Тайната библиотека на Сакя: 96 000 свитъка и мистериите на древния Тибет

През 2003 година в древния будистки манастир Сакя, разположен в сърцето на Тибет, изследователи откриват неочаквано съкровище. В стените на храма е намерен таен проход, водещ към подземни камери, където ги очакват гигантски рафтове, пълни със свитъци. Първоначално няма достатъчно хора, за да бъдат извадени и преброени всички документи. До 2009 година броят им надхвърля 60 000, а през 2016 година разкопките разкриват пълната колекция – 96 000 свитъка, съхранявани в тайна в продължение на векове.

Съдържанието на свитъците е изключително разнообразно. Те обхващат области като астрономия, астрология, металургия, естествени науки, религия, право, медицина, алхимия, ботаника, минералогия, зоология и военно дело. Само около 15% от текстовете са преведени до момента, а останалите продължават да крият неподозирано богатство от знания.

Една от основните трудности при превода е фигуративният характер на древната тибетска мисъл. Например, рецепта за мехлем срещу костни шипове включва съставки като „драконови сълзи“, „огнен въздух“, „дъх ци“ и „овчарска светлина“. Разбира се, тези термини не трябва да се приемат буквално, но разпознаването дали се отнасят до растения, минерали или други субстанции е сериозно предизвикателство.

Сред най-любопитните описания е това за две луни, които светели близо една до друга в небето в продължение на осем години. След това едната отлетяла към съзвездието Лъв. Макар учените да смятат, че това е описание на атмосферно явление като ореол, подобни митове за две или три луни се срещат в културите на различни народи.

Още по-зашеметяваща е медицинската информация. В един от свитъците се описва как стрела пронизва сърцето на воин. На него му е даден „еликсирът на слънцето“, сърцето му е извадено, покрито с мехлем от 46 съставки и върнато обратно. След втори прием на еликсира, воинът поема въздух и се връща в битката. Според учените това не е просто метафора – описанието е базирано на реални събития.

Фразата „по времето на гущерите и драконите“ също предизвиква интерес. Възможно ли е древните тибетци да са имали познания за епохата на динозаврите, при положение че официалната наука твърди, че такива знания не са били налични по онова време?

Някои изследователи предполагат, че свитъците са копирани от по-древна библиотека или са написани под диктовката на чужденци, пристигнали от развити страни. Засега това са само хипотези. Но колкото повече се превеждат текстовете, толкова повече въпроси възникват. Може би един ден ще разберем истината за тези легендарни времена.