ЗА ЖЕНИТБАТА -

"От ваше гледища, умно е човек да се ожени, да си роди няколко дечица. От Божествено гледище, това е глупаво. Бог създал човека да живее като ангел, а той се жени, раждат му се деца, цяла опашка след него и, като израснат, дъщерите почват да боледуват, синовете да крадат и убиват. Той се вижда в чудо и казва: Побеля ми главата от тези деца!

– Умен човек ли си ти?"

"Някой ме пита: Да се оженя ли? – Не бързай! Докато свещицата ти не е запалена, не се жени.

Сега, аз разглеждам женитбата, като материална форма на робство. Старите, които са минали през това робство, казват: Хайде да турим в тази дупка и младите, да видят, какво значи женитба. Майката и бащата не казват на сина и на дъщеря си, че трябва да запалят свещиците си, но им говорят за женитба, за щастлив живот, за разходки с автомобили и файтони. Като се ожени, дъщерята казва на майка си: Мамо, тежка била тази работа. И моята е такава. Баща ти е с тежък характер, не гледа добре къщата и т.н. И това са благочестиви хора, които говорят истината. Те казват: Трябва да оженим синовете и дъщерите си, да познаят живота. Павел казва: „Ако може, по-добре е човек да не се жени.” Казвам: Човек, на когото свещицата не е запалена, по-добре да не се жени. Няма защо, сляп слепи да ражда. Няма защо, безумният безумни да ражда. Казват: Това е анархистично учение. Според мене, по-големи анархисти от сегашните хора няма. Те са анархисти по отношение на Бога и на разумния свят."

"И вие се запитвате: Да бъда женен или да не бъда женен? – Ако свещицата ти е запалена, ожени се. Ще родиш дете, което ще носи новата светлина в ума си. Хора, на които свещиците горят, не умират. – Да се ожени ли дъщеря ми? – Ако свещицата й е запалена, нека се ожени. Изобщо, хора, които живеят с новата светлина, не умират. Те само събличат старите си дрехи и минават от един свят в друг. Те не се нуждаят от гробове, нито от паметници."

"Питам защо хората трябва да се женят? Според мене, докато човек не разреши в себе си въпроса за женитбата, той не трябва да се жени. Ако не разреши този въпрос правилно, и да се ожени, както е влязъл в брак, така ще излезе. Преди грехопадането женитбата е представлявала посвещение. Тогава човек се е учил. Днес, след женитбата мъжът или жената изпълняват роля на съдебен следовател: „Защо си облякъл дрехата си така? Защо шапката ти не е сложена, както трябва? Защо не си се вчесал на път в средата и т.н.?“ – Това не е никаква женитба. Женитбата подразбира свързване на две души с противоположни способности и дарби. Женитбата подразбира среща на две души, лице с лице, за да може Истината да се изяви между тях. Мъжът и жената са две огледала, в които човек може да се оглежда. Като се оглежда, човек вижда своето вътрешно отражение – мирът.

В светлината на Божия Дух има живот и мир."

Женитбата е благословено дело, но има три вида женитба. Едната наричаме търговско съдружие; другата – женитба на господар със слугиня, т.е. мъжът-господар, а жената-слугиня и обратното; и третата е съчетание, когато мъжът и жената живеят в Любов и Мъдрост, когато живеят един за друг, когато жената не само няма да каже на своя възлюблен горчива дума, но даже няма да отправи гневен поглед към него и при най-големи негови погрешки ще излива любов към своя другар.

Сега се повдигна въпрос дали трябва да се жените или не. Душата в Невидимия свят сама не може да живее – там двама по двама живеят. Разбирате ли? Ще имате сродни души. Сродност ще има, по двама ще живеете. Сам човек не може да живее. Така е направил Господ света: тук на земята живеят две тела на едно място, в астралния свят живеят две сърца заедно, в умствения свят живеят два ума на едно място, в Духовния свят живеят две души на едно място, а в Божествения свят живеят два духа в едно. И когато влезете в Бога, ставате Единство.

Сега, когато питате за себе си дали да се жените, вие имате предвид тялото. Телата женят хората днес. Съедини се едно тяло с друго и това го наричат женитба… Ако сте като онзи, който се е оженил само за да яде и пие, вие сте нечисти. И ако друг не се жени от страх, и той е нечист. Въпросът за женитбата зависи единствено от условието дали е решено за двама души да се съединят и да изпълнят Волята Божия на Земята. Не е ли решено, тези души трябва да продължат да се учат сами.

Българите казват: „Или се млад жени, или се млад калугери. Остане ли хората да те женят, тази работа е изгубена. Остарееш ли дяволът ще те жени.“

Аз разглеждам този въпрос по друг начин.

Казвам: Онази Любов, която свързва хората в едно и ги поставя в положение да се разбират, да работят заедно, това е Божествената Любов, Любовта, в която всеки е готов да направи за другия такива жертви, каквито е готов да направи за себе си.

Това е истинската Любов! Това е при Божествената Любов, а при човешката любов, всеки се жени за свои изгоди…

Учителя Петър Дънов ~