Те ни накараха да повярваме, че луксът е редките неща, скъпите вещи, марковите дрехи, колата на годината, страхотната къща, изключителното, всичко, което изглежда непостижимо.
Сега осъзнаваме, че луксът е онези дребни неща, които не сме знаели как да оценим, когато ги имаме и сега, когато ги няма, много ни липсват.
Луксът е да бъдеш здрав.
Луксът е да не влизаш в болница.
Луксът е да се разхождаш по морския бряг.
Луксът е да гледаш майка ти в очите и да знаеш какво мисли, с един поглед...
Луксът е разговор с приятели.
Луксът е външният вид.
Луксът е усмивка.
Лукс са прегръдките и целувките.
Луксът е да се радваш на всеки изгрев.
Луксът е да можете да пътувате с мотоциклета си и да се срещате с хора, да слушате техните истории, да им разказвате.
Луксът е, че си ми приятел от разстояние и въпреки че не се познаваме лично, знаейки как мислим, знаейки, че сме приятели...
Луксозно да знаеш, че ме четеш на хиляди километри, сякаш сме един до друг.
Луксът е всичко, което имаме, което не може да се купи дори с всички пари на света. Привилегията да обичаш и да си жив. Всичко това е лукс и ние не го знаехме ...

Няма коментари:
Публикуване на коментар