Планета X: Историята на едно небесно табу

I. Началото на подозренията

Темата за Планета X, известна още като Нибиру, Немезида, Пелин, Червеният дракон, Звездата на присъдата, от десетилетия вълнува учени, астрономи, духовници и независими изследователи. Макар официалната наука да отрича съществуването ѝ, историята на наблюденията, изчисленията и прикритията около това небесно тяло е дълга, сложна и изпълнена с мистерия.

II. Дон Карлос Муньос Ферада и първите изчисления

През XX век чилийският астроном и геофизик Дон Карлос Муньос Ферада изпраща свои изчисления и формули до Брайън Марсдън, ръководител в Лабораторията за задвижване на НАСА. Според някои източници, именно тази кореспонденция предизвиква интереса на НАСА към обект, който по-късно ще бъде наречен Планета X.

III. IRAS и откритието от 1983 г.

През януари 1983 г. НАСА изстрелва инфрачервения спътник IRAS, който извършва първото пълно инфрачервено сканиране на небето. През декември същата година, вестник Washington Post публикува статия, в която се съобщава за „неидентифициран обект, възможно толкова голям, колкото Юпитер, и толкова близо, че може да е част от Слънчевата система“.

По-късно НАСА обяснява, че обектът е „млада галактика“ или „междугалактически облак“, но първоначалната паника вече е факт.

IV. Законът за мълчание

След публикациите, президентът Роналд Рейгън подписва Закон за националната сигурност, който според някои източници забранява публичното обсъждане на темата. От този момент нататък, всяко споменаване на Нибиру от учени, обсерватории или медии се превръща в табу.

V. Учените, които се осмелиха

Робърт Харингтън, астроном от Военноморската обсерватория на САЩ, и Том ван Фландерн разработват математически модели, според които Планета X съществува и влияе на орбитите на Уран и Нептун.

Харингтън умира от рак на хранопровода малко след като обявява, че ще изнесе публична лекция по темата.

Карл Сейгън, в книгата Кометата, написана със съпругата му Ан Друян, загатва за възможността комети и небесни тела да предизвикват глобални катастрофи.

VI. Ватиканът и телескопът на планината Греъм

Ватиканската обсерватория, една от най-старите в света, разполага с модерен телескоп в Аризона, разположен на планината Греъм. Според някои източници, той е използван за наблюдение на Нибиру от десетилетия насам.

VII. Третата тайна от Фатима и йезуитът Малахия Мартин

Малахия Мартин, йезуит и съветник на няколко папи, твърди, че Третата тайна от Фатима съдържа предупреждение за небесно тяло, което ще предизвика глобални катастрофи. След като напуска Ватикана, Мартин умира при мистериозни обстоятелства в Ню Йорк.

VIII. Джон Мъри и Джон Матес

Двама независими изследователи — Джон Мъри и Джон Матес — в отделни проучвания стигат до сходни заключения: че в периферията на Слънчевата система съществува масивно небесно тяло, което влияе гравитационно върху други планети7.

IX. Днес: Когато тайната вече не може да се крие

С напредването на технологиите и достъпа до информация, все повече хора започват да осъзнават реалността на Нибиру. Независими наблюдатели, астрономи-любители и дори бивши служители на агенции споделят данни, снимки и анализи.

НАСА и други институции все още отричат, но понякога „случайно“ изпускат информация, която подхранва подозренията.

X. Заключение: Когато небето говори, Земята трябва да слуша

Историята на Нибиру не е просто мит. Тя е огледало на нашето време — на скритото знание, на страха от истината, на сблъсъка между наука и власт. Дали Планета X ще се появи утре или след векове, не знаем. Но въпросът вече е зададен, и отговорът ще дойде — с огън, светлина или мълчание.