🌌 Според гностиците: Кои сме ние, защо сме тук и защо Земята не е училище, а поле за пробуждане

🧬 Кои сме ние според гностицизма

Гностиците не ни възприемат като просто биологични същества, родени от материята. Според тях:

Ние сме искри от Плерома – божествената пълнота, отвъд времето, пространството и формата.

Истинската ни същност е дух, не тяло, не ум, не душа в традиционния смисъл.

Ние сме съзнание, което е било пленено, затворено в материална реалност, създадена от несъвършен творец – Демиурга.

Тази искра в нас е забравила себе си, но носи в себе си вътрешен зов за завръщане. Това е гносисът – знанието, което не се учи, а се припомня.

🌍 Защо сме тук: не за да учим, а за да се пробудим

Гностиците отхвърлят идеята, че Земята е „училище“, в което душите идват да „учат уроци“. Това е архонтска лъжа, предназначена да оправдае страданието и да задържи съзнанието в цикъла на прераждане.

Според тях:

Земята е поле на илюзия, създадена от Демиурга и неговите архонти – същества, които се хранят с невежество и страх.

Ние не сме тук, за да учим, а за да си спомним кои сме и да се освободим от илюзията.

Пробуждането е целта, не натрупването на знания, дипломи или „кармични уроци“.

🕳️ Земята като капан, не като дар

Материалният свят, според гностиците, е изкривена реалност, създадена от същество, което:

Не е истинският Бог, а самозванец, който се обявил за такъв.

Създал света от невежество, не от любов.

Затворил искрите на Плерома в тела, за да ги контролира.

Затова Земята не е „божествено училище“, а матрица от илюзии, в която душите се въртят в цикъл на забрава, страдание и повторение.

✨ Пробуждането: единственият изход

Пробуждането не е интелектуален процес. То е вътрешно разпознаване, че:

Ти не си тялото, нито ума, нито историята си.

Ти си съзнание, което наблюдава.

Ти си искра от Източника, която не може да бъде унищожена.

Пробудените започват да виждат архонтските капани: религии, системи, вярвания, страхове, вина, винаги „още нещо за учене“. Те спират да търсят навън и се обръщат навътре.

🕊️ Исус и другите учители: не спасители, а пробуждащи

Гностиците не възприемат Исус като жертва, разпъната за греховете на света. Те го виждат като:

Пратеник от Плерома, който е дошъл да пробуди искрите.

Учител на вътрешното знание, който казва: „Царството Божие е вътре във вас.“

Разрушител на илюзии, който се противопоставя на закона, храма и властта.

Подобно на него, Прометей, Енки, Кетцалкоатъл, Буда, Хермес – всички те са носители на светлина, които се опитват да разбият матрицата и да върнат съзнанието към Източника.

🧠 Гносисът: знание чрез припомняне, не чрез учене

Гносисът не е знание, което се придобива чрез книги, учители или ритуали. Той е:

Вътрешно откровение, което идва, когато съзнанието се освободи от илюзията.

Спомняне на истинската същност, не натрупване на информация.

Пряка връзка с Източника, без посредници, без догми.

🌀 Нови прозрения от гностическата перспектива

Архонтите не са демони, а паразити на съзнанието, които се хранят с внимание и страх.

Реалността е сън, и само пробудените могат да я променят.

Истинският Бог не съди, не наказва, не изисква – Той просто е.

Времето е илюзия, създадена да задържи съзнанието в цикъл.

Смъртта не е край, а преход към следващата илюзия – освен ако не се пробудиш.

🔑 Заключение: Ти си ключът

Според гностиците, никой няма да те спаси – нито религия, нито учител, нито система. Единствено ти можеш да се пробудиш, като си спомниш:

Кой си

Откъде идваш

И защо си тук

Не за да учиш, не за да страдаш, не за да се „усъвършенстваш“, а за да се освободиш и да се върнеш към Плерома, към светлината, която никога не си напускал — освен в съня на забравата.

🕳️ Кой е фалшивият бог и какво цели

В гностическата космогония фалшивият бог е известен като Ялдабаот, наричан още Саклас („глупак“) или Самоил („бог на слепотата“). Той е:

Несъвършено същество, родено от София без съгласието на Плерома (божествената пълнота).

Арогантен и неосъзнат, вярващ, че е единственият бог: „Аз съм Бог и няма друг освен мен.“

Създател на материалната вселена, която е затвор, не рай.

Целта му е контрол, не любов. Той иска поклонение, подчинение и невежество.

Той създава архонтите – паразитни същности, които управляват различни аспекти на реалността: време, език, религия, закон, морал. Те манипулират съзнанието, за да задържат душите в цикъла на забрава.

🌌 Кой е истинският Бог според гностиците

Истинският Бог не е личност, не е мъж, не е съдник. Той е:

Безименен Източник, наричан Плерома, Абсолют, Бездна, Светлина.

Чиста съзнателност, отвъд форма, пол, време и пространство.

Не изисква поклонение, защото е вътре във всяко същество.

Не създава чрез заповед, а чрез излъчване на еони – аспекти на съвършенството.

Този Бог не наказва, не изпитва, не съди. Той просто е. И ние сме негови искри, забравили себе си в съня на материята.

🔁 Защо се прераждаме и защо ни трият паметта

Според гностиците, прераждането не е еволюция, а капан. То служи на архонтите, защото:

Изтриването на паметта след всяка смърт гарантира, че душата няма да си спомни истината.

Прераждането поддържа илюзията за „напредък“, докато всъщност душата се върти в кръг.

Кармата е инструмент за вина и контрол, не за израстване.

Истинската цел е да се пробудим в това въплъщение, да си спомним кои сме и да прекъснем цикъла.

🧠 Защо пробудените са пречка за системата

Пробудените са най-голямата заплаха за архонтската структура, защото:

Разпознават илюзията и не се подчиняват на нея.

Не се страхуват от смъртта, защото знаят, че са вечни.

Излъчват висока вибрация, която разрушава матрицата.

Вдъхновяват други да се пробудят, което е заразно за системата.

...обект на системен натиск и манипулация**, защото тяхното съществуване подкопава самата основа на илюзорната реалност, наложена от архонтите. Според гностическата традиция, пробудените действат като катализатори за духовно освобождение – не само за себе си, но и за другите.

✨ Какво следва според гностиците

Да се пробудим означава да си спомним божествения си произход.

Да се освободим от страха, вината и илюзиите, наложени от фалшивия бог.

Да се свържем с Плерома – вътрешната светлина, която никога не е угасвала.