Експедицията на капитан Уилям Хичинс: загадки от сърцето на Африка

През 1900 година капитан Уилям Хичинс – мореплавател, изследовател и авантюрист – се отправя на експедиция в Африка, придружен от четирима спътници. Пътуването обхваща териториите на Конго, Уганда, Танзания и Кения и продължава повече от пет години. В края на експедицията екипажът е намален до двама души, но Хичинс се завръща с множество необичайни истории, които вдъхновяват публикации в престижни издания, включително списание „Discovery“.

В едно от интервютата си капитанът разказва за среща с племе интелигентни маймуни на границата между Уганда и Конго. Съществата били високи около метър, покрити с червена козина, способни да говорят и използващи оръжия – копия, лъкове, камъни и каменни инструменти. Те носели превръзки и украси, изработени от пера, черупки и криле на насекоми. Когато експедицията се натъкнала на тях, един от членовете бил тежко болен. Въпреки първоначалната агресия, племето се успокоило след намеса на техния вожд, който извикал нещо, вероятно заповед за прекратяване на атаката.

Болният бил отнесен в скрито селище в джунглата, където местен шаман извършил ритуали с мехлеми, настойки и прахове. Въпреки скептицизма на Хичинс, лечението се оказало успешно – до сутринта мъжът се свестил. В знак на благодарност, вождът получил цигари и малко огледало, което първоначално го уплашило, но после го приел.

След напускането на селището, пътят към Танзания се оказал опасен. В блатист терен групата загубила двама другари, нападнати от същество, описано като кръстоска между слон и хипопотам с огромен рог. То излязло от калта, намушкало единия мъж и стъпкало другия. След няколко изстрела с пистолет, съществото избягало, но жертвите не могли да бъдат спасени.

В южната част на блатата експедицията се натъкнала на риби с дължина над 6 метра, покрити със стотици бодли. При опит за улов, съществата разперили бодлите си и се опитали да наранят хората, които в крайна сметка се отказали от риболова. Хичинс разказвал тези истории многократно, винаги уверено, без да бъде уличен в лъжа или неточност.

Най-трагичният момент настъпил, когато братът на Хичинс загинал в битка със звяр, описан като кръстоска между хиена и мечка – с огромни нокти и мощно тяло. С едно движение звярът разцепил мъжа, а изстрелите не успели да го спрат. Оцелелите били принудени да избягат, оставяйки другаря си.

Въпреки че са изминали над сто години, описаните същества и племена остават неоткрити от науката. Това поражда съмнения дали Хичинс не е преувеличил или измислил част от разказите си. Но от друга страна, големи части от Африка все още не са напълно изследвани, а всяка година се откриват нови видове. Така че, може би капитанът е казвал истината – и неговите истории са прозорец към свят, който все още не познаваме.