ЕНЬОВДЕН – ПРАЗНИКЪТ НА БИЛКИТЕ, СЛЪНЦЕТО, ВОДАТА И ЙОАН КРЪСТИТЕЛ

ЕНЬОВЧЕТО

В българския народен календар Еньовден се нарича още Яневден, Яновден, Иванден, Ивъндън, Иван Бильобер, Драгийка и др. Българите го честваме на 24 юни всяка година. На тази дата източната православна църква чества Рождението на Свети Йоан Кръстител. Еньо или Яне са други форми на името Йоан. В Софийска област този празник се нарича Яневден, в Струга – Иванден, в Охрид – Ивъндън, във В. Търново – Иван Бильобер или Драгийка.

Първоначално празникът съвпадал с лятното слънцестоене, което е на 21/22 юни, затова в народните поверия обичаите са свързани с пътя на небесното светило и култа към него.

На този ден имен ден празнуват Енчо, Еньо, Йоан, Йонко, Йончо, Йонка, Ян, Яни, Яне, Яна, Яница, Янина и др.

Коренът на Еньовден е свързан със славянските фолклорни традиции и има много точни съответствия на празника в много славянски народи. В Русия го наричат Иван Купала, смятан за езически празник, в Украйна – Ивана Купала, в Беларус – Купале.

Източните славяни отбелязват Еньовден с традиционно нощно къпане в нощта преди Иван Купала. Има и огън, който се прескача, а около него танцуват. Както и в България, тези народи берат билки, за които се смята, че имат най-мощна лечебна сила в тази нощ.

В Полша наричат празника Ноц Швентоянска – Свети Иоанова нощ, и е също свързан с палене на огньове и прескачането им.

„Еньо си наметнал кожуха и отива за сняг“

В народните вярвания на Еньовден започва зимата, макар да тя да е още далече. Българите вярват, че сутринта на празника, когато изгрява Слънцето, то „танцува“ и „играе“ и който го види, ще бъде здрав през годината. По времето на изгрева всеки трябва да се обърне с лице към Слънцето и през рамото си да види сянката си. Ако тя е цяла, човекът ще е здрав през годината, ако е очертана на половина – го очакват болести.

Според вярванията преди Слънцето да се отправи към зимата, се окъпва във водните източници и водата в тях става лековита. След това се отърсва от водните капки и росата има особена магическа сила. Препоръчва се всеки преди изгрева да се измие в течаща вода и да се отъркаля в росна трева за здраве.

Всяка мома, която сутринта види изгрева на Слънцето, ще бъде богата и от здраве няма да се отърве.

Забраната да се жъне на Еньовден

Българският народ се е страхувал от загубата на реколтата и затова е родил още един ритуал – забраната да се жъне на Еньоден. Според вярванията този ден е „хаталия“, или „аталия“, т.е. лош ден, и Свети Еньо ще порази с гръм нивата на онзи, който не е уважил празника, а е отишъл да работи.

Брането на билки

Според народните вярвания на Еньовден билките имат най-голяма лечебна сила. Преди изгрев Слънце жените берачки и магьосници берат билки, с които след това лекуват и правят магии.

От набраните билки на първо място е еньовчето; жените правят еньовски китки и венци, вързани с червен конец. В някои райони правят толкова китки или венци, колкото са членовете на семейството, наричат ги поименно и ги оставят през нощта навън. Сутринта по китката гадаят за здравето на онзи, на когото е наречена.

Еньовските китки се окачват на различни места в къщите и през годината се използват за лечение.

С билките, набрани на Еньовден, се изплита голям еньовски венец, през който се провират всички за здраве. Този венец също се запазва и се използва за лекуване.

С еньовските билки се лекуват жени срещу безплодие, за прогонване на зли духове и се правят магии за любов и омраза.

Еньова буля

На Еньовден всичките моми се събират в една къща и там обличат едно 5-6-годишно момиченце като булка: с дълга бяла риза и червена връхна дреха, наречена „кават“. Забулват го с червено було, на главата му закрепват сребърна пара и венец от еньовче. Една мома вдига еньовата буля на раменете си и цялото шествие започва да обикаля селото, нивите, градините, кладенците и чешмите; момите пеят еньовденски песни. С този ритуал те молят Свети Еньо за здраве и плодородие.

Легендата за Слънцето

На Еньовден Слънцето, преди да поеме дългия си път, спира да си почине и окъпано в „живата вода“, изгрява много рано сутринта на Еньовден, за да се прости със света, който ще види пак чак догодина. Тази вода има особена магическа сила. За лечение и гадаене на залез слънце се взема от чист сладък извор „мълчана вода“ – налята при пълна тишина, за да не се погуби от човешкия глас магическата й сила. Момите оставят китките си през нощта в мълчаната вода и на сутринта гадаят кой ще е бъдещият им жених. През нощта срещу празника не бива да се пие вода, нито да се налива, а в деня не се пере, за да не се разболее някой член от семейството.

Според едно друго поверие в нощта срещу Еньовден където има заровено имане, от земята излиза силен пламък.

На този ден православната църква празнува рождението на Св. Йоан Кръстител, наречен още Предтеча Господен, защото подготвил пътя за появяването на Спасителя, а по-късно го кръстил във водите на река Йордан.

Йоан се родил в дните, когато управлявал цар Ирод, в семейството на свещеника Захарий и жена му Елисавета, която била братовчедка на Света Ана, майка на Богородица. Семейството било праведно, но нямало деца, макар че вече били в напреднала възраст. Двамата съпрузи усилено се молели на Бога да им помогне да се сдобият с рожба.

Ангел Господен се явил на Захарий и му възвестил Божията милост: ще им се роди син, когото трябва да нарекат Йоан, и той ще бъде велик пред Господа… Ангелът обещал Йоан да бъде велик светец и предтеча на Изкупителя на човечеството.

Скоро Елисавета заченала. В определеното от пророците време се родил Исус Христос.

Цар Ирод, изпаднал в паника, защото се страхувал, че Исус е потомък на цар Давид и може да му отнеме престола. Той издал заповед да бъдат избити всичките младенци до двегодишна възраст във Витлеем и околностите му.

Йоан също бил застрашен от гибел, затова разтревожената майка се криела с него в някаква пустинна пещера. Скоро родителите на Йоан починали. Закрилян от Бога, техният син израснал в пустинята и останал там до деня, когато се явил на Израиля.

МОЩНАТА ЛЕЧЕБНА СИЛА НА ЕНЬОВЧЕТО

Еньовчето - Galium verum, е многогодишно тревисто растение, което принадлежи към семейство Брошови. Смята се, че съществуват около 300 вида еньовче.

Билката расте по поляни, пътища, храсталаци и градини в цялата страна. В България са известни 20 вида еньовче.

Според народните вярвания еньовчето предпазва от самодиви, змейове и различни болести. Затова то е на първо място в еньовденския венец и в моминските китки.

Но и като лекарствена билка еньовчето е ненадминато. Чаят от него пречиства от болестотворни вещества бъбреци, черен дроб, панкреас и далак. То помага и при малокръвие, водянка и бодежи.

Народната медицина го препоръчва при епилепсия, истерия, нервни болести, задържане на урина, болки, причинени от пясък и камъни в организма.

Според прочутия швейцарски пастор Кюнцле чаят от еньовче е ефикасно средство при тежки бъбречни болести.

В народната медицина не употребява надземната част на растението – стръковете и листата.

Еньовчето съдържа ензими, които подсирват млякото, багрилни вещества, рубиадин, танини, етерични масла, сапонини, восъци, смола, мастни киселини, горчиви вещества, витамин С.

То действа антимикробно, болкоуспокояващо, слабително, адстрингентно, диуретично, локално кръвоспиращо.

Еньовчето се използва срещу болести на гърлото, щитовидната жлеза, скорбут, пресипване на гласа, стомашни и чревни болки, болезнена менструация, чернодробни заболявания, включително и цироза, бъбречни болести, кожни болести, циреи, ревматизъм, висока температура, депресия, нервно напрежение, болести на далака и панкреаса.

Рецепта за лечение на щитовидната жлеза

Препоръчва се да се правят гаргари с поносимо горещ чай от еньовче, най-вече за лечение на гуша и други болести. Една супена лъжица от билката се попарва с вряла вода; престоява половин час и се прави гаргара.

Еньовчето помага за пречистване на черния дроб, далака, панкреаса и бъбреците. Народни лечители препоръчват чай от еньовче, горски енчец и жълта мъртва коприва за лечение на бъбречни болести.

Отварата от еньовче подобрява състоянието на кожата на лицето.

Прах от еньовче се използва за посипване на възпалени рани.

Пресният сок от еньовче е полезен при болести на пикочните пътища, простатата, бъбречни камъни, за пречистване на организма от токсини и за стимулиране на лимфния дренаж. Сокът е силен диуретик и помага срещу онкологични заболявания.

Начин на употреба на еньовчето

Четири чаени лъжички от билката се запарват с две чаши гореща вода. След като сместа изстине, се прецежда и се изпива за един ден.

Запарката с еньовче помага при камъни в бъбреците, болести на пикочните пътища и като охлаждаща напитка при треска.

Кремове с еньовче помагат при псориазис.

Младите кълнове на еньовчето се използват за пречистване на организма през пролетта.

Прочутата австрийска лечителка Мария Требен препоръчва еньовчето да се накисва в студена вода. Една препълнена чаена лъжичка от него се залива с 250 мл вода и се оставя за една нощ. Сутринта сместа леко се затопля.