно като "Светлините на Финикс"

стана най-скандалното наблюдавано НЛО в историята.

Километър и половина широко тяло, очевидно не направено от хора

лети бавно и тихо над щата Аризона

и е било видяно от 10000 души,

включително и от губернатора на Аризона.

Към днешна дата няма разумно обяснение,

но за всеки разпитан свидетел корабът в бил толкова реален,

колкото всичко, което някога са виждали. Животът им се е променил.

Сега те вярват, че ние наистина не сме сами.

Обаче има и друга истина,

защото аз знам какво наистина са видели.

През 1986, докато бях разквартируван в подземно съоръжение

близо до Боулдър, Колорадо бях запознат

с проекта Скай Бийм от генерал-лейтенант Андрю Гарос.

След това бях заведен по коридор в един голям хангар

където един стелт бомбардировач се носеше само на 5-6 метра над мен.

Аз стоях объркан, а Гарос ме погледна и се усмихна

после ме попита дали съм сигурен в това, което виждам.

Отговорих "разбира се", какво друго би могло да бъде?

Тогава бях шокиран да разбера, че това не е истински самолет,

а проектирана холограма.

От началото на 50-те учените разработват холографска технология

и през годините са я подобрили до невъобразима степен.

Когато стоях там, гледах към бомбардировача,

който изглеждаше така реален и солиден,

че можех да се пресегна и да го докосна.

Размислих се за възможностите.

Какво ще стане, ако тази проекция е на 300 метра нагоре в небето?

Как някой може да разбере, че това е илюзия.

Корабът "Светлините на Финикс" бе наблюдаван от 10000 души

беше първият голям тест на Скай Бийм върху обществеността.

Успя да надхвърли очакванията.

През октомври 1938 г. Орсън Уелс излъчва в радиопредаване

своята "Война на световете" за американската общественост.

То е представено толкова реалистично,

че огромни части от населението изпадат в паника.

Ужасените граждани бързат да се евакуират от градовете на тълпи.

Америка беше лесно измамена с много прости средства.

За да разширят тази реакция тези, които наистина са на власт

не само в нашата страна, а във всички страни на планетата

и тези, които реално отговарят за процеса за обезлюдяване

са формулирали последния етап от техния зловещ план.

През 2024 г. глобално събитие ще промени

посоката на бъдещето на човечеството.

Светът ще стане свидетел на масивна извънземна инвазия.

Хиляди холографски-проектирани извънземни бойни кораби

ще покрият небето, хвърляйки хората в глобална паника.

Истински военни самолети между холограмите ще нанесат

реални щети на околните райони, за да се вържат хората.

И в резултат на последвалия хаос на хората,

веднага ще се формира едно световно правителство,

без никаква съпротива от страна на хората.

Те ще бъдат новия световен ред.

След като това се случи, ние като хора ще бъдем обречени

на поробване и ускорено обезлюдяване.

С оглед на казаното, единствената надежда за спасение на хората

е да получат и да разпространяват

знанието за тези дейности и за планираните действия.

Съпротивлявайте се, отвръщайте им и завладейте този внушителен враг.

Времето е сега, тъй като човечеството бързо се приближава

към последните си дни.

20-и ноември 13:26 ч.

Знанието за това, което предстои, взе своя дан от мен.

Виждам всички тези хора да живеят живота си,

да се радват, да планират бъдещето си,

несъзнавайки факта, че всичко ще свърши скоро.

Тук съм в парка. Децата си играят, а на небето отгоре

мога да видя химическите следи

да тровят въздуха и бавно да ни убиват пред очите ни.

Никога не съм се чувствал толкова безпомощен.

Искам да викам към света, но само биха ми се присмивали, подигравали.

Когато Клеър каза, че мемоарите са измислица,

тайно исках тя да е права, тогава можеше да спя нощем.

Но знам без всякакво съмнение, че всичко е вярно,

че Джо е бил напълно прав.

Аз го видях в очите му.

Чух треперенето в гласа му, когато говореше за това.

Не звучеше като предположение.

Беше по-скоро изповед с голяма загриженост.

Той беше уплашен за всички нас, а това говори много

идвайки от човек, който е правителствен убиец.

21-и ноември 21:42 ч.

Не мога да се свържа с Ан. Не си вдига телефона.

Не ми отговаря на СМС-ите, имейлите.

Дори сестра й, която живее в Юта е опитвала да се свърже с нея.

Никакви обаждания, нищо. Трябва да отида до тях

и да разбера какво става, защото нещо не е наред, наистина не е наред.

Колата й тук.

Ей, Чарли, какво правиш приятел, ела тук.

Къде е мама, а?

Ан?

Ан?

Ан?

Ан?

В леглото не е спано.

Това е странно.

Ан. Чарли, къде е Ан?

Телефонът звъни от... изглежда звъни от спалнята.

Това е нейния телефон.

- Майко мила.

Какво за Бога прави това тук?

Добре, тук има нещо наистина не наред.

Аз ще... аз ще извикам полицията.

Обаждам се в полицията.

- Ще подадеш сигнал за изчезнало лице?

Да.

- Леле.

Така, обадих се в полицията, пътуват насам.

Бедното куче не е яло от дни, нали Чарли? Хайде, ела.

Те идват, полицията идва.

Надявам се, че няма да се забавят много.

Точно сега имам проблеми, съжалявам.

Знам, надявам се на Бога, нищо да не й се е случило,

заради тези неща, тези момчета.

Ако нещо й се е случило,

вината е моя, ще бъде моя, имам предвид.

тъпо... изобщо не трябваше, никога не биваше да...

Джо ме наговори за това.

Нещо се е случило с нея.

И то не е добра, това мога да ви кажа в момента.

Току-що си тръгнахме от Ан и полицаите написаха доклада си,

но неясно защо отказаха да ги снимаме.

Давай, кажи какво направиха.

- Веднага щом пристигнаха,

те ме видяха с камерата и заобиколиха и ми казаха да спра записа и после

ме накараха да изтрия кадрите, които направих с тях

и стояха там и ме гледаха докато ги трия.

Не знам за теб, но имам странно усещане за тях

и забеляза ли като дойдоха, че се обърнаха към мен с "г-н Кийтинг".

Откъде ми знаеше фамилията? Казах само първото си име на оператора на 911.

Това е много, много подозрително, ако ме питаш.

Чудя се и за човека в патрулката.

Защото не носеше полицейска униформа.

- Да, вярно.

Не можах да го видя ясно, но не беше в униформа и

определено ни наблюдаваше.

- Да.

Е, какво виждаш?

Мисля, че ни преследват.

Наистина ли?

Не бях съвсем сигурен, но сега съм.

Добре, да видим дали ни следва.

Да.

Да, преследва ни.

Виж, ето го.

Мисля, че ни последва откакто тръгнахме от Ан.

Защо?

Виждаш ли?

Да, ето го.

Знаеш ли какво?

Излез, излез.

- Спри.

Хей.

Защо ме преследваш?

Хайде бе. Хей, ела тук.

Копе... Залагам всичко, че знае, какво е станало с Ан.

Ядосва ме кучия син.

Омръзна ми от тези глупости.

22-и ноември 10:04 ч.

Няма да повярваш. Трябва да ти покажа нещо.

Какво се е случило?

Да минем оттук. Искам да ти покажа нещо.

Просто искам да видиш, окей, съжалявам, аз просто...

Не е добре.

Виж това.

На това се натъкнах като влязох.

Може ли да си представиш?

Леле.

Апартаментът ти е претърсен.

Изглежда са преобърнали наопаки спалнята ти.

Значи ти си излязъл и какво е станало?

Добре, аз бях излязъл за някои поръчки, както обикновено.

Влизам тук, бум, виждам всичко това.

Ще се обадиш ли на полицията?

Помислих си го, но каква полза? Знам кой го е направил и

между другото, аз дори не вярвам на полицията.

Тя живее в съседство. Тя каза да, две момчета...

са се разхождали наоколо от тук, до там долу.

Каза, че влязла вътре за малко и като се е върнала, тях ги е нямало.

Не знам дали някой друг ги е видял или не. Не знам,

но се обзалагам, че са нашите приятели.

Не мога да остана тук и минута.

Трябва да се махна оттук.

- Прав си, и аз бих се махнал.

Знам, че животът ми е в опасност, просто знам.

Ще изхвърля телефона си...

- Окей.

Аз ще... намеря място, където да отида и само аз ще го знам.

Само ще се криеш или..?

Да, просто ще се покрия.

И аз ще се свържа с теб.

- Добре.

Не знам как са влезли тук.

Съседка видяла двама в тъмни костюми, това е.

Тя не знае какво са правили, нищо. Очевидно са били те.

И Ан все още липсва.

Един Бог знае какво се е случило с нея.

Няма смисъл да рискувам.

Няма смисъл да оставам тук.

Не знам, не знам какво да правя.

Мисля, че постъпваш правилно. Просто се покрий и не бий на очи.

6-и декември 19:18 ч.

Знаеш, че Ан е изчезнала, нали?

- Да.

Клеър Франсън: А сега и Том е напуснал града и не знаете къде е.

Не съм се чувал с него, не.

Кога го видяхте за последно?

Преди около две седмици. Апартаментът му беше претърсен.

О, я стига, той сам го е направил.

Или е заблуждавал себе си или е глупав ход

да убеди всички, че трябва да напусне,

защото животът му е в опасност, нали така?

Така го разбрах аз.

- Добре, за твоя информация,

трябва да кажа на полицията за умственото състояние на Том

и сега е много вероятно той да стане

основен заподозрян за изчезването на Ан.

Така че е много важно да разберем къде е Том.

С кого се свържа, ако се чуя с него?

Просто ми се обадете веднага. Случайно държа връзка с разследващия.

Добре.

- Робърт, разбирате ли,

че ако прикривате местонахождението му и не ми казвате друго, което знаете

ставате съучастник в много тежко престъпление.

Не искам да виждам как отивате в затвора за това,

защото това ще се случи, ако лъжете.

Ще очаквам вашето обаждане, дочуване.

9-ти декември 15:01 ч.

На 8-ми декември вечерта Том ми се обади.

Говори Хал Камило от Шерифството на Джаксън Каунти,

Той ми каза къде е и помоли да дойда по-бързо.

тук в Паскагула, където тази сутрин се проведе разпит или изслушване

с двама от господата, които твърдят, че са видели и са били взети

на борда на НЛО късно снощи в района на Готие.

Приземи се на около половин метър от земята, без изобщо да я докосне

и две същества излязоха и пренесоха мъжете на борда.

Относно верността на казаното, че е видял космически кораб, 3 извънземни,

и е взет в космическия кораб на 11.октомври.1973 г.

По мое мнение, Чарлз Хиксон казва истината, когато заяви първо,

че вярва, че е видял космически кораб.

Второ: той вярва, че е бил качен в този космически кораб и трето, че

той вярва, че е видял три извънземни същества.

Той се носеше на около метър над земята.

Три същества, описани като около 150 см високи,

с големи очи, заострени уши, набръчкана кожа,

бледа цветна кожа, имали ръце и крака като щипки,

като излезли те се носели по въздуха.

те не са ходили, а един вид излезли по въздуха

и го оставят във въздуха, без нищо да го задържа,

освен, че той бил в безтегловност и те взели

този обект с големи очи и отишли над него.

Предполагам, ще кажете като рентген,

като да му направите рентгенова снимка.

И изглеждаше като голямо око.

Наричам го око, защото беше горе-долу като малка бейзболна топка.

И краят, който беше насочен към мен беше с различни цвят или светлина.

И щом корабът ви е оставил с Калвин, отново на брега

без суетене, просто си е отишъл.

- Той тръгна, така е, отиде си.

ВВС не говорят за тези неща.

Те дори... вие знаете, че те не пожелаха да говорят с нас за това.

Беше ли ви страх по време на всичко това?

Със сигурност и мога да го обясня.

Обикновен нормален страх е нещо, което очаквате ако сте на Земята,

но това беше нещо, което не би трябвало дори да съществува.

И това е страх, който дори не може да обясните.

19:42 ч.

Проследиха ли те?

- Не, не мисля, не видях никого.

Донесох ти продуктите.

- Слава Богу, не съм ял от два дни.

Леле.

Значи няма електричество тук?

- Не, ремонтират.

О, ясно. На кого е тази къща?

- На брата на Ан е.

Не си го виждал още.

- А, този, който беше на партито.

Трябваше ми място да се скрия, затова дойдох тук преди два дни.

Трябваше да вляза с взлом. Той дори не знае, че съм тук.

Да, просто грабнах каквото мога.

Аз бях...

в Колорадо Спрингс, бях у мой приятел.

Този, на когото изпрати мемоарите.

- Да. Обадих му се.

Не вдигна той, а някакъв тип. Не ми каза името си,

а попита за моето име и телефонния ми номер.

Ти му звъниш и някой друг вдига телефона?

Да, така е, не ми хареса и затворих.

- Майко...

Именно. Знаеш ли какво?

Отърваха се от моя приятел, искаха да се обадя,

да проследят разговора и знаеш ли какво?

Нямам търпение да си обирам крушите оттук..

Мисля, че нещо лошо се е случило с Ан.

Всички останали, които участваха в това фиаско

или са изчезнали, или са мъртви.

Чуй, ако бях на твое място щях да завърша този документален филм.

пускам го безплатно и повече няма да гледам назад.

Излез с лицето и името си и ще бъдеш в безопасност. Разбираш ли ме?

Да.

- Ето какво ще направя.

Ще тръгна на север към Канада

и ще изчезна в големи им гори, които имат.

Ако е възможно. Но се надявам там да намеря някой,

който да публикува спомените там.

- Ясно.

А защо просто не се предадеш в полицията или не извършиш някое

дребно престъпление - просто да останеш в ареста или в затвор.

Ще е много по-безопасно за теб.

- Полиция, полиция?

Няма да издържа и 10 мин. преди да ме измъкнат от там и кой знае

в коя невиждана база ще се окажа или дори по-лошо.

Това е най-лошото, което мога да направя.

Трябва да се защитя сега.

Не откачай като ти покажа това, окей.

Майко мила.

- Купих го днес от оръжеен магазин.

И не се страхувам да го използвам. Мога да защитя живота си.

Мислиш ли, че може да гръмнеш някой?

- Аз съм ветеран от Виетнам.

Както казах, нямам проблем да се защитя.

И ако тези момчета извадят оръжие първи,

вадя моето без да ми мигне окото.

Е, надявам се да не се стига до това.

Какво, по дяволите..? Кой може да е?

- Не знам.

Защо не се качиш горе? Качи се горе и продължи да снимаш.

Том, здравей.

Трябва да говоря с теб.

- Какво правиш тук?

Трябва да говоря с теб за Ан.

Къде е Ан?

Това е добър въпрос. Нямам представа. Търся я от цяла вечност.

Чуй ме, трябва да дойдеш с мен.

Луда ли си? Там има хора, които искат да ме убият.

Не знаеш това. И двамата знаем, че ще загазиш.

Не разбираш ли, че идването тук те прави да изглеждаш виновен? Ами Ан?

Ан, не съм направил нищо на Ан. Опитвам да я спася.

Виж, много е важно да поговорим сега.

За да си тръгнем заедно, да сме в безопасност,

а имам и страхотен доктор за теб. Вече говорих с него.

Виж, Клеър, не съм луд, разбираш ли? Не си го измислям това.

Никой не казва, че си луд.

- Никъде не отивам.

Всъщност, искам да си вървиш, да си тръгнеш.

Какво е това?

Това ли? Това са световноизвестните мемоари, за които говорят всички.

Какво те интересува?

- Мамка му.

Леле.

Робърт?

Слез долу.

Знам, че си там.

Робърт?

Ще ме караш да се качвам ли?

Добре.

- Мамка му, мамка му.

Робърт.

Робърт?

Хайде де. Няма смисъл да се криеш от мен.

Робърт?

Няма да те нараня.

Робърт? Излез.

Да, у мен е. Ще сляза да отворя вратата.

Да, искам да съобщя за пожар. Има пожар на ул. "Саут оук" 421.

Има двама мъже в къщата, които палят пожар.

Веднага изпратете пожарните.

Цялата къща ще бъде обхваната в пламъци.

Моля, побързайте.

Много умно, да извикаш пожарната.

Днес бяхме в дома ти.

Конфискувахме компютъра ти, външните ти устройства.

Имаме всичко.

Никъде не може да избягаш, никъде не може да се скриеш.

Ще те намерим.

Аз ще взема това.

На 28.12.2017 получихме писмените записки от Робърт Колсън.

Те описват всяка сцена, заснета от него в най-големи подробности.

Тази възстановка на събитията от 16.10 до 9.12.2017 е базирана на тези записки.

Само имената бяха променени.

Оттогава никой не е виждал или чувал Робърт.

subsunacs.net

Превод и субтитри: johnnie_v Мързеливците (Copyright) 2019

Основано на записките на РОБЪРТ КОЛСЪН

Възстановката е посветена на паметта и куража на

Робърт М. Колсън 1984 - 2018