АЛЧНОСТТА - ВТОРИЯТ ОТ СЕДЕМТЕ СМЪРТНИ ГРЯХА

Алчността е негативно качество на човек, който се стреми към чрезмерно обогатяване, който е свикнал само да взема. Той не обича да дели с другите, дори дреболиите, а вземайки все повече и повече, никога не намира удовлетворение.

Алчността е егоизъм, който постепенно води до заболяване и навика човек да прави всичко в своя изгода.

Алчният винаги лъже, нещо не доизказва, хитрува и вреди на обществото заради собствената си полза.

Алчните хора винаги завиждат на другите. Те никога не помагат на други, дори на близки хора.

Алчността поражда гняв, завист, престъпления. Тя е равнозначна на скъперничество, но скъперничеството означава стремеж да похарчиш колкото може по-малко. Алчният се стреми да умножи доходите си, а скъперникът - да намали разходите.

Алчността и скъперничеството са свързани и с користолюбието, което означава стремеж към лична изгода.

Близо до алчността са понятията пресметливост, икономичност и спестовност.

Алчността е ненаситна и затова е деструктивна. Тя носи маса неприятни преживявания, които нямат нищо общо с разумното разпределение, а само с безграничния стремеж към придобиване и натрупване.

Само ненаситната жажда за знания е оправдана.

Алчният е скъперник, користолюбив, пресметлив. Алчността му се проявява в най-ранната възраст, още в детската градина, когато детето влиза в конфликт с другите на почвата на нежеланието да дели и да взема чужди играчки.

Натрупването на ценности е характерно за всеки човек, но когато то преминава в мания, се проявява като радост само от придобиването на много вещи.

Алчността е стремеж към обогатяване, което не знае граници, тя е липса на понятието щедрост и отказ от делене. Алчните се опитват да измамят другия, да го оберат, да вземат от него с хитрост.

До какво води алчността

Нанася вреда на семейството в резултат от икономиите за здраве, хранене и нужни предмети.

От проявата на алчност се срива здравето и има риск от сериозни заболявания. Алчността нарушава интересите на другите.

Алчността се възпитава в детството и юношеството, зависи от възпитанието на родителите. Тя се смята за един от греховете и води до неразбирателство с околните, пречи на хармоничния семеен живот, тласка човека към непристойни постъпки в ущърб на обществото, тя формира в личността подозрителност и завист към материалното състояние на другите; с течение на времето алчният остава сам.

Алчният човек винаги страда, той се безпокои за благополучието на съседа или кариерата на колегата, за успешния брак на приятеля. Всяко положително събитие за алчния човек е изпитание и трагедия. В него се събужда завистта към чуждото щастие и той несъзнателно му желае неуспех.

Източниците на алчността водят до първобитния строй, когато на хората не им стигали храната и други ресурси. В литературата характерни скъперници са Гобсек, Плюшкин, Сганарел и др. При тях стремежът към натрупване се е превърнал в патологична мания, която ги деградира.

Много престъпления са свързани с човешката алчност - наследствено делене, грабежи, мошеничества, убийства по користни подбуди - всичкото това са все плодове на неконтролируемата алчност. Подчинявайки се на тази страст, хората се женят по сметка, отказват се от децата си и родителите си, развалят отношенията с роднините си.

Каква вреда нанася алчността на здравето на човека?

Алчността влияе върху здравето на човека чрез психосоматичните връзки между кората на мозъчните полукълба и вътрешните органи, чрез нарушаване на невроендокринната регулация в обмяната на веществата, чрез нарушаване на съня и храненето. Често алчността се трансформира в завист, раздразнение и гняв а това води до повишаване адреналина и норадреналина в кръвта. Тези хормони влияят на сърдечно-съдовата система и водят до хипертония, инфаркти и инсулти. Положението се усложнява и от факта, че алчните хора икономисват във всичко, включително и за лекарства и квалифицирана лекарска помощ, която също струва пари.

Поговорки за алчността

Алчността и последния лишава от ум.

Ако желаеш чуждото, ще загубиш своето.

В едната си ръка няма да събереш всичко.

За ненаситния всичко е малко.

Алчният винаги е беден.

Алчността прави човека непривлекателен за другите, тя разваля живота му и го тласка към престъпления.

Причини за появата на алчността и скъперничеството

Липсата на връзка с Бог и Вселената.

Недостиг на внимание любов в детството.

Страх и незащитеност.

Робство на желанията.

Вътрешна празнота.

Неразбиране на принципа на изобилието.

Неправилен мироглед, лъжливи ценности и убеждения.

Алчността и скъперничеството се раждат от болезненото робуване на своите желания, които са ненаситни. С тях алчният прикрива своята вътрешна увреденост. Хората, които робуват на желанията си, губят човешките си черти, стават червиви, пресметливи, хладни, нагли, безсрамни, лицемерни, лъжливи, безлики, оценяващи всеки и всичко от позицията на своя меркантилен интерес.

Как човек да се освободи от плена на алчността и скъперничеството

Главното е осъзнаването, че тази черта му е присъща.

Наблюдение и контрол над себе си.

Да развива щедрост в себе си, да споделя с другите материални и духовни ценности. Щедростта е показател, че сърцето на всеки от нас е пълно с любов и главното - с духовно начало.

Да направи дълбок анализ на своя живот и честно да си признае, че се стреми към материални блага.

От алчността човек може да се спаси само ако се откаже от желанията, а това се постига с постоянна работа над себе си.

Човек се спасява от алчността, когато е изпълнен със знания, когато времето му е заето с работа и опознаване на себе си и света.

Помага срещу робството на алчността осъзнаването, че Вселената е изобилна и че в нея има всичко за нашето пребиваване в нея.