Йети в беда: историята на Афанасий Кискоров от Кемеровска област

През пролетта на 2010 година, когато природата в Сибир започва да се събужда от зимния си сън, Кемеровска област се изправя пред сериозно изпитание. Топенето на снеговете и обилните валежи водят до рязко покачване на нивото на река Кабирза. Селищата по поречието ѝ са заплашени от наводнение, а жителите започват да се готвят за евакуация. Сред тях е и ловецът Афанасий Кискоров от отдалеченото село Сензаские Кичи — място, почти откъснато от цивилизацията, без пътища, електричество или интернет.

Афанасий, известен сред местните с добродушния си характер и уменията си в риболова, решава да използва лодката си, за да помогне на възрастни съседи и да спаси животни, останали в капан от прииждащите води. Докато се придвижва по реката, чува странен звук — пукащ лед, последван от пронизителен вой. Първоначално мисли, че някой рибар е паднал във водата, но когато се приближава, вижда нещо, което не може да обясни с познатите си знания.

Пред него се мята рошаво същество с червеникавокафява козина, което отчаяно се опитва да се измъкне от ледената вода. То не прилича на човек, нито на мечка, а движенията му са панически, но координирани. Опитва се да се хване за ръба на леда, но той се чупи под тежестта му. Други рибари, намиращи се на разстояние, също стават свидетели на сцената, но Афанасий е най-близо и реагира първи.

Без да се колебае, той хвърля млад ствол на трепетлика към съществото. То се вкопчва в него с дълги пръсти и успява да се измъкне. Козината му, макар и мокра, изглежда мазна — вероятно естествена защита срещу хипотермия. След като достига брега, съществото не напада, не издава заплашителни звуци, а просто се отдалечава в гъстата гора, оставяйки след себе си объркани и потресени свидетели.

Афанасий решава, че случилото се не трябва да остане тайна. Той пише писмо до областната администрация, описвайки подробно инцидента и настоява то да бъде препратено до Академията на науките. Писмото е подписано от група ловци и рибари, които също са били наблизо. Макар учените да не реагират, журналисти от „Комсомолская правда“ и други медии проявяват интерес. Така Афанасий Кискоров, скромен жител на отдалечено село, се превръща в герой на Горна Шория.

Село Сензаские Кичи, разположено на 140 километра от областния център, е изолирано и трудно достъпно. След случая с йети, местната администрация решава да изгради хеликоптерна площадка, за да улесни доставките на храна, лекарства и други стоки от първа необходимост. Това решение е продиктувано не само от нуждите на населението, но и от желанието да се поддържа връзка с район, който може да крие тайни, надхвърлящи обичайното.

Интересното е, че подобни случаи не са изолирани. През 1999 година в Оренбургска област рибари също съобщават за среща с огромно, рошаво същество, което се е нуждаело от помощ. Криптозоолозите, които изучават подобни явления, твърдят, че йети — или Бигфут, както е известен в Северна Америка — не умеят да плуват. Има дори документиран случай на удавяне на подобно същество в река Мичиган.

Скептиците, разбира се, не вярват. Те твърдят, че Афанасий е видял мечка, болен човек или просто е измислил историята. Но мъжът не е търсил слава, нито материална изгода. Той просто е искал да привлече вниманието на учените към нещо, което според него заслужава изследване. Неговото описание — същество с черти на човек, маймуна и мечка — съвпада с много други свидетелства от различни части на света.

Кемеровската тайга е мистериозно място. Гъстите гори, трудният терен и суровите климатични условия я правят идеална среда за същества, които избягват човешки контакт. Местните жители често разказват истории за странни звуци, необясними следи и сенки, които се движат между дърветата. Афанасий Кискоров просто е един от малкото, които са се осмелили да споделят своята среща.

Историята му остава жива. Тя се предава от уста на уста, разказва се на празници, край огъня, на деца и гости. И макар науката да мълчи, хората вярват. Вярват, че в тайгата живее нещо необикновено. И че понякога, когато природата се разбушува, дори най-тайнствените същества се нуждаят от човешка помощ. Афанасий Кискоров я даде — без страх, без колебание, просто защото така се прави.